Бинка Желязкова и Христо Ганев с награда за цялостен принос в българското кино

Житейският и творчески тандем - режисьорката Бинка Желязкова и сценаристът Христо Ганев, получават наградата за цялостен принос в българското кино, съобщи на пресконференция днес министърът на културата Стефан Данаилов.

Той ще връчи отличието на галавечер в Деня на българското кино - 13 януари, в театър "Българска армия" - бивш "Роял", един от най-луксозните киносалони през 30-те и 40-те години на миналия век.

Стефан Данаилов припомни, че с правителствено решение от края на 2005 г. бе обявен празникът на киното и във връзка с това бе учредена наградата на министъра на културата за цялостен принос към българското кино. Отличието е придружено с 5000 лв.

На галавечерта ще бъдат връчени за втори път и годишните награди за кино по инициатива на Националния филмов център (НФЦ, а от идната година отличията ще са общи със Съюза на българските филмови дейци, който досега присъждаше свои награди.

На 13 януари през 1915 г. е била премиерата на първия български игрален филм - "Българан е галант" на Васил Гендов, който изпълнява и главната роля.

Бинка Желязкова и Христо Ганев са заснели малко, но все достойни и главното - неравнодушни филми, казва за тях критикът Янко Терзиев.

Години наред са им били налагани мълчания заради съпротива срещу партийната и филмовата бюрокрация.

Въпреки антифашистката им младост (Христо Ганев е бил и в партизански отряд) още първият им филм е забранен и никой не успява да го види в продължение на 45 години. "Животът си тече тихо..." само 13 години след 9 септември 1944 г. поставя въпроса за морала на някогашните младежи идеалисти, превърнали се бързо в ламтящи за власт бюрократи. Изобразяването на повечето бивши партизани, които добре използват властта за лични цели е причина този първи "партизански" филм на социалистическата бъларска кинематография да бъде забранен от партийно-държавното ръководство в продължение на 31 години.

След четири години Желязкова и Ганев получават право да снимат отново и на екран излиза големият им успех "А бяхме млади" (1961), който им носи и широко международно признание. Но всъшност филмът е горчив разказ за недоверието, което разяжда нелегалните комунистически структури в годините на Втората световна война.

Забранен веднага след премиерата е "Привързаният балон" (1967), притча по сценарий на Йордан Радичков. По същото време Христо Ганев е изключен от БКП заради отказа му (заедно с писателите Валери Петров, Гочо Гочев и Марко Ганчев) да заклейми книгите на Александър Солженицин и това е повод за нови ограничения и пред двамата.

"Басейнът"е наситен с много автобиография, особено от страна на Христо Ганев. Критиците намират, че "като теми и стил това е сгъстена антология на състоялите се или не филми на двамата". Освен постоянните им мотиви - любовта, свободата и истината се появява и темата за мълчанието. Със средствата на модерното европейско кино от края на 70-те години Бинка Желязкова и Христо Ганев поставят в "Басейнът" и въпросите на самотата и духовната безпътица, поглеждат зад фасадата на системата.

Следват общите им филми "Голямото нощно къпане", "Нощем по покривите", които отново се занимават с темата за морала и свободата.

Бинка Желязкова е родена през 1923 г. в Свиленград. Завършва театрална режисура във Висшия институт за театрално изкуство в София през 1951 и започва работа като асистент-режисьор във филмова студия "Бояна". В края на 50-те години тя е една от малкото жени-режисьорки в света, снимащи игрално кино. Кариерата й се развива в периода на т.н. "социалистически реализъм" в българското изкуство, наложил задължителното присъствие на положителените герои и нормативната естетика на безконфликтността. Филмите на Бинка Желязкова обаче често се разминават с тези догматични схеми и с това предизвикват гнева на цензурата.

По време на 40-годишната си кариера режисьорката, наричана "непослушното момиче на българското кино", преживява разочарованието си от комунизма, грубостта на тоталитарната цензура, драмата на спрените си ленти и меланхолията от дългите периоди на мълчание.

Направила е 7 игрални ("Животът си тече тихо...", "А бяхме млади", "Привързаният балон", "Последната дума", "Басейнът", "Голямото нощно къпане", "Нощем по покривите") и два документални филма. Четири от тези девет филма са спрени от неофициалната идеологическа цензура и достигат до публиката едва след 1988 г.

Младата режисьорка Елка Николова, която направи документален филм за Бинка Желязкова, представен миналата есен на фестивала "Златната роза" във Варна, казва:

"Бинка е творец, който има невероятната способност да бъде напред във времето, да изпревари времето си и да види нещата преди другите да са ги усетили. Това е способността и орисията на изключително талантливите хора.

Това е била и причината тя да не бъде възприемана лесно, да има толкова много проблеми. За хора като нея ние трябва да знаем. Трябва да знаем, че е имало някой, който се е съпротивявал на конформизма и е отстоявал себе си на всяка цена.

Нейните филми са ангажирани, актуални за всеки период от българската история, който пресъздават".

Христо Ганев е роден през 1924 г. в с. Павел Баня, Казанлъшко. Бил е партизанин, военен кореспондент през 1944-1945 г., народен представител. След като завършва кинодраматургия в Москва е бил главен редактор на в. "Народна младеж", редактор в "Стършел" и на различни длъжности в игралната и документалните киностудии.

Сценарист е на 7 игрални ("Утро над Родината", "Две победи", "Животът си тече тихо...", "А бяхме млади", "Басейнът", "Голямото нощно къпане", "Нощем по покривите") и 10 анимационни филма, сценарист и режисор на няколко документални.

Дъщерята на филмовото семейство Светла Ганева е оператор, омъжена е за художника-аниматор и режисьор Анри Кулев.