Първанов в "Труд": "С Путин подписахме европейски проекти

"С Путин подписахме европейски проекти", заявява в интервю за "Труд" президентът Георги Първанов. И подчертава: "На самата церемония по подписването на различните договори имаше мощно европейско присъствие - и на французи, и на гърци, и на италианци.

Защото това са европейски проекти - и по начин на изграждане, и по потреблението на енергийния продукт, който ще се внесе в България. Всеки един от тези проекти поотделно, както и взети в цялост, са значим принос в стремежа да гарантираме енергийната сигурност на Европа, в частност на нашия регион.

Едва ли трябва да убеждавам какво е значението на тези 2000 мегавата на АЕЦ "Белене" в момент, в който има остра криза на енергоснабдяването за някои от нашите съседи."

Първанов отчита, че подписаните договори с Русия ще облагодетелстват поне три правителства напред. Те могат да бъдат спокойни, защото освен преките ползи от таксите ще има и много косвени. А това означава повишен интерес на големите инвеститори към България, сигурна енергетика, евтини цени на енергията.

"Цивилизационният избор на България", разглежда "Сега". Отбелязва се, че Русия ни помага да бъдем европейци, а не африканци. Може да е парадокс, но ако тя не беше подпряла енергетиката ни със сделката за АЕЦ "Белене", България щеше да изпадне от европейската квалификация и да влезе в групата на Албания, която светка и гасне през три-четири часа.

Сделката е изгодна, защото никой не ни предложи по-добра. Русия ни вкарва в европейската игра и чрез газопровода "Южен поток". Той е предназначен не за България, а за Италия и Централна Европа. Изборът на трасето показва, че Москва е запазила някакво доверие към нас.

"Тръбопроводни комплекси", е заглавието на анализ на икономиста Емил Хърсев в "Сега". За него е учудваща способността на българската нация да изпадне в конфликт и раздвоение дори по повод на икономически събития, които във всяка друга страна щяха да качат борсовите индекси и показателите за стопанска активност с десетина процента.

Разглеждани от позиция на чистия икономически прагматизъм и трите споразумения, сключени по време на визитата на руския президент в София, ще имат сериозно положително влияние върху стопанството на страната.

АЕЦ "Белене", нефтопроводът от Черно до Бяло море и газопроводът "Южен поток" са най-мащабните инвестиции и от тях очакваме през следващите години по няколко милиарда евро прираст и рекордни годишени обеми на новите капиталовложения в страната.

В опитите за омаловажаване и оспорване на тези проекти куца не само аргументацията, но и здравият разум, пише Хърсев.

"Путин взе ключ за южната порта на ЕС", коментира в "24 часа" Весела Чернева от Центъра за либерални стратегии. Според нея подписаните по време на Путиновото посещение споразумения са основание за стряскаща равносметка.

Путин предрече бляскаво бъдеще на България като енергиен фактор в региона. Но пропусна да забележи, че ефектът върху качеството на европейското ни членство може да бъде точно обратен.

В очите на нашите партньори от ЕС подписаният договор за газопровода "Южен поток" има друго измерение. Той на практика торпилира проекта на ЕС "Набуко", чиято основна цел е да разнообрази източниците на газ за Европа и да постави практическото начало на обща европейска енергийна политика.

"Ще информираме Брюксел за споразумението за "Южен поток", уверява Галина Тошева, зам.-министър на икономиката и енергетиката. В интервю за "Дневник" тя разяснява:

"Проектът бе обсъден в последния разговор в края на миналата година между комисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс и министър Петър Димитров. Европейската комисия не е против проекта и смята, че той допринася за сигурността на енергийните доставки в Европа.

Няма директива или документ на Брюксел, който да ни задължи да го съгласуваме. Естествено ние ще уведомим комисията за постигнатата договореност с Русия. Италия е декларирала намерението си да вземе участие в проекта.

В споразумение е записано, че при реализация на проекта на българска територия ще бъдат спазени всички екологични норми на нашето законодателство, което означава и на европейското."

"Строежът на АЕЦ "Белене" започва на 1 август", информира "Монитор". Строежът на АЕЦ "Белене" ще започне на 1 август 2008 г., а не както настояваше руската страна от 1 януари догодина. Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров.

За строежа на атомната централа ще бъдат ангажирани 6000 строители, а при експлоатацията й там ще работят около 1000 специалисти, което е изключително добре за страната, подчерта Димитров. Влизането в експлоатация на първия реактор е предвидено за януари 2014 г., а на втория - през 2015 г.

"Гълтаме ток като ламя", е заглавието на анализ в "24 часа". Посочва се, че битовото потребление през януари е скочило с 20% в сравнение със същия период на миналата година. Проблем можеше и да няма, ако българските домакинства не бяха два пъти енергийно по-неефективни от европейските.

Около 75% от потреблението на електроенергия у нас отива за битовите електроуреди, включително за готвене и топла вода. За отопление се ползват 15%, а за осветление - 10%.

Изводът е, че държаваната администрация трябва да напише стратегия за намаляване на относителния разход на енергийни ресурси и за преструктуриране на енергийните мощности.

"Кабинетът обновява програмата си през март", пише днес в. "Класа". Проектът за нов устав на БСП и актуализирането на управленската програма на правителството на Сергей Станишев е обсъдило Изпълнителното бюро на партията на изнесено заседание в Банкя.

Очаква се актуализацията на платформата да бъде съпроводена с "ремонт" по върховете на изпълнителната власт.

"154 санкционирани за търговия на вота", пише "Дума". По 99 от сигналите в полицията за купуване на гласове са съставени протоколи и разпореждания, вече има 154 санкционирани лица, съобщил министърът на вътрешните работи Румен Петков.

"СДС и БСП пак в бордовете на София", съобщава "Труд". Малко повече от една трета от новите членове на бордовете на общинските фирми се оказаха представители на старите партии - СДС, БСП и ССД. Хората в управата на 18-те столични компании намаля с 25 души. От 56-имата бордоваци 35 са предложени от ГЕРБ, което прави около три пети от общия брой.