Н а 26 октомври малко след 9 ч. сутринта един от най-богатите хора в България - банкерът Емил Кюлев бе убит в колата си на главен булевард в София. При стрелбата бе ранен и шофьорът му, който изгуби контрол над колата и предизвика масово сблъскване.
Повечето ужасени очевидци, както и неидентифицираният стрелец, се изпариха преди пристигането на полицията. Убийството предизвика вълна от паника в правителствените кръгове и парламентът настоя за извънредни мерки при преследването на виновните.
Президентът Първанов, който познаваше добре Кюлев - той бе негов икономически съветник в периода 2002-2003 г., отмени всичките си срещи и излезе с изявление, отдаващо почит на жертвата.
Впоследствие той намекна, че убийството може да е част от заговор, целящ да се попречи на България да се присъедини към ЕС през януари 2007 г., както е предвидено.
В изказване пред парламента вътрешният министър Румен Петков подкрепи този възглед с думите: "Хората, които стоят зад това престъпление, са против проевропейската политика на България". Нищо не подкрепя това твърдение,
но убийството със сигурност се случи в лош момент.
Предишният ден ЕС бе публикувал обширен доклад за България, в който се отбелязваше, че по няколко пункта страната не е готова за членство.
Експертите от Брюксел изтъкнаха влиянието на организираната престъпност, контролът й над значителна част от икономиката и най-вече явната й безнаказаност.
Българите и медиите са убедени, че убийството на Кюлев е поредното разчистване на сметки между финансовите босове, появили се от последвалата падането на комунизма хаотична приватизация.
Наемни убийци са ликвидирали около 125 души през последните пет години - голямо число за страна с население от едва 8 млн. души.
Повечето жертви са били гангстери, замесени в дейности, вариращи от изнудване до проституция.
Някои от тях обаче са били външно почтени бизнесмени с интереси, съчетаващи законни и съмнителни дейности в сектори като банковото дело, застраховането, недвижимите имоти, строителството, туризма, хранително-вкусовата промишленост и енергетиката.
От избирането на правителството на социалиста Сергей Станишев през август миналата година бяха извършени девет поръчкови убийства. Освен Кюлев, най-известната жертва е Георги Илиев, застрелян от снайперист в луксозен хотел на черноморското крайбрежие.
Бившият затворник Илиев си създаде име като собственик на футболния отбор "Локомотив"-Пловдив. По-важното обаче е, че той бе босът на ВИС - сенчеста финансова групировка, известна с бруталните си методи.
По нито един от тези случаи не е постигнат напредък.
Полицията отвреме навреме арестува заподозрени, но съдилищата бързо ги пускат на свобода поради липса на доказателства. Разследванията затъват, папки се движат напред-назад между полицията и прокуратурата. Изчезват улики, допускат се процедурни нарушения, изслушвания или съдебни процеси биват отлагани или анулирани. Съдилищата и полицията взаимно се обвиняват в корупция.
Повечето българи са убедени, че съдебната система е корумпирана. Павел Найденов, баща на убития през 2003 г. влиятелен бизнесмен Илия Павлов, казва:
"Виновен е комунизмът. В продължение на 50 години съдиите бяха принуждавани да осъждат невинни хора по политически причини и това опорочи обществената нравственост. Днес става обратното. Заповядват на съдиите да оневинят виновните. Това е също толкова погрешно".
Политиците признават мащабите на проблема. Иво Атанасов, депутат от социалистическата (бивша комунистическа) партия от Кюстендил, малък град близо до София, е разкъсван между гнева и примирението:
"При разговори с моите избиратели става ясно, че най-сериозните им проблеми идват от съдебната система. В провинцията земята бе национализирана в ТКЗС-та, после върната на първоначалните собственици, а впоследствие продадена, което поражда безкрайни спорове. Когато съдилищата най-сетне ги решат, това винаги става в полза на по-богатата и по-влиятелна страна".
Атанасов е съгласен, че прилагането на законите става трудно. В един малък град, където всички се познават,
човек трябва да е много смел, за да се изправи сам срещу организираната престъпност, обяснява той.
Секретарят на дясноцентристката партия НДСВ Владимир Дончев подкрепя този възглед: "Партията ни трябва да поеме своя дял от вината за неприемливо високото равнище на престъпност. Корупцията е съставна част от българската система и всичките ни лидери носят колективна отговорност.
За да се подобрят условията, политиците от двете страни трябва да престанат да си разменят обвинения и да поискат промени всеки в собствения си лагер."
"Заради комунизма в България няма "стари пари", а само новобогаташи.
А много от тях несъмнено са натрупали първия си милион с незаконни или насилствени средства. И на Запад е било така. Както и навсякъде другаде, олигарсите в крайна сметка ще улегнат и ще внесат ред в делата си. До едно поколение всичко ще е наред", добавя Дончев.
Конституционният съдия Емилия Друмева признава, че съдебната система далеч не е съвършена: "Когато България отхвърли комунизма, може би бяхме прекалени идеалисти. Съгласно конституцията от 1991 г. съдебната власт е напълно независима от изпълнителната и законодателната. Ясно е, че сме отишли твърде далеч и резултатът от тази независимост е пълна липса на контрол."
Под натиска на Брюксел и Вашингтон правителството опитва да поправи някои от слабостите си. Очаква се парламентът да приеме НПК, който ще влезе в сила от април 2006 г. Софийският градски прокурор Бойко Найденов признава, че битката е тежка:
"Организираната престъпност в България е с ясно определена властова структура.
Знаем кои са ръководителите, така че ако съдилищата решат да действат, престъпниците са уязвими. Обаче хората, който най-много печелят от сегашната система изглеждат съвсем почтени и имат добър бизнес в държавния или частния сектор.
Те са недосегаеми, защото парите им са на сигурно място в САЩ и Западна Европа. Ако тези държави наистина искат да ни помогнат да изкореним корупцията тук, в България, те трябва да поискат от банките си да отговорят на запитванията ни за произхода на мръсните пари, които се перат в тях".
