Д епутатът от СДС и бивш премиер Филип Димитров подаде молба за напускане на парламента и потвърди, че излиза от политиката.
Пред журналисти той обясни, че е избрал днешната дата, първо, за да може този, който ще влезе на негово място да има време да се ориентира преди ваканцията. На второ място - защото днес е изтекъл срокът за предложенията преди второ четене по законопроекта за конфликт на интереси.
Успяхме да ги оформим и снощи ги внесохме в Народното събрание, каза Димитров, който първи подготви и внесе законопроект в тази област.
"Най-важното нещо е да се разбере, че политиката не е способ човек да бъде харесван или обичан" и "Ако свършиш нещо добро, не ти се дължи за него нищо, ако не успееш, тогава всеки укор е справедлив", бяха сред фразите му днес пред журналисти.
Димитров каза, че ще се занимава с преподавателска дейност, като за начало ще преподава две месеца в чужбина.
Филип Димитров, юрист по образование, с адвокатска практика, бе лидер на СДС през 1990-1994 г.
През есента на 1991 г. той оглави, на 36-годишна възраст, кабинет на малцинството след като СДС спечели изборите, но нямаше самостоятелно мнозинство в парламента.
Като министър-председател бе критикуван в медиите заради сложния си изказ и за това, че не обяснява какво е "нормална държава" - израз, който често употребяваше.
"Нормална държава е тази, в която всичко е разумно. В която властта си гледа работата, а всеки човек има правото върху собствения си живот. В която всеки, ако иска да има жилище, с цената на усилия и честен труд събира пари и си го купува. Държава, в която комунистическите лидери не трябва да се правят на религиозни, защото те по доктрина са атеисти...
Властта в нормалната държава не е източник за лично облагодетелстване. В нормалната държава лекарят, търговецът, архитектът, учителят, работникът, фермерът получават повече от партийния лидер, политика или министъра. В такава държава искам да превърнем България", коментира той през лятото на 1991 г.
Правителството му падна година по-късно - Димитров поиска, след скандал с негов съветник и критики, както от опозицията, така и от президента Желю Желев, вот на доверие от парламента и го загуби.
Той е единственият премиер в новата българска история, използвал процедурата на вот на доверие, при която кабинетът пада по-лесно, отколкото при гласуването на недоверие.
Оттегли се и от лидерския пост в СДС след като БСП спечели категорично парламентарните избори в края на 1994 г.
През 1997-1998 г. е посланик на България в ООН, а след това и посланик в САЩ (1998-2002). След избирането на Георги Първанов за президент, Димитров обяви, че на 22 януари 2002 г., когато новоизбраният президент встъпва в длъжност, ще си подаде оставката, тъй като не може да работи с него.
От септември 2002 г. е преподавател в Американския университет в Благоевград.
Избран е отново за депутат през юни 2005 г. и за зам.-председател на 40-ото Народно събрание.
Автор е на няколко книги: "Ибо живяха, Господи", "Истинската история за рицарите на кръглата маса ", "Митовете на българския преход". Прототип е на герой от романа "Светове" на Владимир Зарев, а през 80-те години - и на един от героите във филма "Адаптация" на сценаристката Райна Томова и режисьора Въло Радев.
През пролетта на 2007 г. в медиите се появиха публикации, че Филип Димитров ще напусне СДС, които бяха опровергани. Всеки политик трябва да живее с мисълта, че в някакъв момент ще си отиде от политиката, защото не е редно да стои в нея до безкрай, но кога и как точно в момента не мога да коментирам, заяви тогава той.
