Д авид Лагеркранс, известният шведски писател и журналист, който дръзна да продължи култовата трилогия „Милениум” на Стиг Ларшон, прие поканата да посети София през октомври, за да се срещне с българската публика.
Той се присъединява и към престижното международно журито на кино-литературния фестивал CineLibri. Ето какво сподели той в специално интервю за „Атракция”.
Атракция: Г-н Лагеркранс, в биографията си имате около 30 книги, но преди да се посветите на писането, сте работили като журналист. Това ли е причината да приемете предизвикателството да продължите трилогията на Стиг Ларшон?
Давид Лагеркранс: И да, и не. Разбира се, фактът, че съм журналист, е неразделен от решението ми, но най-вече бях впечатлен от самата идея за продължаване на сагата „Милениум”, която беше придобила огромна популярност. Нещо повече: почувствах, че просто трябва да го направя.
А: Вашият пробив като романист идва с Fall of Man in Wilmslow, фикционален роман за британския математик Алън Тюринг. Впрочем той е герой и в последния роман на Иън Макюън, озаглавен „Машини като мен”. Изглежда, темите, свързани с трансхуманитарната революция и последиците от изкуствения интелект са важни и за вас?
ДЛ: Героите, които вървят встрани от коловоза, изцяло обсебени от една идея, винаги са ме очаровали. И Тюринг, и Златан, и Лисбет Саландер (макар тя да е измислен образ) са герои, които следват свой собствен път. Науката също е голямо вдъхновение за мен. Много се интересувам от новите технологии и ефекта, който може да имат върху нашето общество.
А: Огромният успех на „Онова, което не ме убива“ („Милениум 4”) първо трябва да е бил стресово преживяване, било то и положително, а след това се превръща в импулс за написване на още два романа, прави ли сме?
ДЛ: Честно казано, бях уплашен до смърт при публикуването на „Онова, което не ме убива”, но да, това се превърна в положителен опит и към настоящия момент всъщност се чувствам горд, че успях да се справя с този проект.
А: Какво мислите за филмовите адаптации на романите „Милениум“ досега, особено за „Момичето в паяжината“ на режисьора Феде Алварес, екранизация на „Онова, което не ме убива”?
ДЛ: Винаги е странно да гледаш филм, базиран на собствения ти роман. Преживяването е особено, защото романът е трансформиран в съвсем различна творба. Но такава е тенденцията, Холивуд държи на своето.
А: Знаете ли, програмата на CineLibri тази година включва документалния филм „Mъжът, който си играеше с огъня“, завладяващ портрет на Стиг Ларшон, който е разследвал крайнодесни екстремистки групи като журналист. Гледахте ли го в Швеция?
ДЛ: Да, гледах го.
А: Филмът хвърля светлина върху функционирането на някои расистки и фашистки движения – тема, която и вие засягате в книгите от серията „Милениум“. Ларшон навярно би потреперил от ужас, ако види как стоят нещата в Швеция и извън нея 15 години след смъртта му. Като че ли днес светът е по-непредсказуем и тревожен от всякога…
ДЛ: Убеден съм в това, особено като се имат предвид заплахите, произтичащи от дезинформацията и разпространението на фалшиви новини. Тревожен е и начинът, по който се отнасяме към тези явления.
А: Натъкнахме се на следния цитат от Стиг Ларшон: „Да отмъстиш за себе си или за приятелите си не е само право, това е абсолютно задължение”. Човек би си помислил, че това е реплика на Лисбет Саландер. Как бихте коментирали?
ДЛ: Да, звучи като реплика на Лисбет, наистина. Но не бих могъл да коментирам думи на Стиг Ларшон.
А: Би ли било претенциозно да се каже, че книги като „Милениум“ са символична форма на съпротива срещу явления като несправедливостта, насилието и злоупотребата с власт? Смятате ли, че писателите, независимо от жанра, в който творят, трябва да бъдат чувствителни към пороците, разяждащи обществото?
ДЛ: Да, разбира се. Това е една важна мисия, която ние, творците, имаме.
А: Защо решихте да прекратите поредицата „Милениум“ с романа „Тя, която трябваше да умре“?
ДЛ: Вселената „Милениум” е великолепна. Такива са и героите в нея. Тази вселена е несъвместима с вероятността един писател да затъне в рутина. Ето защо за мен е важно да започна нещо ново. Предстои ми пак да изпитам ужаса, съпътстващ всеки нов завой.
А: Световната премиера на „Милениум 6” беше на 22 август, но българското издание излиза на 5 септември и ние все още не знаем много за съдържанието. Предишните ви два романа засягат много различни теми, в т.ч. псевдонаучни правителствени експерименти, насилие срещу уязвими социални групи, киберпрестъпления. Ще ни изненадате ли отново?
ДЛ: Ще се изненадате, но ще разпознаете и нашата Лисбет Саландер. И отново са вплетени както актуални, така и вечни теми. При всички положения ще има много изненадани читатели.
А: Няма ли да ви е трудно да се разделите с Лисбет Саландер? Срещали ли сте някога в реалния живот жена, която може да бъде неин прототип?
ДЛ: О, да, героинята ще ми липсва много. За щастие никога не съм срещал жена като нея в реалния живот. Сигурен съм, че ако се бяхме срещнали някъде, тя щеше да реши, че съм странен човек, твърде невротичен, може би.
А: Какво следва след ерата „Милениум”? В София ще има литературна среща с вашите почитатели и те ще ви зададат този въпрос със сигурност.
ДЛ: За мен е много вълнуващо да споделя с вас, че наскоро подписах договор за нова криминална трилогия с издателство „Норстед”. Нямам търпение да се върна към процеса на писане.
А: Да обърнем поглед към CineLibri. Как изглежда съвършената филмова адаптация по книга, за която бихте гласували? Имате ли любими филми, базирани на романи?
ДЛ: Да, образцова адаптация за мен е филмът „Реката на тайните” по едноименния роман на Денис Лихейн, режисьор е Клинт Истууд.
А: Ето го и задължителния последен въпрос: имате ли кредо в живота си, което следвате неотклонно?
ДЛ: Старая се да следвам принципа: Живей, обичай и се опитай да направиш света по-добро място. Доколкото е възможно.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
