Филмите:
Няма изключителни шедьоври, година без извънредни събития. Но има пакет от силни, умни, артистични филми: "Фламандци" на французина Бруно Дюмон (психология в антивоенен контекст); чувствено-проникновеният "Завръщане" на Педро Алмодовар; болезнената пост-ЩАЗИ драма "Животът на другите" на Флориан Хенкел; екзистенциална дисекция на семейната двойка в "Климати" на турския психодиагностик Нури Билге Джейлан; увереният почерк на британския майстор Кен Лоуч във "Вятърът в ечемичените полета"; "Пътят към Гуантанамо" - мощен хуманен опус на тандема Майкъл Уинтърботъм - Мат Уайткрос; изненадващо силен успех на "Гърбавица" на Ясмила Жбанич от Босна; и някои други, разбира се.
Авторите:
Не случайно в горните редове няма американски хитове - режисьорите отвъд океана създадоха нови блокбастъри, но не излъчиха могъщ режисьорски успех.
Нестандартният Теренс Малик се опита да бъде отново извън клишето, с познатия си силен замах направи "Новият свят", но не и нов шедьовър. Наред с посочените европейски режисьори, да не пропуснем французина Филип Гарел, който със "Законни любовници" припомни защо го наричаха "вундеркиндът на новата вълна" (едва 16-годишен дебютира през 1964 г.) и "по-малкият брат на Годар".
Ларс фон Триер с "Мандерлей" дописа талантливия "Догвил", но следващият "Вашингтон" ще го гледаме само от хъс. И китаецът Чен Кайге се изкуши от летяща хореография в "Обещанието", но какво от това? Къде са новите Чаплин, Куросава, Фелини? Екранът мълчи!
Тенденциите:
Обобщенията са трудни, но ето някои от тях: все същото американизиране на световния екран; европейското кино обмисля стратегии за преход от субсидирана към пазарна възвращаемост; продължава стабилизирането на британското кино; невероятен подем на руската филмова индустрия; азиатското кино търси нови зрители; все повече фестивали се "дигитализират", започват проекти за цифров показ чрез сателитно захранвани киносалони, интернет пиратите го правят изпреварващо; българското кино излезе "от дупката", триумфира в Карлови Вари ("Обърната елха", "Маймуни през зимата"), остава му да влезе в родните зали и да спечели зрителите у дома.
Филмите (Хронологично):
"Сблъсъци" на Пол Хагис е треморна сатира с коледна развръзка. "Ябълките на Адам" на Андерс Томас Йенсен е съкрушително остроумна притча за вярата и Доброто. "Сърцето ми спря да бие" на Жак Одиар е метафизичен трилър и най-успешен римейк за годината. "Стик № 3" на Ким Ки-дук е феерична азиатска притча за оцеляването.
"Разследване" на Иглика Трифонова е изпипана криминална драма с акцент върху катарзиса. "Обърната елха" на Иван Черкелов и Васил Живков е най-внушителният български филм за абсурда ни с цялото обречено очарование на клетника днес.
"Завръщане" на Педро Алмодовар е магично кино на ръба на кича. И неподражаем алманах на познатите му пристрастия. "Климати" (2006, Турция) на Нури Билге Джейлан е любовно-лунатичен разказ за бездните в общуването и чародейния кръговрат на чувствата. Най-човешкият филм на Джейлан, с него самия в едър план.
Авторите:
Горните, плюс Вим Вендерс и Джим Джармуш с носталгията в "Не ме търси" и "Прекършени цветя". Бразилецът Карим Айноуз с вълнуващия дебют "Небе за Суели". Робърт Олтман завинаги.
Тенденциите:
Настъплението на независимите стигна и "Оскар". Насред глобалната паника за сюжети доминират 3 тематични фокуса - генезис на насилието, проблеми на жените, преобръщане на митовете. В естетически аспект тенденциите са: стремеж към синтез на видовете кино, разказ флешбек, структура short cuts, прекалена дължина, а road movie продължава да е най-демократичната жанрова опаковка.
Що се отнася до българското игрално кино, то се завръща със самочувствие, само трябва да го гледаме.
Българските филми са 1. "Разследване", реж. Иглика Трифонова; 2. "Маймуни през зимата", реж. Милена Андонова; 3. "Пазачът на мъртвите", реж. Илиян Симеонов.
Чуждите - 1. "Завръщане", реж. Педро Алмодовар; 2. "Сблъсъци", реж. Пол Хагис; 3. "Фактотум", реж. Бент Хамер.
От българските автори отличавам 1. Иглика Трифонова заради сценария и режисурата на "Разследване" - филм на европейско равнище; 2. Светлана Янчева и Красимир Доков, заради изключителните им актьорски изяви в новото българско кино; 3. Рали Ралчев, заради перфектната му операторска работа в "Разследване", "Маймуни през зимата" и "Обърната елха".
От световните - 1. Педро Алмодовар заради "Завръщане" - най-добрият филм на 2006 г. И най-хубавият в творчеството на Алмодовар; 2. Мат Дилън, защото изпълнява ключови роли в два от филмите, които съм класирал в тройката - "Сблъсъци" и "Фактотум". И защото във "Фактотум" носи духа на великия пич Чарлз Буковски. 3. Пенелопе Крус, защото без нея "Завръщане" нямаше да притежава същата магия. И защото е супермадама.
Тенденциите:
Българското игрално кино се събуди от летаргията, демонстрира добра класа и дори стремеж за жанрово разнообразие. Това е най-хубавото.
В световен мащаб истинските ценности никога не са се променяли - голямо кино е онова, в което има увлекателна история и чувства.
