Б ивш телохранител е кмет на българската столица и може би ще стане дори президент на страната, пише германският вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг", който публикува портретен материал за Бойко Борисов.
Борисов е твърде популярен и негов прототип е един филмов герой, така публицистът Михаел Мартенс представя в самото начало героя на статията си, която предава с известни съкращения Българската редакция на радио "Дойче веле".
Със строг поглед Юл Бринър (американски актьор от руски произход, известен с ролята си на Крис Адамс във "Великолепната седморка" - бел.ред.) и неговите шестима авери бдят над работата на софийския кмет. Това е любимият ми филм - с тези думи столичният кмет коментира необичайната стенна украса в своя кабинет.
Става дума за стар филмов плакат на "Великолепната седморка" (The magnificent seven), уестърн от 60-те години, който разказва за историята на мексиканското село Икскатлан, нападано и тероризирано от бандити всяка година. Най-накрая отчаяните селяни склоняват седмина майстори на револвера да ги пазят от злосторниците.
Добро срещу зло, черно срещу бяло, право срещу власт -
това накратко е автопортретът на Бойко Борисов. При него е както в уестърна, когато силни мъже с добро сърце смигат със сериозно изражение на хоризонта.
Злите - това за Борисов са всички, които ограбват малките българи. Доброто е самият той, а София е мексиканското село.
На въпроса какво смята да направи като шеф на единствения милионен град в страната с маниера на филмов актьор той отговаря лаконично - това, което искам да направя, е едно, а това, което мога да направя - друго.
Точка. Никакви обяснения повече.
Борисов обаче става по-красноречив, когато ругае своите политически противници или предшествениците си на кметския пост, като ги нарича некомпетентни болшевики или лъжци.
Този град изгуби 16 години, а нямаме дори сметище - пак така лаконично описва днешната ситуация в София той. Междувременно телевизионните камери са в действие. Винаги е така, когато надареният популист е в акция.
Това бе неговата сила още преди, когато като вторият във вътрешното министерство отговаряше за борбата срещу организираната престъпност. След всяко от многото поръчкови убийства по софийските улици Бойко Борисов неизменно пристигаше на местопрестъплението, за да
изстреля наперено пред камерите войнствени прокламации.
Макар че убийствата никога не биваха разкривани, Борисов набираше популярност и извисяването му продължи и в първите месеци като кмет на София.
Той е един от онези майстори илюзионисти, които се оставят да бъдат носени от течението, като обаче внушават на своята публика, че всъщност гребат срещу него. Поради това упорито се носят слухове, че тази есен той ще се кандидатира на президентските избори срещу държавния глава Георги Първанов, който е почти пълна противоположност на Борисов.
Първанов, издънка на посткомунистическата социалистическа партия
в България, винаги говори резервирано. Той не обижда противниците си, а ги игнорира с президентско величие, като играе ролята на баща на държавата така, сякаш е дошъл на света като президент.
На въпроса дали ще излезе срещу Първанов кметът отговаря с недомлъвки от арсенала на своите патетични фрази, че едно е сигурно -
в България ще се образуват нови партии и ще има нов лидер.
Все още обаче не е сигурно дали най-популярният български управник ще се кандидатира, тъй като той разкрива плановете си едва в последния момент.
Възможно е това да се дължи на предишната му дейност. В началото на 90-те години Борисов бе известно време бодигард на сваления от власт комунистически диктатор Тодор Живков.
Българите не го винят за това, още повече че ден след ден той им обещава онази справедливост, за която бяха излъгани от другите политици. Може би именно по този начин след няколко месеца той ще стане президент. Икскатлан е навсякъде.
