Б лагоуханната роза - символ на България, днес само обогатява традициите, пише авторитетното германско сп. "Щерн" (Stern.de). И ако преди този вид индустрия е процъфтявала, в наши дни 2/3 от розовите полета са изоставени, констатира авторката Бетина Зенглинг.
Акцентите в този обширен материал представя Българската редакция на радио "Дойче веле":
"Времето за розобера е в ранните сутрешни часове. Още от 5 ч. розоберачките са на полето, за да запазят най-свежия аромат на цветята.
Една от тях е Недялка Лазарова, делова и решителна дама, която работи в местната библиотека. Но рано сутрин заедно с мъжа си е на розовите полета, където по специална технология се прибират дъхавите цветове, преди да бъдат предадени за преработка във фабриката.
Семейство Лазарови притежава един хектар розови градини, като реколтата им от 800 кг цвят не стига и за 0,5 л розово масло, което означава, че полетата носят годишен доход от по-малко от 1000 евро. И изобщо,
дъхавата българска роза е по-скоро прецъфтяла.
Някога държавните аграрно-промишлени комплекси са обработвали по 15 000 хектара рози. Днес от тях е останала само 1/3.
Преди 10 години земята е върната на предишните си собственици, но пък те в повечето случаи не са наясно как да я обработват...
България е хубава страна. В нея има полегати хълмове и широки зелени долини. В гънките на планините се крият манастири.
Горите са гъсти - в тях живеят мечки и вълци. Над полетата кръжат орли. Има заснежени планински върхове и забутани селца.
България е спокойна страна. В някои от морските заливи се чува единствено музиката на щурците. По аутобаните пък може да се случи насреща ти да се появи колоездач.
Ако човек се вгледа по-внимателно, нищо не е на мястото си. По селските дворове
не може да се види нито един селянин.
В манастирите почти няма монаси, в много от фабриките не работи никой. Цели низини са изоставени, само възрастните хора седят пред домовете си или копаят нещо в градинките. Ако през селото мине автомобил, предизвиква истинско учудване.
800 000 от общо 8-те милиона българи са заминали от страната в последните години. Средната месечна заплата възлиза на около 160 евро, брутният вътрешен продукт (БВП) съответства на 1/3 от чешкия.
Най-тежко е положението на ромите, които живеят в порутени колиби сред боклуците. Ако някой българин случайно намине към тяхното гето, веднага решават, че е дошла предизборна кампания.
България е бедна страна. Но все пак през 2007 г. трябва да бъде приета в ЕС заедно с Румъния, като отсега мнозина настояват процесът на разширяването да се спре, тъй като Европа е в криза. И мнозина смятат, че държава, където пенсионерите получават по 60 евро месечно, не пасва на
ЕС.
Но България има нужда от него. Дори и даденото обещание за присъединяването е достатъчно за преобръщането на линията от бившия съветски източен блок към Запада. Хората живеят от години с мита за Европа, казва българският социолог Андрей Райчев.
Той даде нова ориентация на страната. След икономическия колапс в средата на 90-те години дошлото на власт либерално правителство повежда България към европейския курс и възприема правилата, предоставени от Брюксел. Постепенно страната започва да се променя, но този,
който иска да види промените, трябва да познава и старата България.
Авторката на статията дава по този повод за пример видяното в Перник или във Враца с изоставените индустриални предприятия, нанесли трайни щети на околната среда, с множеството роми, които се препитават от предаването на старо желязо.
Свой дял за ликвидирането на индустрията има и мафията. След промените през 90-те години бившите агенти на тайните служби започват отново да въртят сделки, обслужвайки се със задграничните капитали на партията. Възникват мощни холдинги.
Чрез техните фирми се извършва поглъщането на функциониращи предприятия, на които суровините се продават скъпо, а крайните
продукти се купуват евтино. И тъй като предприятията са собственост на държавата, а техните представители се обогатяват от системата, гешефтът тече по мед и масло.
През 1997 г. тогавашният министър-председател Иван Костов констатира: "Правителството контролира само 40% от държавата. Останалите 60% са в ръцете на групировките и престъпните структури."
Предприемачът Васил Божков е в бизнеса от години, продължава по-нататък представянето на България в сп. "Щерн".
Той е късо подстриган и говори тихо. Пред него на бюрото стоят два сребристи мобилни телефона, от прозореца на офиса му се вижда внушителната катедрала "Св. Александър Невски". Божков е един от най-богатите хора в България и
със своите 30 000 служители е един от най-големите работодатели.
Той е собственик на повечето казина, на много хотели, на стрелкови клуб. Работи в сферата на вноса и износа, на корабостроенето. Всяка година спонсорира футболния отбор ЦСКА с 10 млн. евро.
Въпреки това срещам само отрицателно отношение, казва Божков. Българите не харесват хората, които са се издигнали сами.
Днес Божков е много влиятелен човек. Заедно с други бизнесмени той основава клуба "Възраждане", който би трябвало да подпомага контактите между бизнеса и правителството. Журналистите гледат на този клуб като на един неофициален икономически съвет.
Божков разполага и със значителна сбирка от произведения на изкуството, а мерките, които се полагат за неговата сигурност, са повече от сериозни. Посетителите на неговия офис се проверяват по-внимателно от пътниците по летищата, а при пътуванията два автомобила с бодигардове придружават лимузината на Божков, което не е случайно, тъй като
поръчковите убийства редовно разтърсват страната.
Шири се и корупция. Съгласно международния корупционен индекс, България е на 54-то място заедно с Намибия.
Най-проспериращият икономически отрасъл е туризмът. Той е част от новата България, от подема. Общият ръст на икономиката през миналата година е 5,7%, за две години безработицата е намаляла от 18 на 11%.
Навсякъде се отварят магазини на най-големите търговски вериги. Само през миналата година чуждестранни фирми са инвестирали 2 млрд. евро в България.
Както казва политоложката и бивша дипломатка Антоанета Приматарова, "този икономически подем е истинско чудо за нашата страна".
