"Tайнствена синя гора" на чужда планета била невъзможна от научна гледна точка

Б лагодарение на учени от НАСА вече можем да си представим как би изглеждал един обикновен пикник на планета, гравитираща около червено джудже.

След ободрителна разходка в червената гора членовете на семейството просват одеало върху тучната черна трева и започват дружно да хрупат морави зеленчуци, описва картинката научното сп. "Нейчър".

Биометеорологът Нанси Кианг от Института на НАСА за космически изследвания "Годард" е създала модел, който предсказва при какви слънчеви и атмосферни условия на други планети биха могли да виреят организми, които си набавят жизнената енергия посредством фотосинтеза. Моделът подсказва и

как биха били оцветени те

Разходка сред гората на планети, които обикалят около червени джуджета, определено няма да е най-освежаващото преживяване. Този тип звезди излъчват само част от видимата светлина, произвеждана от нашето Слънце, и следователно фотосинтезиращите организми ще се стремят да поглъщат и запазват цялата достигаща до тях видима светлина, без да отразяват лъчи с каквато и да е дължина на вълната.

С две думи, растенията на такива планети ще са черни, а местните екоорганизации ще носят жизнеутвърждаващи имена от типа на 'Blackpeace' или 'Черни Балкани'.

Изследователката от НАСА няма претенцията да казва нещо ново за цвета на извънземните растения. Още през 1898 г. в своя прочут роман "Война на световете" писателят Хърбърт Уелс описва растенията на Марс като кървавочервени.

Кианг обаче смята, че не съществуват планети с такива условия на средата, които да създадат сини на цвят растения. Така че ако четете научнофантастично съчинение, в което на някоя си планета има "тайнствена синя гора", да знаете, че това вече си е чиста фантастика, предупреждават учените.

Изследователката и колегите й дават научно обяснение как растенията избират съответната си окраска. Оказва се, че отразяваният от тях цвят е съставен от дължини на вълната, които те отхвърлят по простата причина, че не са им потребни.

Цветът на растението зависи от качеството на светлината,

която то поема, а това на свой ред - от характеристиките на местното слънце и на атмосферата, която филтрира лъчи му.

Например слънчевите лъчи, която достигат до повърхността на нашата планета, са пребогати на зелена светлина. Изненадващо обаче повечето от сухоземните растения предпочитат да отразяват този на пръв поглед изобилен източник на енергия. Някои изследователи разглеждат този факт като пример за един от малкото пропуски на еволюцията.

Оказва се обаче, че зелената светлина не е толкова богата на фотони, както червената, и е далеч по-слабо енергетична в сравнение със синята. Следователно стратегията на растенията е да не се презапасяват с изобилстващата зелена светлина, а да се фокусират върху осигуряването на по-хранителните червена и синя.

Екипът на Кианг смята, че всички растения се стремят напълно да усвоят високоенергетичната синя светлина. Напразно ще търсите из безбрежния космос дърво или храст с яркосини листа.

Сигурно вече се възмущавате от факта, че НАСА харчи пари от съкратения си бюджет за подобни шарени и фантастични изследователски проекти?!

Всъщност работата на Кианг доказва, че както горещите звезди от спектрален клас F, така и слабите червени джуджета от клас M, биха могат да притежават планети, обрасли с растения.

Изследователката е убедена, че разработеният метод ще позволи един ден астрономите да създадат инструменти за космическите телескопи, с които да се установява дали на дадена планета има фотосинтезиращи организми.