"Не знам защо трябва да си давам постоянно оценки, вместо да видим какво сме свършили и какво остава. Не сме ученици в най-малките класове. Каквото се работи - то е за доброто. Не сме дошли тук, за да си въртим палците", казва още Сакскобургготски, отклонявайки въпроса каква оценка би дал на собственото си управление. Това прави човек, който е самохвалко и работи, за да се отчете пред други или за да не го критикуват, обяснява той. За слухове сме световен лидер, коментира премиерът хипотезите, че след срещата на НАТО Прага ще се отива към предсрочни избори.
Пълният текст на интервюто е поместен в Government.bg. Ето някои избрани откъси от разговора:
- Преди една година, когато положихте клетва пред Евангелието, кръста и парламента, така ли си представяхте България?
- (...) Не знам защо много хора мислят, че нещо съм си сънувал или съм имал някакви аматьорски представи или идеализирани работи. Аз съм толкова близко до земята. Пък и не бих се хванал с нещо, ако не очаквах резултати. Иначе човек не е реалист. Но което не очаквах, е администрацията да е толкова мудна - липса на инициатива, понякога дори безотговорност. Това става и в други страни. Липсват известни принципи. Мисля, че всеки трябва да осъзнае, че е там за нещо, а не да пълни само стола или да търси пречки, или да пие кафенца, или да клюкарства...
(...)
- По повод годишнината от спечелването на изборите правителството масово започна да получава оценки. Ако Вие трябва да си дадете оценка, каква ще е тя? Нека започнем с реформата на съдебната система?
- Това е нещо, което е заложено в нашата програма - ще се справим. Не знам защо трябва да си давам постоянно оценки, вместо да видим какво сме свършили и какво остава. Не сме ученици в най-малките класове. Каквото се работи - то е за доброто. Не сме дошли тук, за да си въртим палците. Не съм тук нито аз, нито цялото правителство, за да правим умишлено грешки - както ни критикуват онези, които мислят, че могат да управляват. Ние имаме доверието и сме тук, за да извършим определена работа. Начинът, по който го правим, си е наша работа. Резултатите са важното.
- Не смятате ли, че на първата годишнина е добро време, за да направим междинна оценка?
- Не разбирам какво се постига и печели и по кой закон трябва да се правят тези оценки. В чуждия печат, макар че от година и половина вече нямам време да го следя както преди, не съм срещал такива непрекъснати оценки, изчисления. Но не знам дали има смисъл. Още повече аз да го кажа. Бих могъл да ви кажа, че всичко е фантастично, чудесно, перфектно. Бихте ли ми повярвали? Не. Да заявя, че всичко е обратно и че само греша и не си гледам работата, както някои твърдят и преценяват, това ще бъде ли реалистично? Обективност - това е, което ни трябва. И което ни липсва категорично.
- Може би хората очакват да чуят от Вас къде се намира държавата, за да се почувстват по-сигурни, четейки толкова песимистични анализи?
- Това прави човек, който е самохвалко и работи, за да се отчете пред други или за да не го критикуват. Аз съм тук, за да работя. Да се справя със задачите. Следвам определен план, защото съм методичен човек. Хората, които работят с мен - също. Вече сме екип след една година. От първия ден, на първото заседание заявих, че за мен Министерският съвет е колектив - няма главни и второстепенни актьори.
(...)
- Преди по-често ходехте сред хората. Получавате ли писма, които да Ви дадат представа какво мислят избирателите за Вас?
- Това е част от легендите, които се носят за властта - че когато човек дойде на власт, се изолира. Каквото имам тук вътре (Посочва челото си), няма да ми го промени никой! Знам как функционирам, колко много слушам, какво ме интересува, за да бъда добре осведомен и откъде. Туй е може би голямото разминаване - че не съм политик, който е дошъл случайно и който да си помисли, че е станал велик.
- И можете да успокоите хората, че сте на прав път?
- Иначе нямаше да съм на тази длъжност. Някои от тези субективни и злонамерени коментари, рейтинги и други може би се правят тъкмо за това, но хората вече разбраха, че известни схеми и интереси вече не могат да функционират по стария начин.
- Напоследък двама души - Стив Форбс и Йозеф Стиглиц, яростно анатемосаха Международния валутен фонд...
- Това е нормално - както в икономиката, така и в други материи има различни школи, теории и разбирания. Моите почитания. И слава Богу, а не всичко да е шаблонно, да има една-единствена "истина". Подобно разсъждение го има у нас, което е страшно - с капаци. Аз съм по-гъвкав и действам според момента. Стиви Форбс го познавам отдавна, както и баща му. За него бордът е нещо погрешно, но това не значи, че е прав.
- Но той и Стиглиц и част от хората смятат, че трябва да се откачим от МВФ...
- Ами да дойдат да управляват те тогава.
(...)
- Дадоха ли Ви министрите отчетите си за изминалата година?
- Смятам че работата ни е колективна. Естествено, с всеки коментираме по разни теми. Всеки държи да се отчете. Но не в ученическия смисъл на думата. А да се разбере какво от програмата не е още изпълнено според времето и възможностите. Трябва реализъм, не залитане. В част от пресата 2/3 от заглавията са изхвърляния, преувеличения, които дори не съответстват на текста - пишат се, за да фрапират. Вчера една ваша колежка ми вика: "Вие сте казали туй." Казвам й: "Не, не съм." Тя прочела само заглавие, което ми приписват, и мисли, че съм го казал. Това е страшно. Като липсва обективност, ако се изопачават нещата, е лесно да се критикува. Но важно е да се върши работа. Администрацията да се подобри, да се модернизира мисленето. Нали говорим толкова за Европа...
(...)
- Доволен ли сте от министрите?
- Не смятам, че е тактично да отговоря с да или с не. Ако има нещо, ще го кажа на отделния министър директно. Ако трябва да ги похваля - също. Защото ако похваля един, останалите, както полагат еднакви усилия, биха се почувствали пренебрегнати. Ако критикувам един - той ще бъде анатемосан от публиката.
- Вие редовно се виждате с тях и им казвате какво мислите за работата им?
- Надали хората си въобразяват, че в един кабинет не се виждаме, не общуваме, не си говорим, не си казваме нещата. Не съм някакво чудовище, аз съм достъпен, доколкото тези 18 часа (Работният ден на премиера започва в 5,50 и завършва в полунощ - бел.ред.) позволяват. Вратата ми е отворена. Секретарките знаят, че дойде ли министър, няма нужда нито да се обажда, а влиза направо в моя кабинет. Това е доказателство, че си общуваме нормално.
- Какво мислите за депутатите си?
- Че са хора. Че са народни представители, които носят голяма отговорност.
- Позволявате ли си и на тях да кажете нещата, които не Ви харесват и бихте искали да промените в работата им?
- Уважавам прекалено много всеки човек, за да ги третирам като първолачета. Ако някой депутат поиска среща - моля, съобразно времето, защото за съжаление съм безкрайно зает и трябва да се справям с много повече неща, отколкото един премиер трябва. Идват чужденци, които държат да се видят с премиера по ред съображения, които няма да изброявам. Аз не съм селски даскал да давам уроци и инструкции на хора, които са на възраст и се очаква да знаят, че носят отговорност. Струва ми се от Вашия въпрос, че все още търсим някакви магически формули за авторитет, за командване. Това не е демокрация. Не си представям един депутат в европейски парламент да му се кара лидерът на партията или премиерът на страната. Това може даже да предизвика смях. Разчитам на личността, длъжността, достойнството на човека. Институции така се градят. Тук няма още респект към държавните институции.
- Може би защото част от тях не отговарят на критериите за морал и действия в политиката, които обявихте.
- Не съм съдия. Всеки да отговаря за това, което прави.
- Но когато то слага сянка на цялостната политика или на това, което сте замислили, вече е притеснително. Знам, че не можете да промените техния морал, манталитет и разбирания, но то се свързва с тази политическа сила, на която Вие станахте лидер. Свързва се с плановете и идеите, с които заедно дойдохте на власт.
- Нали с това започнах - и те са хора, но не и безотговорни.
- Но поведението на някои от тях няма ли да попречи на движението?
- Един депутат, в която и да е страна на света, от което и движение или партия да бъде, ако се прояви с нещо, което е отрицателно, си има процедури, устави. Не сме криминален отдел. Имам впечатлението, че много хора търсят да видят какво може да се разкритикува. Нека тези, които най-голяма уста отварят, да се погледнат в огледалото.
(...)
- Преди една седмица казахте, че търпението Ви е ориенталско, но не е безкрайно. Какво може да го изчерпи?
- Ще трябва да се стигне до там, за да Ви го кажа.
- И все пак?
- За да се изтълкува кога ще си дам оставката? Не съм толкова несериозен.
(...)
- Може би едни от хората очакват да разкажете какво се случва. Други - да им дадете сигурност, трети - очакват отчет, защото така е прието...
- Мога да Ви уверя, че се действа по отговорен начин, че има принципи, спокойствие, ясни цели, проекти, срокове, морал, етика. Не знам какво повече да кажа. Просто е смешно да се повтарям. Разчитам и на разума на хората, които са насреща. Да имат ниво. Да не се поддават само на отрицателното, на черногледството. Какво по-добро от това човек да не е черноглед, а реалист. Ако непрекъснато се набива отрицателното, то в крайна сметка ще е в ущърб на цялото общество. Не знам кой измисли това, че добрата новина не е новина. Клеветата или лъжата едва ли е новина.
(...)
- Какво да чакаме следващите месеци?
- Работим, вървим напред. Ако не очакваме, че ще има успехи, бихме ли седели тук само да си губим времето?!
- Чухте ли слуха, че до Прага всичко ще е нормално, а след това ще се търси смяна на правителството и предсрочни избори?
- За слухове сме световен лидер. Всеки е свободен да мисли каквото иска, но би било хубаво да се придържаме към действителността.
- Не им давате ухо?
- Не ми е в стила. България да пожъне успехи е в интерес на всички и би било добро, би било успех за нашето общество, не на Сакскобургготски. Във всяка страна след лятната ваканция участниците в политиката се активизират. И у нас е така, но ако само се гледа как да се изтъква отрицателното, това никому няма да помогне.
- Какво Ви впечатли в българина през тази година?
- Имам толкова работа, че не правя анализи на своите сънародници. Дори не ми е минавало през ума.
(...)
