Иван Костов: Добър ден.
- Искам да започнем първо, с един въпрос, който да ми покаже как гледате днес на страната, на света наоколо. Затова ще ви попитам, че затова, че никой не говори за предсрочни избори сега, ама наистина никой, според мен, означава ли, че България е стабилна страна?
- Никой не говори, защото не е сигурен, че ще ги спечели, а не означава, че сме стабилна страна най-вече защото местните избори показаха, че управляващите нямат подкрепата на управляваните. Националното движение "Симеон Втори" успя да спечели само 9% от гласовете от 2001 г., когато спечели парламентарните избори. Което означава, че имаме едно правителство и едно мнозинство, което няма да има сили и воля да завърши така необходимите промени в съдебната власт, в здравеопазването, в образованието, в пенсионното осигуряване, в субсидиите, в приватизацията, които са много нужни на страната, и по този начин едва ли ще има и бързо покачване на живота.
Но все пак това е по-мекото нещо. Другото е, че едно обезкуражено на изборите управление още по-малко може да генерира, да създава мотивация на хората, да ги насочва по правилни линии на действие, каквото е политиката, да ги кара да преследват високи цели и да постигат високи цели, просто защото се вижда, че никой не ги следва.
Това, което казахте за това, че никой не иска предсрочни избори, е другата страна на несигурността в страната, защото това означава, че опозицията не е силна, за да опонира на това слабо управление.
Значи имаме слабо и без доверие управление, и от другата страна - слаба и неопонираща опозиция. В такава среда най-добре се чувства организираната престъпност. Тя, както по Берово време, си води войни помежду си и най-вече се стреми да покаже, да демонстрира, че политическите партии не са способни да оздравят институциите на страната, да ги направят силни. И поради това политическата система се намира в разпад. Това не е сигурност и не е стабилност.
- Аз ще ви попитам, г-н Костов, за престъпността, защото имаше един упрек от министър Петканов лично към вас и вашето правителство. Искам да ви попитам за нещо друго, което споменахте. Казахте - правителството не получи доверие, най-общо, перефразирам вашите думи. Но в същата ситуация бяхте и вие, когато не спечелихте много кметски места, докато бяхте министър-председател, въпреки усилията.
- Почти половината. Но за Петканов искам да кажа следното. Той наистина каза, че...
- Че всъщност организираната престъпност е създадена по времето на вашето правителство. Това беше по време на дискусията в парламента.
- Очевидно, очевидно не е осведомен, че през лятото на 1992 г., т.е. преди 11 години, Филип Димитров за първи път предупреди, че в България започва да се формира мафия. Тогава всички бяха много учудени. Само че следващата година, по времето на Беровото правителство и на първото югоембарго мафията наистина, организираната престъпност, започна да трупа черни и сиви пари, да става все по-силна.
Двете югоембарга позволиха да се натрупат още повече такива средства и за първи път да се укрепи една организирана престъпна мрежа в страната. Разликата между това правителство и предишното се състои в следното.
За предишното правителство организираната престъпност беше признат феномен и посочена като основен враг на държавата. Ние се борехме срещу нея, макар тя да не е цялата организирана престъпност и да представлява една малка част от пространството на престъпността. Тя е...
- Казват, че имало и брак по сметка обаче.
- Тя е малка част, нека да кажа защо я избрахме за основен противник и враг №1. Защото от нея зависят всички други форми на престъпност. Тя е нещо като главата на престъпността. И ние водехме борба срещу тази престъпност, борба, която в момента не се води. Самият министър Петканов трябва да каже в стратегията на противодействието на сегашното правителство на престъпността кой е основният противник? Защото се остава с впечатление, че основният противник е уличната и битовата престъпност и едва ли не опозиционните лидери и магистратите, собствените колеги и журналистите, които той подслушваше и беше порицан за това от Комисията по сигурността в Народното събрание.
Много важно значение има, първо, кого правителството посочва за основен противник, защото това респектира престъпността. Ако никой не чувства себе си мишена на държавата, ако организираната престъпност не се чувства мишена, тя се разпасва, тя започва да разчиства сметките помежду си, започва да безчинства, поставя се над закона и демонстрира слабостта на институциите. Това нещо трябва ясно да се каже.
Другото е... аз не знам дали са основателни тези твърдения, че организирана престъпност е помогнала на сегашното правителство да дойде на власт, но за всички е очевидна слабостта на правителството или неможенето да се справи, или неспособността да се справи и нежеланието да се справи с престъпността. Сега положението е много по-тежко и е сравнимо с положението от времето на Беров, и това е очевидно за хората.
- Извинете, г-н Костов, но това не означава ли, от друга страна, че вашето правителство, макар и да беше посочило престъпността, организираната престъпност като враг №1, не е успяло да се справи, щом тя е толкова жизнена, щом веднага е в състояние да се покаже и да се превърне в проблем, огромен на обществото.
- Това е голям проблем във всички страни в Източна Европа, труден проблем за решаване. Както и корупцията, така и организираната престъпност е труден проблем за решаване, особено от неукрепнали демокрации.
- Аз няма да ви спестя и още един упрек, който има в политическото, общественото пространство, макар че има и теми, които са много по-любопитни за сегашното време, но нека да изясним нещо важно, защото ми се струва, че от това зависи в голяма степен и съдбата на българската икономика. Нека не обобщавам по-смело. Става въпрос за съдбата на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ "Козлодуй". Сега, очевидно тя е предрешена. Така, както аз разбирам политическото говорене днес от важните фактори, нямаме никакъв шанс да ги запазим и ще трябва да ги затворим.
Обаче, г-н Костов, дали сегашното правителство единствено е виновно? Знаете упреците, че всъщност тези дати, затварянето им е подготвено от вашия кабинет?
- Вие ме предупредихте за това, че ще ме питате за този въпрос и аз подготвих копие на оригиналното подписано споразумение между ЕС и българското правителство, в което много ясно е записан текст, който може да бъде намерен от всички хора в сайта на електронното издание "Медиапул".
- Той много дълго време стоя там и аз съм го чела.
- В него е казано съвсем ясно, че позицията на ЕС е да бъдат затворени блоковете най-късно през 2006 г., но позицията на България е поставена под условие и е казано, че българското правителство при изпълнение на определени условия ще договаря дати преди 2008 и 2010 г. Това означава, че няма постигнат компромис между ЕС в меморандума. И това, което трябваше да направи правителството преди време е да стъпи на тази позиция, на това, че то има свои интереси, разграничени от интересите на ЕС, противоречащи на ЕС, за да бъдат запазени блокове 3 и 4 колкото се може по-дълго време, и изхождайки от тази позиция, да поведе борба да защити по-късни срокове за затваряне на реакторите. Ето тези документи позволяват това нещо да се направи.
Аз ви ги оставям, тук е и подписът на г-жа Надежда Михайлова, за да се уверите сама в това. Какво стана обаче? Още на 20 януари 2002 г. министър-председателят заяви, че ще затвори блокове 3 и 4 съобразно натиска и исканията на Европейската комисия, с което на практика обезсмисли ролята на министрите, които трябваше да ги защитават.
- Макар че те се опитаха, ми се струва.
- Сега това, което казвате вие, отново е внушено пак от правителството и не е истина. Не е истина, защото още е възможно България да защити 3-ти и 4-ти блок...
- Наистина ли мислите, че има възможности за маневри?
- Абсолютно има възможност и ще кажа как да се направи. Това може да се направи, когато се приключва Глава 31 "Други въпроси", където се поставят едни срещу други различни претенции на ЕС и на страната, която става членка. Тогава България трябва да отвори временно Глава 14-а - "Енергетика", и да поиска в компромис с други клаузи в Глава 31, да се удължи срокът на блокове 3 и 4, тъй като шансовете още не са загубени.
Но ако ще го прави България това нещо, още сега трябва да започне да защитава тази позиция, да търси подкрепа на страни, които ще я подкрепят, ако постави този въпрос, защото това трябва да стане в много кратък период от време, когато вече се приключват преговорите. Много страни използваха тази възможност и поставиха свои такива трудни и нерешени въпроси. Така че шансът не е загубен.
Но в енергетиката има много по-тежък провал от това, за което говорим, въпреки че това ще качи, затваряне на блокове три и четири ще качи цената на тока вероятно с 25%, но много по-тежката последица е, че България ще загуби завоюваните от нашето предишно правителство позиции като основен производител и дистрибутор на електроенергия на Балканите.
След като правителството не можа да договори, а беше лесно да договори продължаване на износа на тока за Турция, и след като сега не задейства процедурите, за да се изградят заместващи мощности на тези, които ще бъдат изведени като реактори 3 и 4, България по принцип няма да може да възстанови позициите си на основен производител и дистрибутор на електроенергия и на други горива на Балканите. Това е тежкият проблем в енергетиката. Това е изоставяне на една позиция, за която е работено изключително много, но все още може да се защити. Защото, ако се направи това, което аз сега казвам, би могло да се отвоюва срок, през което време да се изградят тези заместващи мощности и позицията да се запази.
- Добре, аз виждам, че имате доста критично отношение към сегашното правителство. Ще ви помоля да кажете обаче кое е най-трудното нещо, с което може да се справи едно правителство? Вие бяхте четири години премиер, мислите ли, че е възможно с магическа пръчка да се управлява страната?
- Не, не е възможно, иска се непрекъснато формулиране на ясен дневен ред, на приоритети, на цели, да се мобилизират ресурсите. Иска се да се пишат и да се осъществяват планове за действие, да има програми, които да се преследват, те да създават мобилизация и ентусиазъм сред хората - и сред администрацията, и сред гражданите. Хората трябва да знаят къде отиват, какво бранят, за какво се борят, защото това е смисълът на една добра политика.
Аз обаче искам да отворя още една изключително тежка тема, защото от нея произтичат много негативни последици и хората трябва да ги чуят и трябва да ги знаят.
- Коя тема?
- Това е провалът на земеделската политика, аз така ще го нарека. Без да влизам в спорове има ли зърнена криза или няма, само ще посоча безспорните признаци, които са много болезнени за хората.
Цената на килограм масов хляб от 2001 г., когато е била 42-45 стотинки, сега е 89 стотинки. Във вестниците пише, че щял да става 1,50-2 лева хляба. Цената на брашното се увеличи двойно, двойно. Нараснаха цените на фуражите, и то на всички.
Вследствие на това добитъкът започна рязко да намалява. Само от началото на годината досега с 30% е спаднал броят на свинете майки. В ликвидация са свинеферми в областите Русе, Плевен, Пазарджик, Пловдив. В Сливен един от най-големите свинекомплекси от 1500 свине майки в момента има 200.
Кравите са намалени почти наполовина и в момента са около 200 000. Цената на млякото скочи на 45-55 стотинки. Вследствие на всичко това българските производители на мляко, което е основно изделие за производство на всички млечни продукти, и на месо отстъпиха своите позиции. Започват да се внасят все повече количества земеделски стоки.
Вижте какво се получава само за деветмесечието. Вносът на тези хранителни продукти се увеличава от 620 на 820 млн. лева, което вече гони 1/4 от цялото вътрешно потребление на тези хранителни стоки, което е около 3,3 млрд. Значи вътрешният пазар, нашите левове, вашите и моите, вместо да отидат за това да създават работа и поминък, и препитание на българските производители и фермери, отиват за други. Те напускат страната.
Затова се влошава дефицитът на текущия баланс на страната. А то пък знаете ли какво предизвика? Високият дефицит, а щом като внасяш все повече хранителни продукти, и вие храните детето си между другото с кисело мляко, в което има сухо мляко, внесено от чужбина, и всичко хора трябва да го знаят това, и саламите са с такива, внесени отвън...
- Г-н Костов, по ваше време нямаше ли сухо мляко в киселото?
- Имаше, имаше, но относителният дял на българските производители в целия пазар на хранителните стоки беше много по-голям. Значи, той е бил дори миналата година 80%, повече от 80%. Тази година вече по-малко - гони 75%. Представете си какво става като глобална промяна.
- Мислите, че е рязък спадът в...
- Нека да завърша какво, какво обаче означава това, защото това има макроикономически и бюджетни последици. Защото високият дефицит на текущата сметка накара фондът да принуди правителството да се откаже от 360 млн. лева разходи, които то можеше да направи, и го принуди да отиде на нулев бюджетен дефицит тази година. Знаете ли какво е 360 млн. лева разходи?
- Не съм... със сигурност повече знаете от мене.
- Ами това е 10 пъти да се компютъризират училищата в България, 10 пъти. Това са програми в образованието, в здравеопазването, това е изграждане на инфраструктура и т.н.
- И защо...
- Правителството се отказва да харчи тези пари, за да няма този натиск върху текущата сметка на платежния баланс, който идва обаче от нахлуващите все по-конкурентоспособни външни стоки. Защото българските стоки стават все по-скъпи. Сега, нека, нека решава г-н Дикме дали това е криза или не, и мнозинството да решава, но той направи изключително слаби ходове. Той беше предупреден, че такава криза се задава. Отговорни служби от САЩ на база на спътникови наблюдения са го предупредили, че това нещо се задава и той можеше, ако беше взел решение още навремето, да внесе липсващото зърно на 30-40% по-ниска цена. Той не го направи това нещо и сега кризата ескалира.
- За да приключим с...
- Това е слаба политика. Това е провал. Защото изпуснатите сектори от пазара отиват не само в ръцете на други, на външни производители, а това означава, че утре, когато се гледат квотите на България в ЕС, българските производители и фермери ще претендират за по-малки квоти. Това крие в себе си тежки последици за цялата страна.
- Макар че земеделието е в спад, г-н Костов, казват специалистите, аз наистина не знам точно как да отсъдя за това, но земеделието е в спад от години наред. Има криза в земеделието. Не е ли...
- Това, което казах не е и вече криза, това е колапс. Това, което се задава това е загуба на позиции на вътрешния пазар, които са изключително големи. Представете си какво е 200 млн. лева, похарчени за чужди стоки, а не похарчени за български стоки в работни места. Представете си го в поминък и препитание, за да си представите за какви щети става въпрос.
- Добре.
- И това е само за девет месеца.
- Разбрах ви.
Продължава:
За СДС, БСП, дясната и лявата политика
За фондация "Демокрация" и даренията
Последвайте ни
