И наче казано, преди г-н Димитров Сметната палата четеше чл. 5 от закона, с който е създадена и регламентирана, твърде буквалистки. В тази разпоредба са описани видовете одит, провеждан от палатата. Сред тях никъде собствеността (общинска и държавна) не е назована пряко, макар да е очевидно, че финансовите средства, формиращи бюджетите, да са подвид на собствеността.
3. Фактическите активи, които управлява правителството (централно и местно) са много повече от тези на държавните предприятия и чистите финансови (парични, касови и касово налични) средства. Става дума за земи, гори, пътища, води и водни ресурси, подземни и надземни богатства, плажна ивица, паметници на културата, флора, фауна, честоти, геостационарна орбита и пр. Тяхната вероятна стойност е необозримо по-голяма от стойността, която и най-неграмотните оптимисти приписват и приписваха на държавните предприятия.
Стойността е онова, което хората ценят и от което се нуждаят, цената - онова, което те са готови да заплатят.
За разлика от състоянието на предприятията през 1990-2004, което предизвикваше сравнително нисък интерес, когато бяха продавани, другите активи - днес частна държавна и общинска собственост - са сравнително търсени.
4. Общото между предприятията и другата държавна и общинска собственост е, че самото право на собственост произтича и се опосредява от механизмите на представителната демокрация: изборните органи на управление и подчинената им относително несменяема изпълнителна администрация упражняват това според мандат, даден от избирателите.
Докато правилата на раздържавяване на предприятия предизвикваха и продължават да предизвикват обществен дебат, недоволство и желание за нещо по-добро, правилата за управление на собственост са относително ясни и надеждни, каквито законите за собственост в България всъщност винаги са били (ако изключим периодите на извънредно законодателство и насилствено преразпределение).
Най-вероятно установяването на правомерност или неправомерност на управлението държавната и общинска собственост е сравнително лесно.
Дяволията обаче е в детайлите. Г-н Валери Димитров с право отбелязва, че "има натрупани дългогодишни изключително негативни практики" и че
сделките чрез апорт и замени "са най-рискови".
Особеностите, които могат да блокират осъществяването на тази иначе похвална идея, са следните.
Известно е, че най-активно тези сделки се извършват, когато мандатът е изтекъл и централните и местни управи са всъщност преходни, вече временно изпълняващи своята длъжност. Това е характерно за всички преходни, предизборни периоди.
Включително и за периода на междувластието през 2005 г. Затова през 2005 г. сделките, които г-н Димитров ще одитира, бяха по-видими от други периоди на междувластие, а и самият период бе по-дълъг от обикновено.
Мандатът на г-н Димитров е достатъчно дълъг, за да му гарантира независимост от собствената му партия. Остава да му пожелая успех.
Държавната и общинската собственост са всъщност скрити.
До съответния регистър имат достъп само служителите, но не суверенът и зрителите, от чието име се извършва управлението на собствеността. Редица министерства ? това на отбраната, вътрешните работи и дори това на културата ? са засекретили като служебна тайна собствеността, с която разполагат. А уредбата на регистъра на държавната и общинска собственост е фактически засекретила повторно тази тайна.
При шепа бюрократи с "право" на достъп до регистъра има безкрайно много физически и юридически лица, чиито стопански дейности зависят от информацията, която е заровена в регистъра. Най-вероятно те по някакъв начин осигуряват получаването й.
Проблемът на Сметната палата не е в това, че тя няма достъп, а в това, че неправилно, недемекратично и аморално ограниченият достъп на гражданите вероятно е създал практика за лошо водене на документация и съзнателно създаване на подвеждаща документация.
Това прави задачата на г-н Димитров времеемка, трудна и крайно неблагодарна. В момента, в който одитът бъде завършен, възможно е да се окаже, че той е непълен или вече безмерно остарял, за да се предприемат някакви правораздавателни действия.
От тази ситуация има три изхода.
Първият е да се работи бързо и по следите на събитията, т.е. от 2005 г. назад във времето.
Вторият е да премахне закритостта на регистъра на държавна и общинска собственост и да се изисква всички решения по повод собствеността да бъдат безусловно, лесно и безплатно достъпни за широката публика, за гражданството.
Сегашната уредба на тази материя позволява шикалкавене и изисква прекалено големи усилия за намирането на въпросната информация.
Гражданството предпочита да бъде рационално невежо по въпроса, а това затруднява и работата на вътрешните контролни органи, и работата на сметната палата.
На трето място, задачата изисква известно разширително тълкуване на правото на палатата да докладва, да разпространява резултатите от своите одити и проверки и да прави препоръки за подобряване на съществуващата уредба на публичността.
