И зчислено е, че ако всички покриви в градовете се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7 градуса. Зелените покриви имат и много други предимства.
Според изследване на НАСА през един обикновен ден в Атланта, когато максималната температура на въздуха е 25 градуса, температурата на асфалта под открито небе е 50 градуса, на повърхността на обикновен покрив - 52 градуса, под шарена дървесна сянка - 28 градуса, а под плътна сянка - само 21 градуса.
Микроклиматът в града може в голяма степен да се промени от зелените пространства.
Традиционните строителни материали поглъщат слънчевата радиация и след това я отдават под формата на топлина. Поради това обикновено в градовете е с най-малко 4 градуса по-горещо, отколкото в заобикалящите ги местности.
Бетонът, тухлите, асфалтът са изместили зеленината от градовете, но въпреки това строителството и природата могат да съществуват съвместно и в синхрон, а зелените покриви и стени стават все по-популярни по цял свят.
Те представляват "живи" пространства с растения, засадени върху почвен слой и добре изградена дренажна система. Разновидностите са две - екстензивни и интензивни покриви. При първите е необходим много тънък почвен пласт и минимална поддръжка, тъй като се използват непретенциозни растения, като например седуми.
Интензивният покрив обаче може да се оформи като истинска градина с дървета и храсти, където може да си направим пикник "сред природата" дори и да сме на 20-ия етаж. Естествено, за да се изгради такава покривна конструкция, са нужни здрави основи, които да издържат тежестта и последващите грижи.
Зелените стени пък са живи саморегенериращи се системи от пълзящи растения. В зависимост от избора на растения, те могат да се променят през различните сезони, но и да са вечно зелени. Най-популярните растения за озеленяване на стени са бръшлян и различни видове лози (фалопия, партеноцисус), но освен това може да се използва клематис, глициния, бугенвилия, пасифлора и свръх ароматния жасмин.
Предимствата на зелените покриви и стени съвсем не се свеждат само до естетическия вид на сградата, а са многобройни - както за обитателите на самата сграда, така и за околната среда.
Те осигуряват и надеждна изолация - през зимата озеленените сгради са доста по-топли, а през лятото - по-хладни. Това води до намаляване на използваната енергия за отопление и охлаждане.
Живите сгради са като естествени климатици за града, тъй като намаляват топлината, излъчвана от автомобилите, бетона, асфалта и другите сгради. Освен това те спомагат за намаляване на замърсяването, тъй като растенията имат способността да поглъщат значителни количества въглероден диоксид, серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения, тежки метали и други замърсители от въздуха, смога и падащите дъждове.
Зелените покриви и стени могат също така да намалят от 50 до 90% оттичащите се води при дъждове, като по този начин се предотвратяват наводнения и задръстване на канализационните системи, което по нашите улици си е често явление. Когато растенията дишат, водата се изпарява и естественият воден цикъл се затваря.
Шумът е характерна черта на градската среда, но зелените покриви и стени служат като естествена бариера и значително намаляват шума и външните вибрации, което прави вътрешната среда много по-приятна, намаляват се стресът и негативните емоции.
Зелените пространства осигуряват и естествен хабитат и за множество полезни животинки и насекоми, които иначе почти не се срещат във все по-урбанизирания ни свят. И не на последно място те имат сериозно икономическо предимство - значително увеличават стойността на сградата, тъй като правят пейзажа много по-привлекателен.
Озеленяването на покривите не е ново явление. През Средновековието почти всички къщи в скандинавските страни са имали чимове върху покривите. Според някои историци пък едни от най-старите зелени покриви датират от повече от 500 години пр. Хр. и са ни познати като третото от Седемте чудеса на света - Висящите градини на Семирамида.
Днес 10% от покривите в Германия, например, са покрити със зеленина. У нас, като изключим самопоникналите дървета и храсти по някои полуразрушени сгради, озеленяването на покривните конструкции не е много популярно. Зелените стени също са рядкост.
Допреди 15-ина години обаче те бяха една от характерните черти на крайдунавска Силистра. В подножието на голяма част от блоковете имаше засадено "руско чудо" - специален вид лоза, която за една година достига до третия етаж. Освен грозде собствено производство, руското чудо носеше и на прохлада през лятото.
