Бизнестемите в пресата днес, 26 юни 2002 г.

О�д другата седмица компаниите ще могат да откриват ДДС-сметка, съобщава "Дневник". Дългоочакваният Правилник за приложението на Закона за данък добавена стойност (ДДС), в частта му за ДДС-сметката, ще бъде публикувана в петъчния брой на "Държавен вестник", съобщи на специална пресконференция във вторник зам.-министърът на финансите Гати ал Джебури. До края на юли всички регистрирани по Закона за ДДС 70 000 компании трябва да открият своя ДДС-сметка. Тя е задължителна за откриване, но доброволна за ползване. Всички вече регистрирани фирми трябва да се сдобият с такава сметка до 1 август 2001 г., а за новорегистрираните - в 14-дневен срок от датата на регистрация по закона за ДДС.

Чуждестранни адвокати ще практикуват у нас от 2005 г., информира още "Дневник". Адвокати от държавите, членуващи в Европейския съюз, ще имат право да практикуват в България от 1 февруари 2005 г., пояснява вестникът. След три години непрекъсната практика у нас чужденците ще придобиват равнопоставен статут с този на българските защитници. Това е предвидено в законопроект за изменение на Закона за адвокатурата, който ще бъде разгледан на заседанието на Министерския съвет в четвъртък. Внасят го министърът на правосъдието Антон Станков и вицепремиерът Лидия Шулева.

Паскалев създава проблем на ДПС с искане "Джейлан" да излезе от "Горна Арда", пише във вторник. Турският холдинг "Джейлан" да се оттегли от строителството на каскадата "Горна Арда", като Националната електропреносна компания (НЕК) изкупи дела му в смесеното дружество "Хидроенергийна компания" (ХЕК). Това съобщи вицепремиерът Костадин Паскалев, който е получил предложението от изпълнителния директор на НЕК Васил Анастасов в отговор на писмото на "Джейлан" от миналата седмица. В него с остър тон се настояваше НЕК да финансира сама строежа на каскадата с приходите от износа на ток и заеми, припомня "Дневник".

Няма да толерираме лошото управление на "Химко", цитира вестникът думите на енергийния министър Ковачев. Внимателно следим процесите във врачанския торов завод "Химко", но няма да толерираме повече лошото управление на това предприятие и източването на енергийни ресурси. Това заяви във Враца министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на регионалната среща по проблемите на Северозападна България, предаде БТА. Ковачев посочи, че министерството няма да допусне компромиси под заплаха от стачки. Според него заводът трябва да изплати огромните си задължения от близо 100 млн. лева към "Булгаргаз" и НЕК, натрупани в последните години на лошо управление. Според Ковачев решението на правителството да намали от 1 юли цената на природния газ с 8,45 лв. на 1000 кубически метра и въвеждането на защитни мита за вносните азотни торове ще създаде условия, при които "Химко" трябва да започне да работи и да връща дълговете си.

Нови 5 млн. евро безвъзмездна помощ ще получи България по споразумението с Френската агенция за финансиране на строителството на Дунав мост-2, но след като парламентът ни го подпише, информира "Пари". Ратификацията на това споразумение бе одобрена преди ден на заседание на парламентарната комисия по транспорт, проведено в Русе. Досега България е получила от тази френска агенция безвъзмездна помощ от 500 хил. евро, използвани за предварителните проучвания на строителството. На 9 април т.г. транспортният министър Пламен Петров подписа споразумението с Жорж Д'Андло от фрeнската агенция.

Очакват се рокади и в "Благоевград БТ", съобщава още "Пари", като цитира източници от цигарената фабрика. Новият изпълнителен директор на "Булгартабак холдинг" Георги Костов е член и на борда на директорите на "Благоевград БТ", а до началото на тази седмица бе заместник на отстранения изпълнителен директор Георги Попов. Георги Костов бе против назначаването на Христо Лачев, човека на бившата шефка на борда на "БТ холдинг" Любка Качакова, за изпълнителен директор. Лачев дойде от "Черноморска тютюнева компания" в Украйна. Затова е възможно на редовното общо събрание тази седмица на "Благоевград БТ" да бъдат направени рокади.

БМФ ще търси извънсъдебно споразумение за непродадените активи на Варненската корабостроителница, които достигат до 17% от цялото имущество на дружеството, информира още "Пари". По договор параходството става съсобственик на съвкупността от всички активи и никъде не пише, че взема само част от тях, коментира при посещението си в завода транспортният министър Пламен Петров. Той обаче не се ангажира със съдебен или друг тип иск към "ПрайсУотърхаусКупърс", които извършиха оценката, въз основа на която фирмата бе продадена на търг. В тази оценка липсват например два заводски влекача, инструментални работилници, скеле и т.н. Част от активите са и новопридобити, тъй като до последно в завода се извършваше кораборемонт, за който трябваше и нова инструментална екипировка, пояснява "Пари".

Само с 5 лв. ще се увеличи средната заплата до 2004 г., пише "Сега", като цитира прогнозата на проф. Иван Ангелов от Икономическия институт към БАН. Вчера той представи 10-ото издание от поредицата анализи "Икономиката на България...". Средната месечна заплата от 248 лв. през 2001 г. ще достигне 325 лв. през 2004 лв. Реалната заплата на месец обаче ще бъде едва 253 лв. в края на периода. Тогава средната работна заплата в България ще е едва 18,5% от средната заплата за Европейския съюз, смята анализаторският екип. "Българите живеят с четири пъти по-ниски доходи от тези в Европа", обясни проф. Ангелов. Реалният месечен доход на пенсионерите ще нарасне с 3 лв. и ще достигне 95 от 92 лв. в момента.

Тристранната комисия за цените, доходите и жизненото равнище ще заседава в петък, за да разгледа увеличението на цените на тока и парното от 1 юли, информира "Сега". Процедурата по съгласуване е необходима заради Кодекса на труда, който след последните промени от началото на миналата година изисква всяко действие на правителството, свързано с жизненото равнище, да бъде съгласувано. Заради липсата на такова съгласуване КНСБ атакува пред Върховния административен съвет в края на миналата година решението на кабинета да увеличи цените на тока и парното с 10% от 1 октомври 2001 година и съдът отмени решението.

Бившите казарми да станат хотели, агроцентрове или ферми за щрауси - това предвиждат четири пилотни проекта за освободените военни помещения в Разград, Сливен и Симитли, разкрива "Стандарт". Експерти на НАТО вече ги огледаха. Ако проектите бъдат одобрени, алиансът ще осигури 17 млн. евро за преобразуването на помещенията, съобщи вчера Ефрем Радев, директор на фондация "Ресурсен център" във военното министерство. Международните финансови институции ще кредитират 43,6% от необходимите инвестиции за реконструкциите. Предвижда се 53,2% от вложенията да се поемат от българските предприемачи, а 3,2% да се осигурят от местните власти.