П реди почти 200 години, Слънцето е придобило необичаен оттенък, което поставило началото на две години на необичен студ по целия свят. Учените дълго време считали, че този странен ефект е резултат от вулканично изригване, но до днес не са успели да установят кой вулкан е отговорен за него.
Известно е, че това "мистериозно изригване" е довело до краткосрочно охлаждане, настъпило между 1831 и 1833 г., което е понижило средната температура с около 1°C. Немският композитор Феликс Менделсон описва това по време на пътуването си през Алпите през лятото на 1831 г.: "Пусто време, отново вали цяла нощ и сутринта, студено е като през зимата, а по най-близките хълмове вече има дълбок сняг."
През август 1831 г. от цял свят – включително от Китай, Европа, САЩ и Карибите – се появяват доклади, че Слънцето изглежда "синьо, лилаво и зелено". Това явление вероятно е било резултат от вулканичен прах и газове, които разпръскват слънчевата светлина по необичаен начин.
Имало е спекулации, че изригването е станало при вулкана Бабуян Кларо във Филипините или при изригването на вулкана Фердинандеа близо до Сицилия, но изследвания разкриха нов виновник.
Учени от Университета Сейнт Андрюс в Шотландия са събрали убедителни доказателства, че вулканичното изригване е дошло от калдерата Заварицки на необитаемия остров Симушир, част от Курилските острови в руския Далечен изток, близо до Япония. Те стигнали до този извод чрез геохимичен анализ на проби от ледено ядро, който показал "перфектно съвпадение на пръстови отпечатъци" в отлаганията на пепел.
"Анализирахме химията на леда с висока времева разделителна способност. Това ни позволи да определим точния период на изригването – пролетта и лятото на 1831 г., да потвърдим, че е било силно експлозивно, и след това да извлечем малките частици пепел. Намирането на съвпадението отне много време и изискваше широко сътрудничество с колеги от Япония и Русия, които ни изпратиха проби от тези отдалечени вулкани, събрани преди десетилетия", каза д-р Уил Хътчисън, водещ автор на изследването от Училището по наука за Земята и околната среда в Университета Сейнт Андрюс.
Изследователите посочват, че тяхната работа подчертава силата на вулканичните изригвания и тяхното потенциално въздействие върху Земята. Вулканите могат значително да влияят на климата, като изпускат газове и частици в атмосферата, което води до краткосрочни охлаждащи ефекти и в някои случаи допринася за дългосрочно затопляне. Например, изригването на планината Пинатубо през 1991 г. във Филипините изпомпва най-големия облак от серен диоксид, измерван някога, причинявайки спад на глобалните температури с около 0,5°C за една до три години.
Ако подобно изригване като това от 1831 г. се случи днес, то би предизвикало значителни промени в климата.
"Има толкова много вулкани като този, което показва колко трудно ще бъде да се предвиди кога и къде може да се случи следващото изригване с голяма величина", добавя д-р Хътчисън. "Като учени и като общество, трябва да обмислим как да координираме международен отговор при следващото голямо изригване, подобно на това от 1831 г.", заключава той.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
