М алта, най-малката страна в ЕС, е сред държавите с най-висока употреба на хероин. Шест на хиляда малтийци са зависими от дрогата, която пристигна основно по море.
Особено засегната от проблема е една част от острова на име Пачевил, известна още като царството на нощта, в което свободно циркулират всякакви видове наркотици.
В момента
1500 малтийски наркомани са се подложили на лечение
Благотворителни организации и отчасти държавата стоят зад специалните центрове за преодоляване на зависимостта.
Един от тях се намира в Лука, на 15-ина километра от Ла Валета. Там вече три месеца се лекува Джино, който е на 20 години.
След първите седмици той обаче избягал и останал един месец навън. Отново се дрогирал. За да си набавя дозите, работел, но по-често крадял, най-вече от възрастни хора.
Откакто за втори път е в центъра, се чувства по-добре. Историята му е сходна с тази на останалите 30-ина зависими от дрогата мъже и жени, намиращи се в центъра.
Самият Джино споделя: "Взимам хероин от четири години. Започнах да пуша на 13-14 години. После минах на хапчета от рода на екстази.
На 16 години вече опитах хероин, защото всички, които познавам взимат хероин.
Навсякъде където отидех, имаше хора, които се дрогират. Изгубих всички, които обичам. А това убива, наистина! Имам нужда да бъда тук, това е единственото място, където съм спасен.
Сега е по-добре - работя, спя, храня се, забавлявам се. Живея, вместо да съществувам. Тук обаче е тежко. Ние правим всичко. Но това е единственият изход, начин да се занимаеш със себе си."
Джино има и надежди - да намери нови приятели, които никога не са се докосвали до дрогата. Съзнава, че ще е трудно. Просто защото Малта е малка страна.
Настанените в центъра за наркозависими в Лука имат строго определени права и задължения. При всяко неизпълнение на определена задача или правило, следват санкции. Например
отнемане на полагащите се за деня 15 цигари
Директорът на центъра Рей Грег смята хората там за клиенти, а наложения ритъм за единствения начин да превъзмогнат зависимостта си:
"Когато се прави преход от марихуана или канабис към хероин, това е истинското дъно, пълна безизходица.
Философията на програмата е да се премине от една крайност в друга. Навън те правят каквото и да е, когато и да е и независимо от цената."
В центъра е другата крайност - всичко е структурирано. Целта е да се намери баланс между двете. Всъщност да се достигне нормалния живот на останалите.
Напрежението и стресът са огромни и затова е нужно повече внимание. Лечението включва 4 фази, целящи повторно интегриране в обществото.
Средната възраст на обитателите на центъра е 20 години. Най-младият е на 17.
Но за дрогата не се говори в Малта, там предпочитат да заобикалят проблема. В същото време грижата и помощта за наркоманите е сред най-добрите в Европа.
В Австрия традиционно са толерантни към наркоманите. Там също имат затворени центрове, но наблягат на превенцията.
Има т. нар.
"отворени центрове", които се намират на улицата
Понякога туристите са шокирани да видят група наркомани, необезпокоявани от полицията.
Идеята е, че властите предпочитат да виждат наркозависимите, дори и в центъра на градовете, вместо те да се крият и да попадат под влиянието на дилърите.
Обществото обаче реагира нееднозначно на тази практика, безпокоейки се най-вече какъв пример ще даде тя на децата. А иначе най-много наркомани има във Виена.
1/3 от наркозависимите у нас са под 18 години
34 хил. българи употребяват хероин, 100 хил. са на т.нар. "меки дроги". Ежегодно от свръхдоза умират 100 души.
Най-големият проблем е, че тези които се дрогират, са много млади и нямат опит. В повечето случаи те не могат да осъзнаят какво се случва с тях и колко е страшно вземането на наркотици.
Лилян е един от стотиците български младежи, които са изпратени в Испания в специализиран център за наркозависими RЕТО a la Esperanza.
Той е на хероин от две години и е прекъснал следването си.
Общо българите, които са минали през центровете на RЕТО в Европа, са около 3000. Центърът в Испания е напълно безплатен и затова родителите на зависимите от дрогата младежи го предпочитат.
Другата причина е, че смятат, че така децата им са далеч от изкушението.
RЕТО работи и в България от 2000 г.
Има три центъра в близост до София, Бургас и Пловдив.
В къщите на RЕТО има около сто момчета. За да влезе един нарокозависим в център, трябва просто да се обади по телефона.
"Разлика между центровете в Испания и България няма. Условията са добри. Важно е да има промяна в живота му и да е далече от лошата му компания", споделят родителите на Лилян.
RЕТО поддържа връзка с родителите на наркозависимите и ги съветва. Освен това родителите могат да се чуват от време на време с децата си. Наркозависимите не са напълно изолирани, както в някои от комуните.
Програмата в центъра започва с медицинско очистване и тогава е нужда повече вяра. Едва след това младежите могат да мислят като нормални хора.
Времето за престой в центъра е по желание, въпреки че в повечето случаи се счита за
необходим период от 8 до 12 месеца
След първите 15 дни започва втората фаза. Тогава пациентите се учат как да се оправят с ежедневните неща. Третият етап - връщане в обществото е с най-много проблеми.
Някои от преминали програмата се връщат бързо към нормалния си начин на живот, други намират нови възможности, трети отново пропадат.
