Днес, XIX век в един видимо съвършен свят, чиито основни характеристики са глобализация и международна интеграция ставаме свидетели на една борба за оцеляване между две семейства това на човешкия род и това на природата. Борба провокирана от една страна от стремежа на човек за придобиване на пари, мощ и величие, а от друга рефлекс на природата, целящ самозащита и самосъхранение. Дори и да не сме сигурни за обратите, които могат да настъпят в процеса на сражение и независимо от победителя единственото, за което можем да сме сигурни е, че на изхода щетите ще бъдат комплексни.
Благодарение на средствата за масова информация, на правителствените и неправителствените организации и на отделната личност, заели се с пополяризиране на екологичните проблеми става все по-лесно и по-лесно човек да припознае определен природен компонент като обект на свой собствен интерес и да се ангажира с опазването му. За мен този компонент е водата. Като че ли всички ние залагаме на погрешна представа за обилието на този ресурс и не гледаме по-далеч от собствената си чаша. Водата не е само средство, чрез което задоволяваме физиологичните си потребности, тя е същевременно ресурс и жизнена среда за редица представители на дивата флора и фауна. Гордея се, че България като страна е осъзнала необходимостта от мерки за подобряване на качеството на водните ресурси и тяхното опазване и е поела ангажименти по редица договори и конвенции със световно значение. Показателно е и участието на българската общественост в мероприятия посветени на опазване на влажните зони като обект на защита, също така и на инвеститорите, в чиито инвестиционни предложения откриваме планиове за прилагане на малкоотпадни и безотпадни технологии. Всички тези факти говорят, че не липсата на желание е в основата на конфликта между човека и природата, а в темповете, с които се осъществява промяната, тъй като природата по-бързо абсорбира и реагира на негативната намеса,но по-бавно я редуцира.
Изчерпването на водните ресурси под действието на природните и антропогенните фактори е обезпокоително не само от гледна точка, че би довело до ограничаване на водоползването от страна на човека, но също така като песимистична прогноза може да се отбележи ускорената загуба на местообитания на водолюбиви растителни и животински видове. Всъщност се наблюдава една верижна реакция, тъй като влошаването на качеството на водите и намаляването на количеството им води до загуба на местообитания, от своя страна това води до нарушено равновесие в екосистемите,а чатичното функциониране на екосистемите води до ограничено природоползване от страна на човека,което провокира прилагане на неформални дадености за задоволяване на потребностите.Това е една верига в началото и в края,на която е човекът, а посредата природата. Ние се взираме единствено в „правата”,които природата ни дава, но не отчитаме „задълженията”, които придобиваме наред с тези права.
Каква е разликата между човекът и инвеститора?Разликата е, че докато човекът осъзна заплахата, когато му показаха, че пие мръсна вода и яде заразена храна, инвеститорът видя заплахата в лицето на санкции и забрани.Единият се замисли за здравето си, а другият за финансите си.Но в съвременното общество ако искаш да си актуален и да печелиш трябва да си загрижен за последствията от твоята дейност и да инвестираш не само, за да си модерен, но и за да си съпричастен . Въпреки стореното все още имаме право на избор. Аз избирам да съм ангажирана, защото ползвам , аз избирам да съм ангажирана защото осъзнавам, че не е редно да се месим в законите на природата, защото нямаме право да отнемем дома и живота на всички организми, чието правомощие е и не на последно място аз избирам да се усмихвам и възхищавам пред даровете на природата, а не да плача и съжалявам, че ги няма.
