Изпращаме днес председателя на Великото народно събрание

П�л �лонението пред тленните останки на акад. Николай Тодоров е днес от 11 ч. в зала "Св. София" на Народното събрание. Историкът, който бе председател на първия демократично избран български парламент след 1989 г. - Седмото Велико народно събрание, почина внезапно на 27 август на 82-годишна възраст.

Акад. Тодоров бе създател и директор на Института по балканистика към БАН, става академик през 1979 г., бил е и зам.-председател на БАН.

На 18 май м.г. президентът Георги Първанов го удостои с орден "Стара планина" по повод 80-годишнината му.

Акад. Тодоров има огромна заслуга за развитието на българската историческа наука през последните 40 години, се казва в парламентарното съобщение за кончината му. Той е автор на повече от 400 труда по история и основоположник на балканистиката като самостоятелно направление в историческата наука у нас. Член е на Съветската академия на науките (1982), на Гръцката академия на науките (1983), на Руската академия на науките (1994), почетен доктор на Атинския университет (1987). За заслугите му в развитието на световната наука и култура е награден два пъти с Академичната палма на Франция (1978, 1985), със Златния медал на ЮНЕСКО (1987), с Президентската награда на Италия в областта на културата (1992).

Роден е във Варна, където е завършил класическа гимназия. Учил е медицина и история в СУ "Климент Охридски". През 1957 г. въвежда там курс по история на балканските народи. Основава и ръководи Института по балканистика при БАН (1964-89) и Института за външна политика към МВнР (1969-74).

Бил е член на Изпълнителния Съвет на ЮНЕСКО (1972-76), председател на 23-та Генерална конфереция на ЮНЕСКО и главен редактор на многотомната История на световната цивилизация - официално издание на ЮНЕСКО (1985); бил е и посланик на България в Гърция (1978-83).