В ЕВРОПА
Австрия: Канцлерът Волфганг Шусел заяви, че страната му ще даде въздушното си пространство и ще осигури каквато подкрепа може; австрийски бойци обаче няма да се ангажират във военни действия, тъй като конституцията на Австрия забранява това. На виенското летище мерките за сигурност бяха затегнати допълнително със забрана на борда на самолетите да се внасят ножове и ножици, а на пътниците за САЩ бе препоръчано да се явяват на аерогарата три часа преди полета.
Албания: Декларира, че стои на страната на Съединените щати и западните им съюзници в битката с тероризма; предложи въздушното си пространство, пристанищата и летищата си на САЩ и съюзниците им.
Беларус: Президентът Александър Лукашенко, който често е атакувал САЩ в изявленията си, изпрати съболезнованията си на американския народ; Беларус обаче не се присъедини към Русия и останалите европейски държави в петъчната минута мълчание три дни след атентатите; някои официални представители направиха изявления, че терористичните атаки са предизвикани от арогантната политика на Щатите.
Белгия: Организира анти-терористично издирване след нападенията и задържа двама заподозрени за вероятно участие в планирана атака срещу американски обекти в Европа. Като страна, председателстваща в момента Европейския съюз, бе домакин на извънредни срещи на външните министри от ЕС в знак на подкрепа за Съединените щати. Следователи откриха голямо количество химикали, които биха могли да се използват за направата на взривни устройства. Арсеналът бил намерен след арестуването на имигрант от Тунис, заподозрян в организирането на терористични атаки срещу американски обекти в Европа.
Босна: Предприе допълнителни мерки за сигурността на американските граждани и собственост. Говорителят на външното министерство Амер Капитанович заяви, че "тази страна ще предложи всякакъв вид съдействие, за което може да помоли правителството на САЩ".
БЪЛГАРИЯ: Премиерът Симеон Сакскобургготски обяви подкрепя за евентуална международна кампания срещу терора. Външният министър Соломон Паси каза, че страната му, която кандидатства за членство в НАТО, е "готова да действа като (фактически) съюзник на НАТО" в кампанията.
Великобритания: Препоръча на гражданите си да напуснат някои райони на Пакистан заради опасенията, че САЩ ще ударят съседен Афганистан. Премиерът Тони Блеър, който заяви британската подкрепа за американските действия против тероризма, окачестви реакцията на президента Буш като "абсолютно правилна" и приветства консултациите със съюзниците, провеждани от US администрацията. Външният министър Джак Стро замина за Иран в опит да получи подкрепата за международната антитерористична коалиция. По обвинения за връзки с терористичните атаки британската полиция задържа трима мъже и една жена, но единият от тях по-късно бе освободен. Държавната хазна обави, че ще осигури на авиокомпаниите гаранции срещу война и терористични действия над 50-те млн. долара, предлагани в момента от повечето застрахователи.
Германия: Вътрешният министър Ото Шили призова за преразглеждане на "цялата ни разузнавателна стратегия", след като трима души, живели дълги години съвсем мирно в Хамбург, се оказаха замесени в терористичните атаки в Щатите. Следователите обявиха за издирване още двама заподозрени - Бахаджи и Рамзи Биналшибн, които са учили в Хамбург заедно с трима от атентаторите - Мохамед Ата, Марван ал-Шехи и Зиад Джарах. Според разследването петимата са част от терористична "клетка", действаща поне от 1999 г., но засега няма сведения да са свързани с Осама бин Ладен. Правителството от своя страна пое временни гаранции върху щетите от война и тероризъм, които евентуално могат да бъдат нанесени на германските авиокомпании, тъй като застрахователните фирми отмениха досегашната си политика.
Грузия: Властите обявиха, че са готови да предложат всякаква помощ на Съединените щати в усилията им да открият и накажат подбудителите на атентатите.
Гърция: Заяви пълната си подкрепа за действията на САЩ и ЕС в борбата с тероризма. Гърция е домакин на значителни части от Военноморските сили на САЩ (базирани на остров Крит). Министри и официални представители започнаха да преразглеждат мерките за безопасност по време на олимпийските игри през 2004 г., които трябва да се проведат в Атина.
Дания: Като член на НАТО Дания подкрепя съвместните действия срещу тероризма и правителството поръча на разузнавателните служби да проследят имат ли терористите някакви съучастници в Дания. Фарьорските острови и Гренландия, които са полуавтономни датски територии, изпратиха два дни по-късно съболезнователни писма и запазиха две минути мълчания в петък, 14 септември. Парламентарното мнозинство подкрепи предложенията на ЕС за действия против тероризма. Страната обаче обяви, че досега не е получавала молба да подкрепи с жива сила или техника евентуална операция. Премиерът Поул Нируп Расмусен предупреди, че ответният удар на САЩ не бива да се превръща в "битка между цивилизации, култури или религии".
Естония: Реагира бързо и заклейми въздушните нападения; външният министър заяви, че нацията е "готова да осигури на САЩ всякакво съдействие в рамките на възможностите си". Естония и съседите й от бившите Прибалтийски републики на СССР изразиха освен това и загрижеността си, че кризата може да остави разширяването на НАТО на заден план.
Ирландия: Премиерът Бърти Ейхърн заяви, че евентуален военен отговор на Америка би бил оправдан, стига да е в съответствие определението на ООН за самоотбрана. Според него обаче една мащабна атака срещу Афганистан може да се окаже погрешна: "Лесно е да бомбардираш територии, където хората гладуват. Но това няма да направи много за унищожаването на международния тероризъм."
Исландия: Външният министър Халдор Асгримсон обяви, че летището в Кефлавик се предоставя за всякакви американски операции.
Испания: Министърът на отбраната Федерико Трило каза, че американските сили могат да използват испанските военни бази за всякакви ответни действия. Въз основа на дългогодишна двустранна спогодба САЩ използват две военни бази в южната част на страната - военномобрската Рота и военновъздушната Морон де ла Фронтера.
Италия: Призова за "всеобща битка срещу терористичните организации", като добави, че "сега трябва да концентрираме силите си в Северноатлантическия пакт... и Европейския съюз". Върховният съвет по отбраната на Италия - в който влизат президентът на страната, министър-председателят и ключовите министри от кабинета - се събраха на извънредно заседание за първи път откакто Либия изстреля ракети срещу сицилийския остров Лампедуза през 1986 г. Допълнителна охрана бе осигурена на дипломатическите мисии, чуждите търговски представителства, синагогите, училищата и университетите. Вътрешният министър Даниела Пулиезе обяви, че въоръжени сили на реда партрулират и около места от "символично значение", сред които Колизеумът в Рим, миланската катедрала Дуомо и художествената галерия Уфици във Флоренция. Афганистанският крал в изгнание Мохамед Захир Шах заяви, че след падането на талибанския режим би желал да играе някаква роля в сформирането на преходно правителство.
Кипър:Президентът Глафкос Клиридис изрази подкрепата си за действия против терористите, но правителството направи формален протест пред Съединените щати заради твърдение на бившия командващ на НАТО ген. Уесли Кларк, че Кипър дава подслон на терористи, и го опроверга с думите, че това е "абсолютно неоснователно и не отговаря на истината и действителните факти". Страната актуализира мерките за сигурност около пристанищата, летищата и чуждите дипломатически мисии. Въоръжени полицаи от частите за борба с тероризма наблюдават летищните терминали на Ларнака и Пафос заедно с бронирани патрулни автомобили.
Латвия: Заклейми нападенията и заяви, че ще застане зад всяко ответно действие на Съединените щати. Армията бе поставена в състояние на готовност, а около американските и израелските посолства бе усилена охраната.
Литва: По време на атаките президентът Валдас Адамкус, който е бивш американски гражданин, бе на посещение във Вашингтон и разказа по националната телевизия как е горял Пентагонът. Той заяви, че сънародниците му трябва да помислят как да помогнат на Съединените щати и добави, че "досега винаги сме били склонни да мислим само че Америка трябва да пази нас".
Лихтенщайн: Банковата федерация обяви, че ще обмисли създаването на работна група, която да разследва дали финансовите институции на страната са били използвани от някой, свързан с терористите, но уточни, че засега няма такива сведения.
Норвегия: Твърдо заклейми "злото, действащо като машина" и чрез НАТО подкрепи съюзниците си от Съединените щати. Парламентът предложи помощ и в разследването на атентатите.
Полша: Президентът Александър Квашневски и премиерът Йежи Бузек призоваха за обединени международни усилия в борбата с тероризма и заявиха готовността на страната да участва пълноценно във всякакви действия на НАТО.
Португалия: Заяви, че ще съдейства изцяло на Съединените щати във всички области, включително с военна подкрепа за ответен удар. Следващата година Португалия поема председателството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), в която членуват 55 държави, и обяви, че битката със световния тероризъм ще бъде приоритет. Освен това страната затегна охранителните марки в летищата, посолствата и американските фирми.
Русия: Руският президент Владимир Путин постанови всенародна минута мълчание в памет на жертвите на атаките, предложи помощ за спасителните операции и призова за глобални усилия за изкореняване на международния тероризъм. В същото време Русия, където всеки седми жител е мюсюлманин, не изглежда склонна да рискува с евентуални вътрешни безредици, ако се присъедини към някакъв ответен удар на САЩ. Освен това руските власти дадоха да се разбере, че Москва не би желала бившите съветски републики в Централна Азия да бъдат използвани като бази за подобна операция.
Словакия: Премиерът Микулас Дзуринда заклейми терористичните атаки и изрази решимостта на Словакия да подкрепи Съединените щати и НАТО във всичките им действия против тероризма по света. Предложи на НАТО в случай на нужда въздушен коридор.
Словения: В писмо до Джордж Буш президентът Милан Кучан декларира подкрепата на страната в битката против тероризма.
Турция: Позволи използването на военновъздушната база в Инджирлик за евентуален военен отговор. Инджирлик е базата, която американските и британските военни самолети използват за навлизане в забранената за полети зона над Северен Ирак и бе изходен пункт за атаките на САЩ над Ирак по време на войната в Залива. Предложи на американските транспортни самолети да използват въздушното пространство и летищата, предостави на САЩ и разузнавателни сведения за Афганистан.
Украйна: Призова за координирана международна битка срещу тероризма. Парламентът окачестви нападенията срещу Съединенията щати като "предизвикателство към цялото цивилизовано човечество".
Унгария: Изрази солидарността си с народа на Съединените щати и пълната си подкрепа за битката с тероризма. "Най-необходимото нещо сега е политическата готовност; ние изказваме поддръжка за жертвите и ще дадем своя принос в борбата за изкореняване на тероризма", заяви външният министър Янош Мартони.
Финландия: Усили охраната по границите, летищата и чуждите посолства и увеличи надзора на въздушното пространство. Премиерът Пааво Липонен заяви, че "изгледите да има терористични атаки срещу Финландия или задгранични обекти на страната са много малки", и изрази надежда, че военните действия на Съединените щати ще "покажат благоразумие".
Франция: Министърът на отбраната Ален Ришар заяви убедеността на Франция, че Съединените щати ще реагират адекватно на терористичните атаки от 11 септември, но предупреди срещу използването единствено на военна сила в отговор. "Трябва да използваме това по начин, който не провокира други елементи на нестабилност", каза той. Полицията задържа седем души във връзка с разследване на заговор за атака върху обекти на САЩ в Европа. Френският застрахователен гигант "Акса" изчисли загубите си от атаките на 11 септември на 550 млн. долара.
Холандия: Местната полиция предприе заедно с белгийските сили на реда съвместна операция срещу заподозрени членове на мюсюлмански радикални групировки. Два дни след атентатите полицията в Ротердам задържа четирима души. Премиерът Вим Кок предложи пълна подкрепа в битката против тероризма и бе един от първите, които предупредиха американската администрация да има предвид и "демократичните ценности".
Хърватска: Подкрепи САЩ срещу тероризма, но няколко дни по-късно премиерът Ивица Рачан изрази загрижеността си, че при тази ситуация държавите от Европейския съюз ще започнат да обмислят по-твърди мерки по границите си, за да предотвратят навлизането на тяхна територия на потенциални терористи, като по този начин ще изолират страните, които не членуват в ЕС, включително Хърватска. Бяха повишени мерките за сигурност на аерогарите и граничните пунктове. Правителството създаде кризисен щаб, който да координира реакцията след потенциални терористични атаки, а вицепремиерът Горан Гранич заяви: "Днес ние всички сме войници в битката против тероризма."
Чехия: Бяха засилени мерките за сигурност по аерогарите и други чувствителни точки като атомните електроцентрали и язовирните стени. Бяха забранени всички непланирани полети. Правителството изрази пълната си подкрепа за военни действия на Съединените щати срещу терористите.
Швейцария: Страната, която вече е замразила всички банкови сметки, свързани с управляващите в Афганистан талибани, обяви, че един от уличените похитители на самолетите, използвани за атаките на 11 септември, е купил от Швейцария два ножа, използвайки кредитна карта. Един от многото братя на Осама бин Ладен, негов полубрат, който обаче се е дистанцирал от издирвания по цял свят саудитец, живее в Женева от 1973 г. насам.
Швеция:Шведският премиер Йоран Першон отложи т.нар. Прогресивна среща на 14 центристки и леви лидери, която трябваше да се проведе в Стокхолм на 14 и 15 септември. Правителството на страната освен това изрази загрижеността си от антимюсюлманските настроения на срещите си с ислямски лидери и увеличи охраната около джамията в Стокхолм.
Югославия: Политическите лидери декларираха подкрепата си за глобална битка против тероризма. Но спомените за войната, която САЩ водиха по въздуха срещу страната през 1999 г., са още пресни и по тази причина властите не са подкрепили открито евентуална US кампания срещу заподозрените организатори.
