Работодателите искат Николай Василев да е по-конкретен, пише още "Дневник". Участниците в Съвета за икономически растеж подкрепят представените от вицепремиера Николай Василев девет мерки за стимулиране на икономиката, пролича от заседанието им в сряда. Повечето от работодателските организации обаче смятат, че повечето от предложенията са все още само идеи и тепърва предстои да бъдат конкретизирани. Деветте мерки за стимулиране на икономиката и подобряване на бизнес средата, които вицепремиерът Василев представи пред парламента, предвиждат ускоряване на процедурите по несъстоятелност и ликвидация чрез промени в Търговския закон; индекс, който да следи пазара на недвижими имоти; опростяване на лицензионните, регистрационните и разрешителните режими; изграждането на индустриални зони; създаване на фонд за рисков капитал; решаване на проблема с междуфирмената задлъжнялост; развитие на капиталовите пазари; данъчни и социални мерки.
Предприемачи искат премахване на прага за регистрация по ДДС, информира още "Дневник". Ограничаване на нелегалния внос и максимално намаляване на прага за регистрация по Закона за данък добавена стойност (ДДС) бяха основните теми, по които дискутираха в сряда представители на леката промишленост и Министерството на икономиката. От една страна, бизнесът не прие уклончивите отговори на официалните лица и настоя за бързо решение на проблемите. От друга, представителите на министерството на Николай Василев обясниха, че компаниите трябва да бъдат по-конкурентни на вносните стоки, както и че международни договори налагат ограничения върху евентуални протекционистични мерки на правителството. Николай Василев поиска от предприемачите да подготвят единно становище на бранша и да го представят в министерството. Той припомни, че от догодина прагът за регистрация се намалява от 75 000. лв. на 50 000 лв.
България и Румъния остават без депутати в Европарламента, алармира "Дневник". България и Румъния ще останат без места в Европарламента, тъй като няма да влязат с първата вълна на петото разширяване на Евросъюза. Това са решили на среща в Люксембург във вторник вечерта външните министри от страните членки на ЕС. Те обсъждаха промяна в договора от Ница за разширяването, след като стана ясно, че България и Румъния няма да се присъединят към общността през 2004 г. заедно с десетте нови членове. В договора се определят депутатските места за отделните държави в Европейския парламент. България има право на 17 депутати, а Румъния - 33.
Банкерите не приемат промените в данък печалба, пише "Пари". Асоциацията на търговските банки иска спешна среща със зам.-министъра на финансите Гати ал Джебури по повод проекта за изменение на данък печалба. Министерството на финансите не е обсъждало с банкерите предложенията за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. В АТБ смятат, че законопроектът не е съобразен с банките, които ще започнат да прилагат Международните счетоводни стандарти догодина. Банковата общност е на мнение, че в ЗКПО има текстове, които сериозно ще променят съществуващия данъчен режим за финансовите предприятия и ще доведат до регулиране на банковата дейност с данъчен закон. Това е неприемливо, тъй като правомощия има единствено БНБ. Според АТБ промените ще се отразят негативно върху дейността на банките и затова те изпращат становището си до Иван Искров, председател на бюджетната комисия в парламента. Целта е предложенията им за промени в данък печалба да се обсъдят преди гласуването им в парламента.
"Велчев и Паскалев кръстосват шпаги за парите на общините" е друго от заглавията в "Пари". В комплот между финансовия министър Милен Велчев и бюджетния шеф Иван Искров заподозря вчера Арсо Манов (ДПС), зам.-председател на бюджетната комисия. Според него Велчев ще се съгласи с вицепремиера Костадин Паскалев общините сами да определят местните такси, а Искров ще съдейства за поправянето на законопроекта, като върне поне част от парите чрез разписани лимити. Както е известно, Паскалев бе начело на групата, подготвила програмата за финансова децентрализация, към която са и поправките в Закона за местните данъци и такси, и правителството ги прие изцяло. Законопроектът обаче бе изненадващо остро разкритикуван в бюджетната комисия тъкмо от жълтите - Нина Чилова и Иван Искров. Останах с впечатление, че има несъгласуваност на политическо равнище по финансовата децентрализация, каза по този повод Манов. Според него това вероятно ще има негативно влияние за НДСВ при местните избори. Причината е известна. НДСВ няма кметове, повечето от тях са от опозиционните партии. Разпределението на финансовите ресурси до голяма степен има отношение към политическата принадлежност на местните власти и те при всички положения ще използват ситуацията за постигане на определени цели по време на изборите, смята Манов.
Вдигат запора върху активите на Кремиковци, информира ощ "Пари". Очаква се Агенцията за държавни вземания да освободи запора върху активите на "Кремиковци", ако бъдат уредени старите дългове на комбината преди приватизацията. Това съобщил за вестника зам.-министърът на икономиката Никола Янков. Комисията, която координира взаимоотношенията на "Кремиковци" с държавните кредитори, вече е внесла предложение в Министерския съвет натрупаните преди приватизацията 140 млн. лв. дългове да бъдат уредени. Те са към агенция "Митници", НОИ и Главна данъчна дирекция. Предлагаме задълженията не да бъдат опростени или извадени от баланса, а да бъдат компенсирани, коментира Андрей Брешков, член на борда директорите на Кремиковци. Той обаче не уточни схемата, но имало основания в приватизационния договор това да бъде направено. Очаква се правителството да излезе със свое решение в началото на ноември. Това ще разчисти баланса на "Кремиковци", коментира Янков. След това металургичният гигант ще може да залага активите си за инвестиционни кредити или да продава неоперативни активи за привличане на оборотен капитал и изплащане на текущи задължения. Кремиковци вече е погасил дълговете си към БДЖ, а с НОИ, НЕК и "Булгаргаз" има погасителни планове и те се изпълняват. Работните заплати вече се изплащат с дебитни карти и така се внасят авансово осигурителните вноски. Това правело невъзможно трупането на нови задължения.
Фонд "Земеделие" свали лихвите за инвестиции, съобщава "Сега". Лихвите по инвестиционни кредити от фонд "Земеделие" падат от 7,5% на 6%, реши управителният съвет на последното си заседание. Улеснява се също достъпът до инвестиционно кредитиране, съобщават от агроведомството. За кредити до 50 хил. лв. стопаните няма да представят икономическа обосновка, решил съветът на фонд "Земеделие". Заеми до 20 000 лв. по проектите "Растениевъдство" и "Животновъдство" ще се обезпечават само с жилища, оценени по данъчна стойност. Собственото участие на стопаните при финансиране на проектите също намалява от 40% на 30% от общата стойност.
ВиК иска данъчни облекчения, пише още "Сега". Разходите на ВиК за ремонти по водопроводната мрежа да се освободят от данък печалба предлагат дружествата от системата. Необходимостта от промени в закона са обсъждали на последното си заседание депутатите от Комисията по околната и среда и водите. Те са приели проектопромените на правителството в Закона за водите, които днес депутатите трябва да гледат на първо четене.
Приемат като особени залози патенти и запазени марки, информира още вестникът. Патентите за изобретения, запазените марки, промишленият дизайн и сертификатите за сортове растения или ценни породи животни ще се приемат като особен залог. Това предвиждат промените в Закона за особените залози, предлагани от Министерския съвет. Те бяха приети от комисията по евроинтеграция на първо четене. Така се разширява възможността да се учредява залог без предаване на заложено имущество.
