Бизнес темите в пресата днес, 2 октомври 2002 г.

МВФ не приема радикалните идеи за бюджет 2003, пише "Дневник". Трите ключови планирани промени за бюджета за 2003 г. - въвеждането на нулева ставка за данък печалба при реинвестирането й, въвеждането на минимални осигурителни прагове и създаването на специален инвестиционен фонд за рисков капитал, не срещат подкрепата на Международния валутен фонд (МВФ). Това съобщи финансовият министър Милен Велчев при завръщането си от годишната среща на Световната банка и МВФ във вторник. Позицията на фонда не е претърпяла сериозни промени след срещата на Велчев с директора на първия европейски отдел на фонда Майкъл Деплер. Ръководството на международната финансова институция имало особено мнение най-вече за минималните осигурителни прагове, които правителството предвижда да въведе от началото на 2003 г. Идеята е за девет професионални категории да бъдат определени минимални суми, върху които да бъдат начислявани социалните осигуровки, без значение на заплатата, която работникът получава. Според Милен Велчев МВФ разглежда тази мярка като "втвърдяване" на трудовия пазар, вместо той да стане по-гъвкав. Постигането на гъвкав пазар на труда е една от най-важните препоръки и на МВФ, и на Световната банка (СБ), а също е обявено като приоритет и в програмата на правителството.

Сметната палата прави нова проверка на КЗК, информира още "Дневник". Сметната палата започна проверка на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за дейността й от ноември 2000 г. досега, съобщава източник от палатата. Проверката съвпада с предстоящото обсъждането в парламента на одобрените от правителството промени в Закона за защита на конкуренцията и изтичането на мандата на сегашната комисия. Ще поискам комисията да се отчете пред парламента, макар такава правна възможност да няма, заяви председателят на икономическата комисия в Народното събрание Валери Димитров. Той обясни, че според сегашния Закон за защита на конкуренцията дейността на комисията е извън контрола на Народното събрание и правителството. Единственият орган, който може да контролира дейността й, е Сметната палата, каза Димитров.

За пет години разходите за здраве са нараснали с 50%, съобщава още вестникът. Над 12% от българите признават, че са давали пари на черно за медицински услуги, сочи съвместно проучване на Американската агенция за международно развитие (USAID) и БАН, цитирано в "Дневник". Анкетираните, които са лежали в болница, са заявили, че са плащали средно по 197 лв. за 17 дни престой на легло. Това са абсолютно нерегламентирани суми, твърдят от Министерството на здравеопазването. Проучването показва, че всяко българско семейство отделя за здраве средно по 63,69 лв. на месец. Едно средностатистическо домакинство се състои от 2,8 души. От тези средства за лекарства се отделят над 33 лв., за плащания в кабинетите на лекарите и болниците средно по 22 лв. За здравни вноски всяко домакинство отделя едва по 3,60 лв. Сумата е малка, защото за голяма част от населението здравните осигуровки се поемат от държавата или общините, обясняват експерти.

Въвеждат нови схеми за местни инвеститори, информира "Пари". Схема за колективно инвестиране в активи, които по принцип са трудно ликвидни, се въвежда с гласувания на първо четене законопроект за дружествата със специална инвестиционна цел, чиито вносители са депутатите от НДСВ Ралица Агайн и Мирослав Севлиевски. На практика група инвеститори влагат пари в подобни дружества, закупувайки техни акции, които се търгуват публично. Така те създават пул от пари за инвестиции в определени доходоносни активи. В законопроекта се предвижда те да бъдат само парични вземания или недвижими имоти. Началният капитал за учредяване на дружествата със специална инвестиционна цел е 500 000 лв.

Митата и стандартите са основните пречки за българските стоки в Русия, пише още "Пари". Митата за нетарифни стоки и стандартите, както и признаването им, остават двата основни проблема пред увеличаване на двустранния стокообмен. Това подчерта на българо-руска бизнессреща в Пловдивския панаир зам.-министърът на икономиката Калоян Нинов.Предстоят срещи на митническите и стандартизационните служби на двете страни, на които се очаква да се постигнат приемливи решения, допълни Нинов. Българското предложение е държавната агенция за стандартизация и метрология да получи от Госстандарт правото да сертифицира стоките ни за износ за Русия. Пред бизнесмените от централния федерален окръг на Русия зам. икономическият министър припомни едно от основните предимства за руски фирми, които инвестират в България - възможността за неограничен безмитен износ на стоки от България за ЕС, с неговия пазар от 560 млн. потребители.

В икономическите зони ДДС ще се прихваща от данъчния кредит, съобщава още "Пари". Фирмите, осъществяващи дейност на територията на икономическите зони, ще заплащат най-ниските ставки по Закона за корпоративното подоходно облагане. Облекчението обаче ще се прилага за инвестиции на юридически лица, които нямат дейности извън зоната и водят отделно счетоводство за подпомаганите инвестиционни проекти. Това предвижда последният вариант на проекта на Закона за създаване на икономически зони в България, с който вестникът разполага. Преди десетина дни Андрей Брешков, един от авторите на проекта и директор на дирекция Секторни и регионални анализи в Министерството на икономиката, в интервю пред изданието твърдеше, че данъчни преференции не са заложени. Очевидно развитието на текстовете на закона са поели по друга логика. Според законопроекта икономическите зони са обособени части на територията на страната, в които се подпомагат инвестиционните проекти на български и чуждестранни физически и юридически лица чрез предоставяне на облекчения и стимули по реда на този закон.