Н ай-тривиалното и първото упражнение, което един начинаещ мениджър по човешките ресурси усвоява, е да пише обяви за работа. На пръв поглед е просто: първо описваш длъжността, после въображаемия идеален служител, следва един формуляр, в който кандидатът пише какво може и какво не може и защо го привлича тази работа.
Накрая пишеш самата обява, която трябва да грабне окото на читателя с фрази от типа: уникална възможност, вдъхновяващо бъдеще, стиска ли ти да се хвърлиш в неизвестното, можеш ли да поведеш планината към едно ново бъдеще (ако търсиш директор на Народен парк "Витоша" например).
Как трябва да се приложи тази наука към президентската институция. Във вестника трябва да пишеш нещо от типа:
Великолепна възможност за енергичен, позитивно мислещ, очарователен, общителен човек. Мъж или жена. Кандидатът трябва да може да се чувства еднакво удобно у дома и в чужбина. Английски език е задължително условие. Втори западен език би бил предимство.
Кандидатът трябва да притежава свежо чувство за хумор и лек светски маниер. От него ще се очаква да наложи и постоянно да издига репутацията на страната в общността на скептични към България народи и правителства. Чаровен съпруг/съпруга (също задължителен английски) с подчертан интерес към благотворителни каузи е особено предимство.
Кандидатът трябва да има задълбочени познания и страстен интерес към поне две категории от следващите сфери: антична история, индийска скулптура, библейска археология, океанография, градинарство, винарство, антропология или история на корабоплаването. Той или тя трябва да е запален плувец, алпинист, футболист или бегач на дълги разстояния. По възможност да не е историк или архитект. Вдъхновяващ оратор на български и английски.
Ако смятате, че притежавате тези качества и имате таланта и самочувствието енергично да представяте една великолепна страна пред външния свят и да превърнете всеки недоверчив германец, французин или датчанин в запален почитател на България и че може да вдъхнете своята увереност на всеки избирател, изпратете своето CV, попълнен формуляр и писмо, не по-дълго от две страници, в което да обясните защо смятате, че отговаряте на изискванията, какво ви кара да се кандидатирате и какво ще допринесете за страната.
Това е. Просто описание, което е свързано с длъжностната характеристика на президента. Каква е тя?
Ние, българите, сме изключително запалени по закони, конституции, правила и глави от договори за присъединяване.
Когато съзрем проблем, все законите са ни виновни.
"Няма законова база" е един от любимите ни изрази. Това вероятно е израз на гузната ни съвест, че нямаме особен респект към закона и на умението ни да го заобикаляме. Ако обаче искаме да решим един сериозен проблем, трябва не да променяме закона, а да намерим човека. Вижте историята с прокурора. Появи се един човек, който си върши работата и следва длъжностната си характеристика, и вече няма проблем с конституционната уредба на неговите правомощия.
Така е и с членството в Европейския съюз. Меглена Кунева затваря съвестно глави и прилежно мести папки от София в Брюксел, от Брюксел в Страсбург, от Страсбург обратно в София, но от това репутацията на България не мръдва особено.
България има нужда от множество външни говорители, които да не оставят европейското обществено мнение да си отдъхне от тях. И начело на тези говорители би трябвало да е чаровният, позитивен, енергичен и задължително англоговорящ президент. Пет години преди влизането на България в ЕС и пет години след това е главното изискване към длъжността.
Държавният глава трябва да говори на света. Той е глава. И трябва да се държи като глава. Не като стомах, черво или нещо още по-нататък. Не че стомахът е недостоен орган, напротив. Но стомахът си е стомах, важен вътрешен орган, а главата си е глава - тя е говорещата на света част от тялото.
На книга президентът е главнокомандващ. И ред други неща. Идеята обаче той да се вживява в тези роли е, меко казано, неуместна. Онова, което той трябва да прави, макар и да не е съвсем ясно написано в конституцията, е да набие в главата на всеки европейски избирател и на всеки европейски политик позитивния образ на България. В момента с това се изчерпват всички негови задължения.
Сега България има президент, който прекрачва Калотина единствено и само за да не кажат хората, че не ходи в чужбина. Като отиде в чужбина, ходи в заводи за преработка за боклуци и за да си говори с Бойко Борисов или с местното сдружение на българските гласоподаватели.
Европейските страни са демократични. Дори и Европейският съюз започна да се демократизира. Европолитиците са все по-чувствителни към общественото мнение. Това мнение не се променя с преговори по главата за тревните площи или пък с PR фирми, пък били те и най-печените. Това мнение се променя с реално общуване на реални хора в реални позиции. И, на първо място, с неуморното бродене из Европа на президента. Не като призрак, който броди из Европа в сянката на своя преводач, а като самоуверен и неустоим говорител.
В момента стотици хиляди българи не само си изкарват хляба в Европа, но и работят неуморно за репутацията на страната си. На всеки заловен трафикант на наркотици и жени се падат десетки хиляди образовани, работливи и компетентни работници, които създават добро име на България.
Работата на президента е да консолидира това добро име
В момента той няма работа в България (освен да си прави предизборна кампания, което е, разбира се, напълно легитимно занимание за един политик).
Някои изследователи на общественото мнение смятат, че българинът въобще не го интересува как президентът се държи в странство. Хората искат от него да открива детски градини, да гази с гумени ботуши в наводнените села, да прегръща баби и да се качва на Шипка всеки петък. Освен това задкулисната игра с Доган му осигурявала 10% предимство, горе-долу както едно време на кандидат-студентите, деца на активни борци. И това е. Няма спасение.
Има. Българският избирател е точно толкова тъп, второкачествен, малограмотен и объркан, колкото и английският избирател. Да не говорим за френския. Тоест малко по-малко тъп и объркан от своя политик. Българският избирател знае много добре какво иска, но той е избирател, а не инициатор. Той избира, а не инициира.
Затова, когато се появи някой политик, който се държи не така, както комплексираният Алеко Константинов описва поведението на Бай Ганьо в Европа, а някой, с когото българинът може да се гордее в Европа, този българин ентусиазирано ще гласува за европейския си кандидат-президент.
Длъжностната характеристика на президента е ясна и на българина, и на турчина, и на циганина. Избирателят обаче не е мениджър по човешките ресурси. Той не пише длъжностни характеристики. Ако една сериозна политическа сила обаче реши да издигне кандидат за президент, който може да се държи като членоразделна глава, а не като лимфен възел, който произвежда ензима на домашната туршия, българският избирател ще го избере.
Преди време бях написал статия под заглавие "Тя е!". Както може човек да предположи, там се опитвах да прокарам идеята за това, че успешният конкурент на Първанов би трябвало да е жена. В една коледна прогноза в "Дневник" пък бях казал, че ДСБ ще издигне Веселин Методиев, а СДС - жена. И в никакъв случай нямах предвид Надежда Михайлова.
СДС полуиздигна нещо друго, което не е ясно какво точно е. Въпросът обаче не е в това да е жена, а в това някой да потърси различен, а не огледален образ на Първанов.
Дясното е заслепено от образа на Първанов. То си мисли, че печелившата формула е "благ англонеговорящ историк със загрижен вид". Не е. Трикът на успешния президентски кандидат е
да е различен, не подобен на Първанов
Да е очевидно различен. Да е човек, който да се носи като лястовица през границите и да вдъхва самочувствие на българина в Ямбол, Троян, София, Атина, Мадрид, Берлин, Лондон. И да въвлича всеки европолитик в българската кауза.
Чух една много вдъхновяваща реч на деятел на ВМРО. Той каза, че тяхната кауза е да накарат българите да се чувстват българи където и да са по света.
ДСБ иска силна България в обединена Европа.
ДПС пледира за "Заедност", малко объркваща дума, която може да означава "заедно да се качим на автобуса за България в изборния ден", но може да бъде и апел, подобен на този на ВМРО, но с етнически привкус.
НДСВ иска да остане в историята като партията, която павира пътя до Европа.
БСП иска да си припише асфалтирането.
"Атака" иска да прогони ония, които срамят България (макар те да са първи в този списък).
Всички искат едно - достойнство за българския гражданин в едно отворено, много широко, чуждоезично и пренаселено пространство, където е много лесно да те подминат. Всички те искат да бъдат представяни от някого
който може уверено да заговори езика на многомилионния европейски калабалък
Ние имаме прекрасни политици и обществени дейци. Дребното недоглеждане е, че някои са си разместили местата. Ако Първанов беше министър на социалните грижи; ако Костов беше станал кмет на София; ако Симеон беше президент на най-голямата благотворителна организация, в която имотите му съставляваха половината от активите й, и ако Жан Виденов беше главен секретар на Министерството на образованието, България отдавна щеше да е член на ЕС.
Ако, разбира се, се беше намерил и президент, който да отговаря на изискванията на обявата.
Ако Европейският съюз беше музикален фестивал - лесно. Слагаш Ибряма за президент и печелиш първа награда (така, както той спечели наградата на слушателите на ВВС за 2005-а). Или пък Васко Василев, концертмайстора на "Ковънт гардън".
Ама като не е музикален фестивал? Затова, ако утре докладът на Европейската комисия каже, че не сме съвсем стока, това ще рече, че последните пет години главата на държавата не е могла да обели една дума навън, държала се е по вътрешному и в крайна сметка не си е вършила работата. Макар и много добре да е вършила работата на някой друг. Това ще означава, че за пет години длъжността президент е била вакантна без никой да разбере това.
Различният - и подчертано различаващ се - кандидат за президент би могъл да събуди хората за този болезнен проблем. И да го превърне в решим проблем.
P.S. А за това дали влизаме в ЕС на 1 януари 2007 - влизаме.
Юлиан Попов (julianpopov@clara.co.uk) живее в Лондон. Работил е като съветник по въпросите на образованието за Европейската комисия, ръководил е проекти в областта на образованието и управлението и професионалното развитие в над 20 държави в Европа, Средна Азия и Кавказ от името на множество водещи европейски организации. Въвел е дистанционното обучение в България и е един от основателите и пръв изпълнителен директор на Нов български университет. Автор е на книгата "Английска България или Швейцария на Балканите".
