Мъжете и жените в домакинството

А ко мъжът готви, това означава, че е готвач. Ако говорим за жената обаче, това е нейно ежедневно задължение. Ако мъжът гледа деца, следователно това е професията му. Ако жената се занимава с тях, го прави преди и след работа. Освен това жената чисти, най-малко веднъж седмично. А мъжът... Никога не чисти, освен ако не е чистач.

Излиза, че Европа е далеч от равнопоставеността мъже-жени в домакинството.

Все пак се правят опити това положение да се промени. Така е в Испания.

Оказва се, че там разделянето на домашните задължения между съпрузите е задължително. Реформата в Гражданския кодекс, разрешаваща бракове между хомосексуалисти, бе приета през юли.

Законодателят се възползва да вмъкне член, на който някои може иронично да се присмеят. Той регулира черно на бяло правата и задълженията на всеки.

Очевидно държавата се намесва в личните взаимоотношения на двойките. Това е така, защото нравите са се променили, а и в повечето случаи и двамата съпрузи работят.

В Каталуния, например, стартира цяла кампания, опитваща се да убеди господата колко забавно може да бъде чистенето вкъщи. Автономното правителство е убедено, че въпросът е сериозен и трябва да се помогне на семействата и по-конкретно на жените.

Цифрите са безкомпромисни. Една трета от испанските мъже споделят домашната работа, но едва 1% от тях го правят редовно всеки ден.

6% от мъжете признават, че единственото им задължение в къщи е да не цапат.

Е, и това не е малко. Затова и кметството в Овиедо организира курсове по домакинство в училищата и колежите - за да промени бъдещето.

1968 година е преломна за движенията за свобода на жените във Франция. Оттогава мисленето и на жените, и на мъжете не е същото.

Въпреки това обаче разпределението на домакинските задължения не е практика. Потвърждава го и социологът Жан-Клод Кофман, който задълбочено изучава живота на семейните двойки.

Последният му труд е озаглавен "Тенджери, любов и кризи". В него той изследва мястото и ролята на всеки в кухнята. Мъжът все по-често присъства в кухнята, макар че във Франция едва един от десет мъже редовно приготвя храната.

Жан-Клод Кофман обяснява, че открай време мъжът осигурява прехраната, а жените са тези, които готвят. Нещата се променят, разбира се.

Мъжът може да положи усилия в тази посока, но се налага промяна и при жената, не само в кухнята. Проблемът най-често се състои в подхода.

Жената, например, пере по един начин, който е странен за мъжа. Мъжът най-често слага всичко в пералната машина, без оглед на материите и цветовете, програмира на 30 градуса и готово. Жената естествено е ужасена и казва: остави, нека дрехите бъдат само мое задължение.

Освен това мъжете са по-адаптивни към новите технологии и машини. Те са по-рационални и по-организирани. В състояние са да свършат повече работа за малко време и по-лесно.

Това е причината в много семейства да се водят войни на системите, на подходите.

И всяка от страните е убедена, че нейният начин е правилният.

Двойките не са заедно, за да водят войни. Те би трябвало заедно да търсят съгласие. В крайна сметка, през повечето време, се стига до логично и приемливо неравноправие, обяснява социологът Жан-Клод Кофман.

Това означава, че мъжът се научава да прави допълнително две-три дребни неща, без обаче да предизвиква истинска домакинска революция, която да доведе до същинска равнопоставеност.

Съществува и историческа съпротива - векове наред жената се е занимавала с домакинските и семейните задължения, добавя той.

Традиционализмът в българското семейство се разчупва.

Тенденцията според различните социологически изследвания е по-характерна за младите семейства, отколкото при по-възрастните. Класическото разпределение на ролите в българското семейство започва да се променя, макар и бавно.

Вече има млади мъже, които разглеждат себе си като партньори. Ролите на жените и мъжете в семейството нямат вече онова тясно специализиране, при което мъжът е глава на семейството и той не върши никаква домакинска работа.

Самото понятие глава на семейството у нас започва да се изпразва от съдържание, защото има семейства, в които жените печелят повече от мъжете. Постигнатата равнопоставеност между двата пола е съвсем естествена и неформална.

В семейството двамата партньори си оказват взаимопомощ най-вече в извършването на отегчителния домакински труд като пране, гладене, готвене, чистене и пазаруване.

Именно по отношение на домакинстването традиционното разделение на ролите е на път да намалее, смятат социолозите, след като бе проведено изследването "Бюджет на времето".

Домакинските работи отнемат средно по 3 часа дневно на човек. Жените обаче продължават да водят по отношение на работата в къщи, които поглъща 4 часа и 50 минути.

Най-много в домакинските задължения отнема готвенето. Националната статистика сочи, че жените се въртят около печките средно 75 минути на ден, докато мъжете се занимават с готварски работи средно 10 минути на ден - правене на кафе, чай, сандвич.

При друга трудоемка работа като чистене съотношението е почти същото: жените чистят повече от мъжете. Мъжете обаче отделят повече време на децата.