ЧАСТ I: ЗАЩО?
Защо мразим IGP решения?
Ние мразим вграденото видео. Добре де, може и да не е точно ненавист, но при всички случаи питаем към подобни платформи едно тайничко, или не чак толкова, презрение. По правило се отнасяме снизходително към тях. Геймърите ги недолюбват, 'щото на тях не можело да се играе, пък видите ли – от такъв компютър кой имал нужда. Или пък защото дъната им идват с толкова окастрени BIOS-и, че работят само в номинален режим. А производителите съвсем умишлено са ги подрязали откъм възможности за настройки, защото това по правило са изключително бюджетни решения, често с неособено високо качество на използваните елементи, за които е съмнително колко ще понесат допълнителното натоварване, което би добавил евентуален овърклок. От гледна точка на хардуерните маниаци, обаче, причините нямат никакво значение, а само следствията - тези дъна са почти без изключения престъпно скучни. И не, че клокърите имат нужда от апологет, но ми се иска да кажа няколко думи в подкрепа на техния начин на мислене. Това не са хора, които се опитват да ударят кьоравото или наивници, които си въобразяват, че с клок могат да спестят кой знае какви пари. Често са умерени авантюристи, които искат да си пробват късмета. Или просто се нуждаят от този допълнителен стимул, за да навлязат по-дълбоко в пределите на иначе сухичката като пастърмата, дето правеше някога дядо ми (днеска такова нещо в магазините не може да намерите, вЕрвайте ми!) хардуерна материя. От съвсем рационална гледна точка, клокърсият потенциал е косвено доказателство за качеството на работата, която са свършили инженерите при проектирането на платката, както и че производителят не е пестил прекомерно при подбора на компоненти.
Защо тогава пишем за AMD 780G?
И при все това, появата на бял сват на тази статия, при това дело на хардкор геймър и достатъчно увлечен клокър е ако не доказателство, поне показателство, че 780G е нещо стойностно, при това от поне няколко различни гледни точки.
Според данни, публикувани от Jon Peddie Research и през миналата година пазарният дял на интегрираните графични карти е по-голям от този на дискретните. Лъвският дял там се пада на Intel и това не е нито, заради това, че са по-производителни, нито пък заради това, че имат по-добра драйверна поддръжка. Но всъщност сега не е нито време, нито място да оглеждаме треските или цепениците за дялане в интелските IGP чипсети. Искам просто да подчертая, че не масовостта беше важният аргумент, заради който избрах да ви представя платформа с вградена графика.
Отговорът е в HTPC и в множеството предимства на тази гъвкава концепция. Нееднократно сме споменавали, че компютър се прави за конкретен човек и цел, обаче, освен, ако въпросният човек не е сериозен геймър или принципно има алергия към всичко друго, освен юберхайенд железария – просто вземете като изходна конфигурацията на домашната мултимедийна развлекателна платформа и я модифицирайте според специфичните му изисквания. Поне това е идеята, която добивам през последната година от излизането на 690G. Платформата предизвика Ренесанса на HTPC идеята и след този чипсет вградена графика вече не е мръсна дума. Е, AMD 780G е най-авангарднaта IGP платформа, черешката на тортата в която е Full HD 1080p поддръжка.
[pagebreak]
За HTPC като етичен избор
Не, няма да говоря за ниското енергопотребление и екологичната полза, най-малкото, защото по нашите ширини сякаш още не сме узрели за подобни аргументи; най-много да си докарам снизходителните ви усмивки.
Вместо това, накрая ще се пробвам да бъда социално отговорен (въпреки, че особено мразя подобни клиширани фрази), без да бъда истеричен като ширпотребителската преса (понеже некомпетентността у нас по правило се гарнира с истерия). И така, искам да отбележа колко рационално е да купите за по-малко дете компютър с вградена графика по няколко причини.
Първо, може да спестите доста или поне да разпределите разхода във времето. На фона на нисък долар и особено поевтинелите през последните години процесор, памет и твърд диск, цената на по-сериозна геймърска видеокарта е сравнима с тази на останалата част на конфигурацията. Избирайки качествено дъно с вградено видео си запазвате опцията за ъпгрейд на машината до геймърска след време. Самите пари, обаче, са второстепенни на фона на наистина важното решение. Искате ли да дадете на детето си възможността да играе по-тежките съвременни игри (по правило с най-високи изисквания са шутърите или пуцалките) – има ли то критерия за това какво е стойностно? И ако то няма – тогава вие пък имате ли представа от игри и можете ли да отсеете качествените заглавия от плявата? Ако отговорите на двата въпроса по-горе са отрицателни, не е ли по-резонно поне на първо време да вземете машина, на която да не може да се играе всичко. Така можете и да наблюдавате промяната в поведението на хлапето, да анализирате дали не прекарва твърде много време пред монитора. Изобщо, струва ми се, че е по-идейно да го запознавате с новите развлекателни, информационни и съвсем прагматични възможности на компютрите и Мрежата на час по лъжичка, така да се каже. Ето защо считам, че в България, където голяма част от домашните PC-та се купуват и се ползват предимно от децата, HTPC с вградена графика е един не само фискално, но и морално рационален избор.
(следва...)
Източник: IDG.BG
