Богомил Райнов получи държавната награда "Св. Паисий Хилендарски"

Богомил Райнов е новият носител на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски".

Днес тя му бе връчена от министър-председателя Сергей Станишев, който заяви, че Райнов е "изтъкнат писател, изкуствовед и естет с доказан принос към българската културна идентичност".

Носителят на наградата е бил определен от жури с председател акад. Светлин Русев и членове арх. Иван Станишев, Иван Павлов, Велислав Заимов, Милен Вълков, Христо Мутафчиев, Ивайло Мирчев и Николай Петев.

Наградата "Св. Паисий Хилендарски" е учредена с правителствено постановление от 28 юли 2000 г. и се присъжда "за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции".

Предложения за нея правят държавни органи и неправителствени организации, свързани с културата. Министър-председателят я присъжда въз основа на доклад на министъра на културата, който назначава журито.

Първи носител на наградата беше проф. Вера Мутафчиева и след това - проф. Светлин Русев, проф. Стефан Данаилов, Йордан Радичков, проф. Христо Христов, арх. Богдан Томалевски.

Богомил Райнов е роден на 19 юни 1919 г. в София в семейството на големия интелектуалец Николай Райнов. Като ученик е участвал в марксически кръжоци, а ато студент - в антифашистката съпротива. Завършил е философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1943 г. Член на БКП от 1944 г., а от 1976 г. - член на ЦК на БКП.

Преподавал е естетика в Националната художествена академия (професор от 1954 г.). Заемал е ръководни длъжности във вестниците "Стършел" (1947-1953) и "Литературен фронт" (1963-1970), в списанията "Художник" и "Септември". От 1953 до 1960 г. е културно аташе в българското посолство в Париж.

Автор е на много монографии: "Стилът в изобразителното изкуство. Увод в стилознанието" (1948), "Проблеми на изобразителното изкуство" (1950), "Против изкуството на империализма" (1953), "Свободата на твореца в буржоазния свят" (1966), "Художествено майсторство" (1969), "Пътищата на ционизма" (1969), "Черният роман" (1970), "Ерос и Танатос" (1971), "Масовата култура" (1974), "Бялото лице на смъртта. Африканска скулптура" (1987),"Тайното учение, Начало и развитие на теософията" (1991) и др.

През 60-те и 70-те години на миналия век широка популярност му носят приключенските романи за българския разузнавач Емил Боев, който винаги се внедрява в западни шпионски централи и ги разгромява: "Господин Никой", "Голямата скука" "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Тайфуни с нежни имена", "Умирай само в краен случай", "Ченге втора употреба" и др.

Признанието и на критиката, и на читателите му носят и романите "Пътища за никъде" и "Черните лебеди". И двата са екранизирани - първият от Методи Андонов ("Бялата стая" с Апостол Карамитев), вторият - от Иван Ничев ("Черните лебеди", с дъщерята на писателя, балерината Диана в централната роля).

Екранизирани са и романите за разузнавача Боев, а ролята са изпълнявали Коста Цонев и Георги Георгиев- Гец.

Седемгодишното му пребиваване в Париж е в основата на книгите му за колекционирането на произведения на изкуството "Този странен занаят" и "Магичен фенер". На баща му е посветена книгата "Тютюневият човек".

През последните години Богомил Райнов издаде книгата "Людмила" - спомени за дъщерята на Тодор Живков, починала при неизяснени обстоятелства през 1981 г., с която той е бил много близък. С тази книга Райнов влезе в остра полемика с друг приближен на семейство Живкови литератор - Любомир Левчев, който преди това също беше издал книга със спомени.

До 1990 г. Богомил Райнов е бил награждаван с всички най-високи отличия в Народна република България - "Герой на социалистическия труд", орден "Георги Димитров", "Народен деятел на културата" и др.