О стават два месеца до края на годината и идва времето, в което националните парламенти на България и Румъния ще започнат разглеждането на бюджетите за 2007 г. Двете най-нови членки на Европейския съюз влизат в 2007 г. с напълно различна данъчна, икономическа, монетарна и бюджетна политика, което се вижда и от проектобюджетите, одобрени от правителствата и внесени за обсъждане в парламентите.
Тъй като и България, и Румъния стават членки на ЕС от началото на 2007 г. и с влизането си заемат местата на най-бедните страни в съюза, сравнение между тях е особено релевантно - то би могло да покаже както добри практики, така и поуки от извършени грешки.
Участие на парламента
В началото би трябвало да отбележим, че и в двете страни проектът за държавен бюджет за 2007 г. току-що е приет от правителствата и внесен в парламентите и съответно има възможности за промени в него. От друга страна обаче, практиката показва, че най-вероятно няма да настъпят съществени изменения в предложените от правителствата проекти.
Причините за това са много, но най-важните са:
- сравнително малкото време, което остава за обсъждане (например, правителството в България работи по бюджета от февруари до октомври, а парламентът има само ноември и частта от декември преди празниците)
- липсата на специализиран екип от бюджетни експерти, които да подпомагат парламентите - на практика, дори депутатите да имат желание да направят промени в някои не съвсем реалистични допускания и прогнози на Министерството на финансите, те не могат, тъй като парламентът няма този капацитет
- недостатъчно развита практика в парламентарните комисии за изслушвания - на външни мнения, които да предоставят друга перспектива към проблеми
Бюджетна прозрачност
Ако сравним България и Румъния по показателя бюджетна прозрачност - т.е. информацията за бюджета, която се споделя с обществото и е лесно достъпна за всеки, който се интересува - виждаме, че Румъния води убедително.
Докато България с 47% бюджетна прозрачност попада в групата страни, които предоставят "някаква информация" за бюджета, Румъния с 66% прозрачност е сред страните, които публикуват "значителна информация" за държавния бюджет.
По отношение на информацията за проектобюджета, която се публикува, Румъния има още по-голямо предимство - съседката ни публикува 75% от информацията, а България - едва 45%.
Всичко това показва едно значително превъзходство на румънската политика по отношение на бюджетната прозрачност и отчетност - нещо, което дава предимство на съседната ни страна и при ефективността на харчене на средствата, намалението на корупцията и икономическото развитие.
По тази причина България не бива да се бави с публикуването на повече и по-пълна информация за бюджета.
Плосък данък върху доходите
Докато в България плоският данък все още не е приет, Румъния направи тази стъпка още преди 2 години, въвеждайки единна ставка от 16% за данъка върху печалбата и данъка върху доходите и не смята да се отказва от тази политика.
Данъкът върху доходите в България през 2007 г. ще се запази на нивата от 20-24% - което е значително по-високо от Румъния. Така освен с плосък данък Румъния ни изпреварва и от гледна точка на нивото на данъчно облагане на доходите, което там е по-конкурентно.
Данък печалба
През 2007 г. България ще въведе данък печалба от 10% - най-ниската ставка в целия Европейски съюз и втората най-ниска в Европа (само Черна гора има по-ниска - 9%).
Така, страната ни ще има едно сериозно предимство пред останалите страни от съюза по отношение на привлекателност за чужди инвестиции и можем да очакваме положително влияние върху заетостта, доходите, икономическото развитие и благосъстоянието на обществото.
Подобни ефекти вече се забелязват след намалението на данъка върху печалбата през 2005 г. и в България, и в Румъния.
Общо данъчно бреме
За 2007 г. българският бюджет планира на събере почти 42% от БВП, а като отчетем и подценяването на прогнозата за приходите, което традиционно се прави от Министерството на финансите, сумата на събраните приходи вероятно ще достигне 43% от БВП.
Румъния планира съвсем различни нива на приходи в бюджета - около 35% от БВП за 2007 г., или около 8 пункта по-ниско от България. Така Румъния има данъчно предимство с почти една четвърт по-ниски данъци върху цялата икономика в сравнение с България.
Преразпределение през бюджета
Държавните разходи в България се планират на почти 41% от БВП, докато в Румъния те ще достигнат 38% от БВП, което при това е голям скок спрямо 2006 г., когато са около 35% от БВП. Така, правителството в Румъния ще похарчи значително по-малък обем средства, отколкото българското, т.е. намесата на българското правителство в икономиката е по-голяма, отколкото на румънското.
Това отново е предимството за съседите и възможност да се поучим и да ограничим неефективните разходи в бюджета.
МВФ
Румъния прекрати отношенията си с Международния валутен фонд заради несъгласия с някои от неговите препоръки. България има все още споразумение, което ще изтече след няколко месеца.
Тук е трудно за момента да отчетем коя е по-правилната позиция - фондът има силна стабилизираща и подпомагаща роля, но, от друга страна, той понякога спира и някои важни реформи - като въвеждането на нулев данък печалба в България през 2001 и 2005 г., а сега има определени критики срещу намалението на данъка върху печалбата до 10%. Така или иначе и България скоро ще приключи споразумението си с фонда и ще трябва да се справя сама.
Държавен дълг
Благодарение на валутния борд, бързия ръст на икономиката, приходите от приватизация и бюджетните излишъци България успя да намали нивото на държавния дълг от над 120% през първата половина на 90-те години до под 30% през тази година. Тази тенденция се планира да продължи и през 2007 г.
В Румъния държавният дълг се планира да спадне под 60% през 2007 г., което е значително по-високо, отколкото в България. По този показател страната ни има предимство, тъй като ниските нива на държавни дългове намаляват рисковете и позволяват на частния сектор да получава повече финансиране.
Излишъци и дефицити
През 2006 г. и България, и Румъния реализират сериозен бюджетен излишък, който не е планиран в бюджета, въпреки че беше прогнозиран от икономистите в частния сектор в България. Румъния планира да похарчи целия бюджетен излишък и дори да излезе на сериозен дефицит - както през 2006, така и през 2007 г.
България е в другата крайност - на поддържане на огромни бюджетни излишъци и през двете години. Би могло да се каже, че Румъния заема прекалено рискова позиция с високи нива на бюджетен дефицит, а България заема напълно безрискова позиция - с високи нива на бюджетен излишък.
Българската позиция е за предпочитане, но все пак Румъния би могла да намали рисковете и да насърчи растежа, ако премине към балансиран бюджет, а България има възможност да намали повече данъчното облагане и също да насърчи растежа чрез по-нисък излишък.
Като цяло България и Румъния имат различна политика за 2007 г. със своите предимства и недостатъци. Най-интересно е намалението на корпоративния данък в България и относително ниските нива на общо данъчно бреме в Румъния - два фактора, насърчаващи икономическия растеж.
Ако България трябва да вземе нещо от Румъния - това е бюджетна прозрачност, ниско общо данъчно бреме и преразпределение, плосък данък върху доходите. Румъния пък би могла да се поучи от балансираните бюджети, ниските нива на държавен дълг, нисък данък печалба.
