М еждународният съд на ООН (ICJ-CIJ.org) в Хага определи като геноцид клането в Сребреница.
Около 8000 босненски мюсюлмани - мъже и юноши, бяха екзекутирани от сръбските сили след превземането на анклава на 11 юли 1995 г., малко преди края на войната в Босна (1992-1995), която взе общо около 200 хил. жертви.
Заключението на съда е, че е
имало извършен геноцид от страна на членовете на Босненската сръбска армия
в Сребреница през 1995 г., обяви неговият председател Розалин Хигинс.
Най-висшата съдебна инстанция на ООН постанови още, че масовите убийства в други части на Босна през войната от 1992-1995 г. не са геноцид.
Въпреки признанието за наличие на геноцид в Сребреница, Международният съд констатира, че
Сърбия не е отговорна
за масовото убийство на босненските мюсюлмани.
Съдът намира, че актовете на геноцид в Сребреница не могат да бъдат приписани на обвиняемите държавни органи на Сърбия, заяви Хигинс, цитирана от Ройтерс.
Тя посочи още, че не може да бъде установено дали Сърбия е съучастник в геноцида като е помагала на босненските сърби в момент, когато е била наясно, че тези сили смятат да извършат геноцид, макар да е "осигурила значителна военна и финансова подкрепа на Република Сръбска по време на войната".
Същевременно обаче Сърбия и Черна гора е отговорна, че през юли 1995 г.
не е извършила нищо, за да предотврати геноцида в Сребреница,
нито за да накаже извършителите.
Финансовото обезщетение за неизпълнените задължения обаче няма да бъде под формата на репарации, но Босна и Херцеговина има право "на удовлетворяване", т.е. Белград трябва да осигури символична компенсация.
Международният съд призова властите в Сърбия незабавно да установят пълно сътрудничество с Трибунала за бивша Югославия в Хага и да предадат обвиняемите, като съсредоточат най-много усилия в залавянето на ген. Ратко Младич.
"Сърбия и Черна гора не е доказала, че е предприела каквото и да е, за да предотврати клането в Сребреница... Затова съдът постанови, че Сърбия и Черна гора не е изпълнила международното си задължение за предотвратяване на геноцида и е отговорна за това...
Съдът заключи, че властите в Сърбия не са сътрудничели напълно с Трибунала за бивша Югославия в Хага и така не са изпълнили международното си задължение", обясни Хигинс.
Тя посочи, че и по време на обсъждането Белград не е оспорил твърдението на Босна и Херцеговина, че ген. Ратко Младич е бил и в момента се намира в Сърбия, както и изказването на сръбския външен министър Вук Драшкович, че службите за сигурност знаят къде е Младич, но не искат да го арестуват.
Според присъдата не е доказано, че властите в Съюзна република Югославия са били информирани за "намеренията за извършване на геноцид" на босненските сърби, но въз основа на информациите, с които са разполагали, са
могли да заключат, че съществува риск от масово клане.
Международният съд съобщи още, че "Черна гора не е субект в спора". Присъдите са окончателни и не подлежат на обжалване, но съдът не разполага с никакви средства, за да ги приложи, напомня АФП.
Сараево обвиняваше Белград в геноцид, тъй като бил мозъкът на мащабното "етническо прочистване", извършено срещу хървати и мюсюлмани по време на войната.
"Каквото и да бъде решението,
то ще е историческо
Това ще е първото приложение на Конвенцията срещу геноцида пред съда. Така че във всички случаи ще бъде пробив за международното право", коментира Жералдин Матиоли от правозащитната неправителствена организация "Хюман Райтс Уоч".
За разлика от Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия (ICTY), който също се намира в Хага и съди лица, извършили военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид за ограничени периоди от време, Международният съд разгледа целия период на войната в Босна.
Единственo процесът срещу Слободан Милошевич се опита да установи общата съпричастност на Белград към босненския геноцид, но преждевременната смърт на бившия югопрезидент на 11 март 2006 г. сложи край на процедурата.
През деветте седмици съдебни заседания Босна настояваше пред 16-те съдии, че убийства, изнасилвания и изтезанията са "международен геноцид", извършен в резултат на крайния национализъм на нейната съседка.
Геноцидът обаче трябваше да бъде доказан не само чрез фактите - например унищожение изцяло или частично на етническа или религиозна група,
но и чрез умисъла
Да се докаже умисъл за геноцид е много по-трудно, обяснява специалистката по международно право Хейкелина Вериин Стюарт.
Съдът може да прецени, че Сърбия е участвала във войната, че е имало геноцидни периоди като клането в Сребреница, но че няма доказателства за отговорността на Сърбия в тези събития, смята тя.
Сърбия оспорваше компетентността на Международния съд и искаше той да отхвърли жалбата на Босна, като изтъкваше по-специално, че тя е депозирана през 1993 г. и е срещу Съюзна република Югославия (СРЮ), след това преименувана на Република Сърбия и Черна гора, чието съществуване бе признато от ООН едва през 2002 г.
Сръбският президент Борис Тадич призова парламентът да осъди клането в Сребреница. За всички нас най-трудната част от присъдата е, че Сърбия не е направила всичко, което е могла, за да спре геноцида, заяви Тадич на специална пресконференция.
Сръбският министър на отбраната Зоран Станкович коментира, че присъдата е била очаквана.
Според председателя на Социалистическата партия на Сърбия Ивица Дачич обаче решението на Международния съд на ООН напълно обезсмисля съществуването на Трибунала за бивша Югославия.
След такава присъда се поставя въпросът как Трибуналът за бивша Югославия ще мотивира обвиненията и присъдите срещу политическите и военните ръководители, които са обвинявани за т.нар. принцип на командна отговорност, ако нашата държава не е извършила геноцид и не е имало планиран, предварително организиран геноцид и военни престъпления, за които да е издадена заповед, аргументира се Дачич.
Говорителят на прокуратурата за военните престъпления в Белград Бруно Векарич каза, че присъдата е добра за Сърбия и има историческо значение.
Той обаче подчерта, че от решението на Хага представлява и допълнителен натиск върху Сърбия да предаде на Трибунала за бивша Югославия обвинените за военни престъпления.
Членът на колективното босненско председателство Харис Силайджич изрази съжаление, че Сърбия и Черна гора не бяха осъдени за геноцид в Босна и Херцеговина, а само бяха признати за виновни в липсата на мерки за неговото предотвратяване с една "непълна присъда".
Неговият колега Председателство Желко Комшич заяви, че е разочарован Международния съд в Хага.
"Не знам дали става дума за липса на доказателства или за погрешна преценка. В Босна и Херцеговина беше извършен геноцид и всеки, който мисли по различен начин, бяга от истината. Аз знам на какво ще уча детето си", каза Комшич.
