Ако кандидатурата на Грийнспън мине през Сената, както се очаква, човекът, който остави музиката заради славата на финансист, ще започне петия си мандат, който почти сигурно ще бъде съкратен. Неговият неподлежащ на подновяване мандат като член на УС на УФР изтича през 2006 г., макар че на теория Грийнспан може да остане и.д. член на УС и да продължи да бъде председател.
Дори и да не остане начело на УФР за пълен 4-годишен мандат, Грийнспан пак ще влезе в историята - ако той бъде председател до юни 2006 г., ще стане най-дълго заемалият поста централен банкер в цялата 91-годишна история на американската централна банка.
Грийнспан се радва на такава репутация, с каквато малцина във Вашингтон могат да се похвалят, въпреки че спадът на фондовия пазар, започнал в началото на 2000 г. и продължил три години, разклати вярата на Уолстрийт в неговата далновидност. В разгара на най-продължителния в историята на САЩ икономически бум (120 месеца до 2001 г.) реномето на Грийнспан достигна такива висини, че стана трудно да се различи човека от мита. Той предизвика огромно възхищение със способността си да предотвратява финансови кризи и някои инвеститори от Уолстрийт повярваха, че е в състояние да поддържа икономическия растеж до безкрайност.
Гръмването на високотехнологичния "балон" през 2000 г., последвалата рецесия през 2001 г. и тригодишните "песимистични" пазарни настроения доказаха, че те са сбъркали. Грийнспан обаче твърдеше, че за УФР трябва да се съди по начина, по който помага на икономиката отново да стъпи на краката си. Със сигурност започналият през 2001 г. цикъл от лихвени понижения бе един от най-агресивните в историята и най-сетне започна да дава резултати.
Във всички случаи Грийнспан може да се похвали с много постижения за периода, в който ръководи УФР на САЩ - сред тях са бързият отговор на кризи, подобни на краха на фондовия пазар през октомври 1987 г., преодоляването на последиците от атентатите на 11 септември 2001 г. и др. Без съмнение "перлата" в неговото наследство като централен банкер е ролята му в превеждането на икономиката през 120-месечния период на растеж, който завърши през 2001 г.
Много често се казва, че председателят на УС на УФР е вторият най-влиятелен човек в страната след президента заради способността на банката да влияе върху състоянието на икономиката и заетостта на американците. Поведението на Грийнспън - спокойно, сериозно и обмислено - обаче не е типичното за знаменитостите.
Алън Грийнспан е роден през 1926 г. в Ню Йорк и е единственото дете на Роуз и Хърбърт Грийнспан. Родителите му се развеждат, когато е малък, и той е отгледан от майка си и своите баба и дядо.
Първата му любов е музиката - две години той учил кларинет в прочутото "Джулиард скуул" и свирил на саксофон в оркестър. След това завършва икономика в Нюйоркския университет. Републиканец е от дълги години.
Когато президентът Роналд Рейгън го предложи за наследник на легендарния Пол Волкър, Грийнспан бе фаворитът на Уолстрийт. Някои обаче се опасяваха дали ще може да се издигне до нивото на Волкър.
Грийнспън бързо показа характера си. Крахът на фондовия пазар през октомври 1987 г., известен като "черния понеделник", настъпи само два месеца, след като той пое ръководството на УФР. Неговите действия по това време сега са смятани за образец в справянето с финансови кризи.
