В . "Сега" вижда пет знака от конгреса на социалистите. Първият е общото послание на тримата лидери на управляващата коалиция за нейната дългосрочност. Втория знак според вестника е реформата в самата БСП с влизането в нейните ръководни органи на млади хора.
"В тази битка се видя и трети знак - страхът на старите от присъствието на младите", посочва изданието и продължава: "Четвърти знак - въпреки подмладяването доста от бившите величия в БСП си останаха по местата".
Петият знак според "Сега" е, че Сергей Станишев е успял да се сдобие и със свое лоби в новия висш съвет на партията, като в него влизат хора като Ивелин Николов, Катя Николова, Юри Асланов.
В анализ в. "Монитор" със заглавие "Тихи червени войни" се посочва: "въпреки очевидните признаци на стабилност, тъкмо този конгрес регистрира най-голямата вътрешна криза на доверието, която БСП някога е преживявала.
Затворен в Зала 1 на НДК, елитът на партията изведнъж се огледа в себе си и установи, че няма безспорни авторитети, на които би искал да заложи.
И в крайна сметка се оказа, че никой не желае името му да се хаби като опонент на предварително спечелилия лидер и премиер, а делегатите на конгреса разпознават като свои фаворити само 29 от близо 700-те делегати на най-високия червен форум".
В коментар в "Труд" един от оттеглилите се кандидати за лидер на БСП Янаки Стоилов заявява, че е "недопустимо партията да се използва за алиби при евентуален неуспех в управлението".
Като отбелязва, че едно от предназначенията на партията е да контролира своите представители във властта и ако трябва да коригира действията им, Стоилов критично пита: "Но може ли да стане това, когато едни и същи лица заемат висши управленски постове в партията и държавата".
В авторски коментар във в. "Новинар" по повод конгреса на БСП се описва следната картина на политическата ситуация в страната: "БСП е единствената стабилна и мощна партия в разглобения политически спектър на България.
НДСВ и ДПС могат да бъдат само нейни сателити, защото никога няма да я достигнат като мощ. Десните са се разпаднали и омразата им няма да им позволи въобще да се обединят. Само от време на време могат поединично да влизат във властта като малки коалиционни партньори на левицата на мястото на ДПС и НДСВ".
Икономическа е водещата новина на първата страница на "Дневник".
Под заглавие "Месари и млекари: търговците ни мачкат", вестникът съобщава, че големите търговски вериги искат все по-големи отстъпки от производителите на хранителни продукти, което ги притиска да правят компромиси с качеството, за да посрещнат по-ниските цени.
"В същото време - отбелязва изданието - през последните години много от предприятията в бранша инвестираха в нови технологии и подобряване на хигиенните изисквания, за да могат да останат на пазара след влизането на България в Евросъюза, но все още се конкурират с многобройни по-малки мандри и кланици, които не са влизали в "евроразходи".
В понеделник от ветеринарната служба обявиха график за закриване на нередовните".
Темата е продължена от "Новинар", който съобщава от първата си страница, че 100 фирми за мляко и месо ще бъдат затворени.
Вестникът уточнява, че общо 733 фирми се занимават в момента с преработването на месо, мляко и риба като рибните фирми ще трябва да синхронизират дейността си с изискванията на ЕС до 31 март. Ако не успеят, и те ще бъдат затворени.
"Дума" цитира председателя на Асоциацията на месопреработвателите Костадин Чорбаджийски, че българите ядат най-скъпото свинско месо в Европа.
Той обяснил цените в България с отглеждането на неефективни породи свине, при които съдържанието на мазнини преобладава пред нивото на белтъчното съдържание.
"Друг проблем са високите цени на фуражите, които не падат под 160 лева за тон", допълва Чорбаджийски.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!