Компаниите губят интерес към банковите кредити, съобщава още "Пари". Фирмите са позагубили интерес към банковите кредити и най-вече към валутните като начин да си осигурят финансови ресурси, показват данните на централната банка. През последната седмица на ноември кредитните институции са предоставили с 46% по-малко нови кредити в сравнение с предходната седмица. Най-вероятно една от основните причини за по-слабия интерес към заемите е, че цената им се е повишила. Общо 92,4 млн. лв. са новите кредити, които банките са предоставили на граждани и фирми през времето между 23 и 29 ноември. Седмица по-рано новоотпуснатите заеми са 171,1 млн. лв. По-високите лихви са довели до неколкократно по-ниска левова равностойност на валутните кредити.
Най-скъпи обаче остават левовите кредити за оборотни средства и дългосрочните доларови заеми. За финансиране на необходимостта от оборотни средства фирми и граждани са теглили заеми общо за 41,3 млн. лв. Сумата им е 2,2 пъти по-ниска в сравнение със седмицата между 16 и 22 ноември. Общото лихвено равнище значително се е повишило. Цената на левовите кредити е нараснала до 10,47% (от 8,35%) ефективен годишен процент, на заемите в евро - до 10,19% (от 7,63%), а на кредитите в щатска валута - до 9,33% (от 7,51%).
Данъчната полиция ще може да подслушва, информира още вестникът. Специални разузнавателни средства да ползват и данъчните полицаи, а материалите от подслушването и филмирането на заподозрените нарушители да служат за доказателства в съда, иска директорът на ГДД Николай Попов. Важно е те да бъдат с ранг на дознатели, тъй като сега много от данъчните актове се отхвърлят от магистратите, смята той. Концепцията за данъчната полиция е готова и още през януари ще започне подготовката на специален закон за създаването й или с такъв раздел ще бъде допълнен ДПК. Най-вероятно новата структура ще носи името Служба по фискални разследвания и ще бъде към финансовото или правосъдното ведомство. В страните от ЕС този орган е към финансовото министерство, пояснява "Пари".
Бедност и престъпност отблъскват чуждестранните инвеститори, пише "Дневник". Повече от 90% от чуждестранните инвеститори в България са доволни от своите вложения и определят първоначалните си очаквания като удовлетворени, но продължават да срещат сериозни предизвикателства, като сред подреждането им по важност напоследък е настъпило съществено изменение. Основният извод е, че инвеститорите вече се интересуват не толкова от макроикономическата и данъчната среда, колкото от социално-икономическите фактори. Така компаниите определят ограничената покупателна способност на местните потребители като най-значителна пречка за инвестициите им у нас. Сред първите пет по значимост бариери към 2002 г. прави впечатление придобиването на по-голяма важност на фактора "престъпност".
Промишленото производство се увеличава, продажбите спадат, съобщава още "Дневник". Промишленото производство за октомври се повишава с 1,6% спрямо септември и с 0,6% спрямо същия месец на 2001 г. Това съобщиха в сряда от Националния статистически институт (НСИ). Най-голям е ръстът в добивната промишленост - с 5,1%, където добивът на въглища и торф се е повишил със 7,7%. Навлизането в зимните месеци увеличава търсенето на твърди горива, твърдят експерти. Добивът на метални руди спада с 14,8% за последния месец, а на неметални материали и суровини се повишава със 17,4%.
ЕС ще спомене 2007 г. за България, прогнозира още "Дневник". В Копенхаген този четвъртък лидерите на държавите от ЕС ще обявят най-мащабното разширяване на съюза в цялата му история. Очаква се в датската столица 15-те членки на съюза да одобрят приемането на десет нови държави - Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Литва, Латвия, Естония, Кипър и Малта. По отношение на България в публикуваното снощи резюме за дневния ред на срещата се казва, че ЕС ще увеличи значително предприсъединителните помощи, които трябва да се използват гъвкаво и да се насочват към приоритетни области като правосъдие и вътрешни работи.
"Бизнесдамите печелят по-малко от мъжете" е друго от заглавията в "Дневник". Само 18% от компаниите, които са собственост на жени, са имали растеж през 2001 г. При мъжете този дял е 33%. Дружествата, собственост на представителки на нежния пол, са със спад в продажбите през миналата година са 59%, докато при мъжете-шефове те са 40%. Да се оттеглят от бизнеса искат 7% от жените предприемачи. Това показват данни от проучване на Агенцията за малки и средни предприятия (АМСП), които бяха представени в сряда на кръгла маса "Жената майка в бизнеса".
Домашните бъчви с вино няма да се декларират, успоякова "Сега". Хората, които произвеждат вино за лично потребление, от догодина вече няма да го декларират пред данъчните. Това предвижда промяна в Закона за акцизите, която днес парламентът ще приеме на второ четене. Първоначално финансовото министерство настояваше домакинствата да бъдат задължени да обявяват собственото производство, но впоследствие склони това задължение да отпадне. Депутатите решиха бутилираният алкохол вече да се продава само в количества до 1,5 л. Наличните на пазара по-големи бутилки трябва да се реализират до 30 юни догодина. След този срок внос и производство на питиета в по-големи бутилки ще се позволява само с изрично разрешение на финансовия министър, и то за традиционни питиета.
До 2007 г. закриват всички кланици извън евростандартите, информира още "Сега". Три години след като ни приемат в Европейския съюз, родните мандри ще могат да продават мляко, сирене и кашкавал извън евростандартите за качество. Тази продукция обаче ще се продава само в страната. За това сме се договорили с Еврокомисията по време на преговорите по глава "Земеделие" в частта за ветеринарния и фитосанитарен контрол, които приключиха миналата седмица, съобщи земеделският министър Мехмед Дикме. Всички месопреработвателни предприятия и птицекланици обаче трябва да се приведат в ред до приемането ни в съюза. В противен случай те ще бъдат закрити.
Ще изплащаме 17 години моста Видин-Калафат, прогнозира "Сега". Прогнозата за трафика между Видин и Калафат, направена от френската фирма BCIOM през лятото на 2001 г., е показала, вторият мост над река Дунав ще бъде изплатен за 17 години по песимистични данни или за 11 - по оптимистични. Това съобщи вчера зам.-транспортният министър Любомил Иванов. Съоръжението, което ще струва над 250 млн. евро, ще се изплаща от таксите за преминаване. В момента се избира между два варианта. Единият предвижда винетките, които България и Румъния въвеждат от 2004 г., да служат и за преминаване по моста, като за поддръжка на съоръжението ще се отчисляват средства от тяхната продажба.
