Ако можехме да ги чуем……….

Капчиците вода разговаряха всеки ден помежду си, къде с желание, къде с неохота,нямаше как,живота им беше едно безкрайно приключение ,и ако не го споделяха  щеше да им е много самотно.

Имаше обаче две капчици, които се отличаваха от другите,те бяха по-капризни,много любопитни,вечно задаващи въпроси една на друга, на които нямаше как да получат отговори, а пък и те сякаш не искаха да ги знаят,по скоро си придаваха важност,и се смятаха за изключително интелигентни.Разбира се като говорим за капчици вода,това е доста нетипично сравнение,но  нека да ги оставим да си мислят това за себе си.

-Не мога да разбера защо трябва да поднасят този домат под струята на чешмата.Ами то се усеща колко нитрати има в него,ще се задуша направо-каза едната капчица.

-Така е, но усещаме ние с теб.Незнам кого да съжаля,дали странно красивия, но отровен домат, или хората, които ще го изядат-коментира втората капчица.

Докато домакинята измиваше зеленчуците двете капчици се възмущаваха.И тъкмо , когато се бяха успокоили едно малко момиченце,с къдрава коса се втурна да си измие ръцете преди вечеря.

-Ах, гледай го това дете, само докосна водата!Така ли се мият ръце-отново коментира първата капчица.

-Цял ден е пипало какво ли не, а дори не благоволи да измие ръцете си добре  със сапун.

В този момент скочи и другото дете,малко по-голямо синеоко момче.То обичаше да се плиска с водата, и докато използваше обилно количество от сапуна и си правеше мехурчета изтичаше толкова много вода, че двете капчици се бяха ужасили, защото почти се доближаваха до ръцете на момчето и всеки момент можеха да се излеят в мръсния канал.

-Какво е това разхищение!

-И защо никой от родителите не прави забележка на това дете!

Навън беше вече тъмно,под прозореца се виждаха жълтите листа на крушата,  които двете капчици гледаха с особено умиление, и сякаш само те разбираха .Последния киселинен дъжд беше успял да смени доскорошните й зелени листа с пожълтели, а те сякаш се молеха за истинска жива вода.

В градината удобно беше разположен огромен басейн.

-Ах, и този лукс в дома им!Какво са правили хората, когато дори не са си мечтали, че ще имат басейни в домовете си-отново промълви първата капчица.

-Дааа, и вчера видях как изсипаха от една голяма кутия нещо , което незнам как се нарича, но разбрах, че всъщност се изсипва във водата, за да се пречисти..Какъв ли ужас са изпитали  нашите сестрици-капчиците.

-Видях как децата  на съседите поглеждаха с въздишка нашето семейство .Те едва ли някога ще изпитат това удоволствие да се плискат в толкова много вода.Нямаха басейн,те нямаха вода ,защото родителите им не са получавали заплати от месеци и водопроводчика им спря водата.

-Е,поне ценят водата,и всяка капчица от нея.Водата е като всичко друго,оценяваш го, когато го нямаш-съвсем тъжно заключи първата капчица.

Най-ужасното беше обаче в тази история, че капчиците виждаха своя край.След вечерята  те знаеха, че предстои измиването на чинии,и препарата за кристален блясък щеше да помрачи техния и без друго тъжен живот.

-Нима е нужна тази машина,огромнаа-отново се възмути първата капчица.

-Толкова много вода за тези порцеланови съдове-съгласи се с нея втората.

След като домакинята извади измитите съдове, тя ги сложи показно на кухненския плот и се усмихна сама на себе си, доволно, забравила  дори за това, че й струваха почти три  заплати, но пък приятелките й незнаеха за това и със задоволство си хапваха от поднесената им торта всеки път.

Днес денят на капчиците беше интересен ,и тъжен,и емоционален за тях,те бяха като две деца, плащеши се да не се загубят,да не изчезнат от света завинаги.Но бяха и са ужасно невидими за нас, хората.Само ако можеха да говорят,само ако можехме да ги чуем,и да преживеем един техен ден.Странно звучи това,но е те си имат своетоэ ежедневие.Капка по капка,живот след живот,чистота, която изпитваме всеки път, когато сме усетили капката живот.И не само чистота, а надежда,удоволствие, наслада,и поредния миг на блаженство.

Двете капчици се успокоиха,тази вечер края им не беше дошъл.Какво ли щеше да им поднесе утрото?