Речта на Странджата от "Немили-недраги" на изпита след VII клас

С ъчинение разсъждение на тема "Речта на Странджата - слово за страданието и родолюбието" върху 3-та глава от повестта "Немили недраги" от Иван Вазов е темата за изпита по български език и литература след VII клас.

На изпита за гимназиите днес се явяват 26 991 седмокласници, а в София кандидатите са 5710. Учениците имаха на разположение три астрономически часа.

Темата беше изтеглена от журналистката от "Дарик радио" Светослава Кузманова в Министерството на образованието и науката (МОН).

Въпросът бе избран сред 20 варианта, които за първи път бяха определени в самия ден. Разликата: досега формулировките бяха 30 и се измисляха ден преди изпита.

Министърът на образованието и науката Даниел Вълчев отвори останалите 19 теми, сред които бяха "Саможертвата и безсмъртието в стихотворението "Опълченците на Шипка" от Иван Вазов, "Баба Илийца - между личната болка и дълга", "Пътят на борбата - път на безсмъртието" (съчинение-разсъждение върху стихотворението "На прощаване" от Христо Ботев).

От децата се иска да формулират ясна теза, адекватна на поставения проблем, текстът да бъде цялостен и завършен с логически изведени аргументи и с демонстриране на езикова култура, коментира експертът по български език и литература в МОН Милена Иванова.

Критериите, по които ще се оценяват писмените работи, ще бъдат оповестени след края на изпити във всички училища. Те ще бъдат съгласувани с експерти, така че да са ясни, целенасочени и подпомагащи работата на комисиите за проверка и оценка.

С български език и литература и математика се кандидатства в паралелките с чуждоезиков, природоматематически, хуманитарен и технологичен профил, както и за професионалните паралелки.

Оценките от всички изпити за кандидатстване в гимназиите след VII клас ще са готови до 3 юли.

Речта на Странджата (из "Немили-недраги", гл. 3):

- Благодаря ви, братя мили, за честта. Няма по-голяма радост за мене, стар хъш, отколкото да се намирам между вази, свои братя. Нашите славни битки в отечество България ги помни народът... Те разбудиха народа и му вляха в сърцето желание за свобода и за правда.

Но ще кажете: днес кой ни зачита? Кой ни признава?

Мирувайте! Ние сме човеци, ние сме българи, ние изпълнихме нашата света длъжност към отечеството. Нищо повече. Какво ни трябва друго?

Пари ли? Пари не щем, за пари не сме проливали кръвта си, защото е по-скъпа от всичките пари на влашките богаташи...

Имот ли искаме, или къщи? Та ние зарязахме нашия имот и къщи доброволно. Ние нямаме потреба от имоти. Ние се жертвуваме за свободата на България и ако найдем отплата, то тя ще бъде: освобождението на България, ни повече, ни по-малко.

Наистина, мъчно е за вас да гладувате и да се скитате немили-недраги по чуждите места, мъчно е и за мене със старите кокали и с болните гърди да върша тия работи, аз, дето едно време носех левското знаме, ази, храбрият Странджа, тая ръка сега държи лъжицата! Станахме баби... Ах, братя мили!...

(...)

- Братя, няма защо да жалим. Ако ние тука сме скитници и голтаци, в България нашите бедни братя са хилядо пъти по-зле. Там турците глобят, събличат, убиват, позорят и народът пищи кански в робството и няма какво да стори.

Ние сме поне свободни. А като имаме свободата, имаме всичко. Не трябва да се отчайваме. Додето имаме ръце и крака, и кръв в жилите си, и огън в сърцата си, нашето отечество все има нужда от нас.

Ако не днес, то утре ще удари пак часът. Ние трябва пак да сме готови - аз със старите си кости пак ще взема байряка, бари още един път да го издигна в Балкана, па тогава да умра. Можем още дълго време да страдаме, може още много да чакаме, да гнием и да умираме по влашките полета, но няма нищо.

Народ без жертви не е народ. България има цял народ от роби, нека има и няколко мъченици днес, а хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума, да бъдеш мъченик.

Ама ние сме били тия мъченици, нека! Колкото ги повече има, толкова по-добро за България. Но, да свърша. Мен все ми се чини, че работите ще се променят: скоро ще се размири политиката и нашите ръце не ще останат празни, и нашите сърца ще затуптят и ще викнем: смърт или свобода.

И ще умрем със слава и в борба, и няма да издъхнем като кучета по тия улици. Ще се бием още, братя мили! Ще се бием за свободата на България! Да живей България!...

Двама български актьори са известни с превъплъщението си като Странджата - покойният театрален доайен Константин Кисимов и Руси Чанев ("Мера според мера"), който изпълнява тази роля в популярната постановка на Александър Морфов "Хъшове" в Народния театър "Иван Вазов".