Б оливийският президент Ево Моралес, който първоначално бе казал, че ще присъства, приветства Кубинската революция от Ла Пас, където изрази своето увежание и възхищение от Фидел.
"Навършват се 50 години, откакто кубинският народ се освободи от американската империя. Куба, нейният народ и нейните лидери се превърнаха в символи на освобождението за хората по цял свят", заяви Моралес.
Венецуелският президент Уго Чавес, който също първоначално планираше да присъства, обеща, че кубинското знаме ще има постоянно място пред паметника на гроба на Симон Боливар.
Куба е част от нашата нация, заяви той в словото си на тържествена церемония пред националния пантеон в Каракас.
Би Би Си коментира, че 50 години след революцията на Фидел Кастро Куба се нуждае от икономически реформи. Малцина се съмняват, че бъдещето на Куба и "революционният процес" в тази страна в значителна степен ще се определят от мерките, които правителството на Раул Кастро ще предприеме в близките месеци.
Мнозинството кубинци, от интелектуалците до обикновените хора, са единни в едно - промените са необходими. Даже Фидел Кастро малко преди да се разболее заяви, че "само ние самите" можем да разрушим завоеванията на революцията, пише Би Би Си.
В една от своите речи той е казал, че революцията означава "да се промени всичко, което трябва да бъде променено". Това изказване откри вратите за дискусии. На 26 юли 2007 г. генерал Раул Кастро, който по това време беше изпълняващ длъжността президент, обеща да осъществи структурни промени, но с някои ограничения.
"Единственото, което революцията никога няма да постави под съмнение, това е нашата решителност да строим социализъм", заяви категорично той.
През 2007 г. по време на организираната от него национална дискусия, в която взеха участие около 5 млн. кубинци, бяха изказани 1,2 млн. критични забележки по повод на ситуацията в страната.
Интелигенцията водеше дискусия в интернет. Неин център стана сайтът kaosenlared.com, който получи стотици предложения за промяна на живота в Куба. Във форумите участваха както кубинци, живеещи на острова, така и имигранти.
Интересното е, че напоследък се появява тенденция да се критикува системата отляво, стари и млади комунисти призовават да се строи "истински социализъм", отбелязва Би Би Си.
Бившият кубински дипломат Педро Кампос смята, че материалното възнаграждение за труда под формата на заплата носи в себе си чертите на капиталистическата система.
Икономистът-дисидент Оскар Еспиноза Чепе призовава "президента Раул Кастро, известен със своя прагматизъм, да обмисли китайския опит" и да го използва за осъществяването на структурните промени в Куба.
Очевидно, че никога по-рано общественото мнение в Куба не е било толкова силно настроено в полза на промените, както днес. Изглежда, че обществото е достигнало до извода, че така по-нататък не може да се живее. Но писателят Феликс Саутие твърди, че позицията различаваща се от официалната, не може да се изрази.
Мнозина твърдят, че страната преживява сериозна криза: земеделието и промишлените предприятия работят лошо, корупцията расте, покупателната способност е доста ниска, всеки ден все повече млади хора напускат острова.
Доктор Лазаро Гонзалес смята, че сред основните проблеми на Куба са
- ниското равнище на производителност на труда,
- нарушенията на закона, кражбите и корупцията,
- слабата мотивация на трудещите се, които не смятат предприятията, в които работят за свои.
Изглежда, че кубинците най-много са обезпокоени от икономическото състояние на родината си.
Според резултатите от проучване на общественото мнение, които тайно е провела в Куба една от фондациите, близки до Републиканската партия на САЩ, над 50% от запитаните се обявяват за промени в икономиката, и по-малко от 10% смятат, че са необходими промени в политическата сфера.
Напълно е възможно, отношенията между Хавана и Вашингтон скоро да се променят и американското ембарго над Куба да бъде отменено. В такъв случай Куба може да загуби "империалистическия си враг".
Армандо Харт, един от най-близките съратници на Фидел Кастро от времето на революционната борба, неотдавна предупреди, че Куба стои пред лицето на "много сериозна заплаха". Харт смята, че започва "нов етап в идеологическата борба между кубинската революция и империализма".
Процесът на промени е започнал на следващата седмица след официалното встъпване в длъжност на Раул Кастро като президент, но се е забавил, след като островът е бил връхлетян от циклоните.
Сега мнозина спорят какво е предизвикало задържането на реформите, но само правителството знае истинските причини. Бъдещето на кубинската революция в значителна степен зависи от способностите й да се трансформира, защото кубинците, които са я поддържали в течение десетилетия, издигат сега искания с икономически характер: повишаване на заплатите, подобряване на снабдяването с храни и жилищните условия.
