Андрей Баташов - секссимвол?! Без свян и преструвки

П�а �ам го защо се държи така надуто? Той се смее -как надуто, държа се съвсем естествено! Всъщност на Андрей Баташов много-много не му пука какво мислят за него другите. Въпреки че е суетен. Преди спектакъл се затваря в гримьорната, вторачва се в огледалото, търси недостатъците си. На сцената - гъмжи от самочувствие.

"Какво? Да разберат колко съм уязвим ли?", подхвърля Андрей и бърза. Последните 10 години той много бърза. Все е на репетеции, все има представления. От 4 години преподава в НАТФИЗ. "Дълго се колебах дали да приема поканата на проф. Снежина Танковска да стана асистент. Тя е човекът, който ме е учил на театър. Тя е режисьорът, който най-много ми е вярвал и изведнъж - да съм й асистент... Голямо шубе ме тресеше в началото", признава актьорът.

Студентите му го обичат. Нещо повече, искат да приличат на него. Не физически, а като характери. Защото Андрей знае каква е цената на успеха.

Шанс е, че Театър 199 му повярва и директорът Валентин Стойчев направи всичко възможно Баташов да създаде трилогия по пиесите на Ерик Богосян "Секс, наркотици и рокендрол", "С глава в стената" и "На живо". Това, което се случва в театъра, не може да се равнява и на най-големия успех в киното, твърди Андрей. Той играе над 300 пъти "Секс, наркотици и рокендрол". Показвал го е в мазе, на стадион и къде ли не. И винаги е бил посрещан възторжено от публиката.

"Моята публика, колкото и нескромно да звучи! Публиката идва на моноспектакъл заради актьора", твърди Баташов. За него формата на монодрамата е изключително трудна и задължаваща. "Имало е моменти, когато се чувстваш абсолютен самотник, антигерой на показ. Всяко излизане носи риска да се провалиш, да се престориш, да излъжеш... Страхувам се да не изневеря на актьорската си интуиция, на умението да балансирам между собствените си емоции и тези на публиката."

Тук и сега
Андрей е от българските артисти, които са имали не един и два шанса да работят в чужбина. Първо като студент на Енчо Халачев и Снежина Танковска пътува на фестивал във Франция. Харесва го режисьорка, кани го да работи в Нант. Андрей отказва. След две години стига чак до Америка с режисьора Дамян Попхристов, който сега преподава в Нюйоркския университет. Колегите му емигрират, а Андрей се връща в България. Разбира се, разпределят го в Народния театър, чест, с която се удостояват най-талантливите или връзкарите. И понеже Баташов е "студен и надменен" в очите на повечето си колеги, той не е от връзкарите.

Ролите му в Народния се сипят една след друга, но Баташов прави най-силните си образи в Театър 199. За трилогията по Богосян печели и наградата за най-добър млад актьор "Иван Димов".

В киното не му върви, защото Андрей отказва роли, които смята за несериозни. Играе повече в италиански и немски филми, отколкото в български. "Такава ми е орисията. Тук ме смятат за по-особен актьор. Какво влагат в това?", пита Баташов. Сред най-запомнящите му се роли в Народния театър са участията му в спектакъла "Двама на люлката", където партнира на Рени Врангова и "Синята стая", където играе с Аня Пенчева. "Малко са колегите приятели. Аня е една от тях. С нея записахме и поп-парче. Забавлявахме се много в работата по "Синята стая". Радвам се на огромния зрителски интерес към представлението, защото това е пиеса, която публиката трябва да види", твърди Андрей.

В свободното си време той обича да скитосва из софийските улици. Непоправим меломан е, сантиментално е свързан с музиката на Бийтълс, но слуша и нови групи. До него неотлъчно е едно изящно русо момиче - Мира. "Тя е човекът, който ме разбира, прощава, проверява, доверява и... Не е лесно да си ерген на 33 години. Особено, ако си набeден за секссимвол..."