В езувий, който се извисява над Неаполитанския залив в Южна Италия, е бомба със закъснител. Най-опасният вулкан в света застрашава живота на 3 млн. души.
Колко голямо ще е следващото изригване и какъв ще е броят на застрашените от него хора е тема на сериозни спорове.
Уважаваните вулканолози обаче са съгласни с едно - някой ден Везувий ще изригне достатъчно мощно, за да унищожи Неапол.
Сп. "Нашънъл джеографик" (National Geographic) се присъединява към учени, вулканолози и археолози, които се опитват да разберат повече за първата среща на човека с първичната мощ на Везувий преди близо 3780 години - 1900 години преди Везувий да погребе Помпей през 79 г. от н.е.
От хилядите стъпки на жертвите, които са се запечатали във вулканичната пепел, през запазените по чудо скелети до забележително непокътнатото селище, изоставено по време на обяд - изригването от 1780 г. пр. н.е. представлява подробен модел на бъдещото бедствие.
Друга водеща статия в септемврийския брой на българското издание разглежда историята на стотиците мумифицирани "блатни тела" от желязната епоха, живели между 400 г. пр. н.е. и 400 г. от н.е.
Тези останки, извадени от мочурищата в Дания, Ирландия, Великобритания, Германия и Холандия, често са свидетелство за жестока кончина и са били обект на какви ли не тълкувания и небивал интерес.
Изследователите днес разполагат с нови инструменти - компютърни томографи, триизмерни графики и датиране с радиоактивен въглерод, - за да разберат повече за тези тела.
Удивително запазени от липсата на кислород и антимикробните съставки в торфените блата, телата започват да разкриват своите тайни. Цялата история кои са били те, как са умрели и как са попаднали в блатата обаче може никога да не стане ясна.
Друга тема в авторитетното списание проследява 400-километровата ивица в Скалистите планини от централните части на Монтана до Южна Канада, известна с името "Короната на континента".
Там се намира огромният международен парк на ледниците и езерата "Уотъртън", обявен за световно наследство от ЮНЕСКО. Паркът обхваща 1 млн. акра в Монтана, а националният езерен парк "Уотъртън", който е част от него, е разположен на 505 кв. км в Албърта, Канада.
При създаването на природния парк през 1910 г. в него имало над 150 ледника, но заради затоплящия се климат този невероятен пейзаж - и безценна екосистема - може скоро да се окаже без нито един ледник.
Останали са по-малко от 30 активни ледника и според експертите, ако не се вземат мерки, последният от тях ще изчезне до 2030 г.
Живеещият в Монтана писател Дъглас Чадуик споделя пътуванията си през националния парк и разсъждава какво би станало с дивата природа в резервата, както и с фермерите, семействата им и рибарите надолу по течението, които са зависими от водата от ледниците и постоянните снегове, ако те изчезнат.
В друга от темите на броя известният подводен фотограф Дейвид Дубиле разкрива някои от удивителните и малко познати създания, населяващи отдалечен свят в най-източните части на Индонезия, където има район, който е Ел Дорадо на кораловите рифове.
Топографията и отдалечеността на островите Раджа Ампат и океанът около тях създават богат морски ареал със стотици риби, ракообразни и коралови видове, голяма част от които непознати досега.
Заради постоянно намаляващия брой рифове по света се правят усилия за опазване на този воден бисер, който разполага с най-голямото биологично разнообразие за коралов риф с такъв размер в света.
Островите Раджа Ампат са част от резервата "Бърдс Хед", който обхваща около 183 хил. кв. км.
Голяма част от островите все още не са законово защитени, но тази година индонезийското правителство обяви седем нови защитени морски територии, покриващи към 9060 кв. км от Раджа Ампат.
