Българският туризъм е най-привлекателен за германските инвеститори

У�л �личаващият се размер на чуждестранните инвестиции у нас от 806 млн. щ. д. през 1999 г. на 1,1 млрд. щ. д. през миналата година е доказателство, че България става все по-атрактивна за инвеститорите. Последните проучвания по въпроса показват, че нарастването на инвеститорския интерес към страната ни се дължи предимно на финансовата и политическа стабилност през последните две години. Високото потребителско ниво и нарастващата покупателна способност на населението е причината за 42% от инвеститорите да влагат пари у нас, сочат данните на финансово консултантската къща KPMG. Близо 36% посочват на първо място доброто географско положение на страната и близостта на България както до Централна и Източна Европа, така и до Средиземноморието. Не на последно място атрактивна за инвеститорите е и висококвалифицираната и евтина работна ръка. Може би това са основните причини през последните 10 години Германия да държи първенството у нас по размер на инвестициите. Това е и страната, която не се оттегли от България дори и по времето на политическите сътресения, когато се забелязваше отдръпване на инвеститорския интерес. Единствено през 1999 г. Германия беше изместена на втора позиция, и то от Италия. Причината е приватизацията на Булбанк, която беше купена от италианската компания Уникредито за сумата от 360 млн. евро. Германия също участва в тази сделка - немската компания Алианц стана собственик на 3% от кредитната институция. От 1992 г. германските вложения в България са близо 500 млн. щ. д., а това прави около 15% от всички инвестиции в страната за този период. Само за миналата година немски компании са вложили в България над 72, 3 млн. щ. д., а Германия е и страната, с която България има най-висок стокообмен. За 2000 г. той достигна рекордно високи стойности от 1,2 млрд. щ. д. по данни на Националния статистически институт. Двете страни в момента изпълняват съвместни проекти за над 2.5 млрд. щ. д.

Много повече германски инвестиции!?

От 1992 г. насам чуждестранните инвестиции у нас възлизат на около 4 млрд. щ. д., а това, реално погледнато, означава, че германските вложения в размер на 500 млн. щ. д. са една внушителна сума за България. Въпреки това страната ни си остава в периферията на германския интерес, като се има предвид, че само една част от инвестираните средства в страни от Централна Европа възлизат на 1,2 млрд. щ. д. в рамките на тези 10 години. Причините за предпазливостта на немските вложители се крият преди всичко в често променящите се закони, корупцията и ширещата се бюрокрация, твърди Валентин Василев, председател на Българо-германския форум. Сондажите между представителите на германския бизнес показват, че инвестиционният климат у нас значително се е подобрил през последните две години, но все още сериозни проблеми създават неефективната съдебна система и високите данъци. "Бяхме окуражени от политическата стабилност в страната, както и от стратегическото положение на България в региона при решението си да инвестираме тук", коментира шефът на Кионе АД Гюнтер Шефер. Немската групировка в областта на железопътното строителство купи в края на миналата година 50% от Ремонтно-възстановително предприятие на БДЖ като обособена част и се ангажира с инвестиционна програма за близо 7 млн. щ. д.

Около германските вложения няма скандали

Картината на българо-германските инвестиционни взаимоотношения през последните години е направо скучна. Няма скандали, няма неизпълнение на поетите ангажименти. Около приватизацията на БТК и търга за втория GSM оператор се появи името на Дойче Телеком като един от потенциалните кандидати. Надеждите бяха, че компанията ще прояви интерес към телекомуникационния пазар у нас, но това така и не се случи. Поне засега. Трайните си намерения да работят в България вече са показали добре известните компании като Хипоферайнбанк, Дойчебанк, концерните Либхер, туристическият гигант Некерман, Метро, Итонг, Дрезднер банк, Ролман. А техните имена са и сред водещите инвеститори у нас.

Най-забележителни обаче са инвестициите на германски фирми в сферата на електроинженерството и туризма. Немско-швейцарският концерн Либхер беше обявен от Агенцията за чуждестранни инвестиции през миналата година за инвеститор номер едно в категорията инвестиция на зелено. Фирмата вложи близо 20 млн. щ. д. в изграждането на завод за хладилна техника край Пловдив. Съоръжението, което е в действие от септември 2000 г., осигурява работа на близо 300 души. В същия отрасъл са и инвестициите на Сименс и Спарки трейдинг. Наскоро концернът за производство на кабели Леони АГ също заяви намерението си да строи завод край Велико Търново, като предвижданията са в него да работят над 2000 души.

Инвестициите в туризма

Няма българин, който да не си спомня годините, когато в курортите ни се срещаха предимно немски пенсионери. Потокът от германски туристи никога не е спирал, а през миналата година страната ни беше посетена от рекорден брой германски туристи - над 250 хил. души. През тази година се очакват повече от 300 хил. германци да прекарат отпуската си на българското Черноморие, сочат прогнозите на Министерството на икономиката. Още повече, че няма причини конфликтът в западната ни съседка да се отрази на летния сезон у нас, твърди председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции Георги Табаков. Определено този интерес към България като туристическа дестинция насочи погледите на големите германски туроператори като Некерман, ТУИ и АйТиСи. Нещо повече, те поведоха истинска битка помежду си за българските курорти. Некерман успя да измести ТУИ в борбата за Златни пясъци и стана собственик на 8,6% от курорта. Освен това концернът се ангажира да инвестира още около 20 млн. щ. д. в реконструкцията на хотели и съоръжения в Слънчев бряг, Албена, Дюни. В началото на тази година от компанията заявиха, че ще инвестират още около 30 млн. щ. д. в обновяването на обекти по българското Черноморие. От туристическия концерн ТУИ обявиха намерението си да се включат в приватизацията на хотели в Слънчев бряг и Приморско. От курорта се интересува и третият по големина германски туроператор АйТиСи, който обаче няма да участва директно в раздържавяването, а ще подкрепи някой от кандидат купувачите. По принцип германските туроператори, с изключение на Некерман, не се стремят към собственост в българските курорти. Те инвестират средства за модернизацията на хотелите, срещу което получават сигурни места за собствените си туристи и приемливи цени. До този момент по данни на компанията АйТиСи е вложил близо 30 млн. щ. д. в обновяването на български туристически обекти.

Метро построи първия хипермаркет у нас

През 1998 г. немската компания Метро получи приза на Агенцията за чуждестранни инвестиции за инвестиция на зелено в размер на 27 млн. щ. д. На следващата година тя е обявена за инвеститор номер едно у нас с обща сума на вложенията си от около 70 млн. щ. д. Метро изгради магазини в София, Пловдив, Русе и Варна. В момента обаче сериозни конкуренти на немската верига са австрийската Билла, българската Боила, както турски и гръцки хипермаркети.

Германски фирми проявяват интерес и към енергийния сектор у нас. През 2000 г. концернът ЕрВе създаде смесено предприятие с мини Марица-Изток за обновяване на въгледобива в Източномаришкия басейн. Енергийният гигант обяви намерението си да разшири позицията си на пазара в региона, като инвестира в рехабилитацията на ТЕЦ Марица-Изток 2. Фирмата има дългосрочна стратегия за развитие в България, която обхваща период от 30-40 години и предвижда постепенното инвестиране на близо 180 млн. щ. д. в отрасъла.

В средата на 1999 г. едно от най-големите фармацевтични компании у нас Балканфарма сключи договор с Агенцията за приватизация за покупка на три фармацевтични завода - в Дупница, Троян и Разград. Тази сделка беше осъществена с подкрепата на Дойчебанк, която осигури нужните 24 млн. щ. д. за придобиване на мажоритарния дял в трите завода. В края на миналата година банката продаде своя дял на исландската фармацевтична компания Фармако. Въпреки че до този момент не е стартирала нито една инициатива по Пакта за стабилност, към който немските фирми проявяваха голям интерес, вече започва изпълнението на други частни проекти. Най-големият от които до този момент е на немската строителна компания Линднер груп, която стартира изграждането на Бизнеспарк София. Паркът ще бъде разположен върху площ от 200 дка земя и ще разполага с офис сгради, спортни съоръжения, високотехнологичен парк, хипермаркет за битова електроника. Инвеститорът смята да вложи близо 20 млн. щ. д. само за осъществяване на първия етап, а за изпълнението на целия проект ще са нужни между 70 и 75 млн. щ. д. Намерението на една от най-големите немски групировки да се установи у нас и да изгради най-големия бизнеспарк на Балканите именно в България, навежда на мисълта, че и тази година се очертава като успешна за българо-германските икономически връзки.