П азачите на фарове имат репутация, че редовно полудяват. Може би причината е изолацията, може би е постоянното поддържане на светлината, или пък лошите условия на живот. Ежедневието им е вдъхновило няколко страшни филма и книги. Но един документиран факт е, че пазачите на фар са яли изненадващо добре.
Диетата им е била доста семпла, но с добре написана рецепта дори с базовите съставки, които пазачът на фар в края на 19-ти век е имал на разположение, можеш да приготвиш нещо вкусно.
В книга, наречена „Инструкции за пазачите на фарове“ от юли 1881 г., има ръководство, предоставяно на всички пазачи на фарове в САЩ по онова време. Разбира се, тя е пълна с инструкции как да се поддържа самата светлина, как да се поддържа кулата варосана и блестяща, как да се грижат за лещите и всякакви други задължения, които пазачът на фар трябва да изпълнява.
Но към края има списък с всички храни, които са били предоставяни на пазача на фар на годишна база.
Сред тях са: говеждо месо – 90,72 кг, свинско – 45,36 кг, брашно – 1 бъчва (приблизително 89,36 кг), ориз – 11,34 кг, боб – 37,85 кг, картофи – 100 кг, лук – 24,19 кг, захар – 22,68 кг, кафе – 10,89 кг, оцет – 15,14 литра.
Освен това получавали масло, осолено свинско, редица консервирани и мариновани зеленчуци, както и нещо, наречено пилотски хляб, понякога наричан пилотски бисквити или пилотски крекери.
По същество това е малко по-вкусна версия на сухарите.
В някои от старите дневници от различни фарове в края на 19-ти век, се описва какво са готвили пазачите. Една рецепта се появява често – различни версии на супи или яхнии.
Супите са били много удобни за пазачите на фарове, защото са можели да ги приготвят в един момент от деня, но след това да ги поддържат топли през целия ден и през нощта, докато пазят светлината.
Налагало им се е да стават няколко пъти през нощта, за да подрязват фитилите, да доливат масло и, ако вали, да почистват лещите и прозорците, което вероятно е причината да им предоставят толкова много кафе.
Животът на пазача на фар очевидно може да варира значително в зависимост от мястото и времето. Например, човек, който е палил огньовете на Фара на Александрия преди 2000 години, би живял много различно съществуване от, да кажем, „Капитан Януари“ във филма с Шърли Темпъл или пазачите във филма „Фарът“ с Робърт Патинсън. Въпреки това, типа работа остава същата, а с нея и изолацията.
Лошото време и постоянната работа често означават, че пазачът трябва да остане седмици или месеци сам във фара, който често е бил далеч от други населени места.
Години наред единствената заповед е било да не се допуска гасенето на светлината, когато е тъмно. Това може да изглежда проста заповед, но е трудоемка и изключително важна, не само за безопасността на моряците на една страна, но и за оцеляването на нейната търговия.
В ранна Америка например цялата търговия с Европа, е зависела от поддържането на тези фарове. Това е била толкова важна работа, че в продължение на много години назначенията на пазачите на фарове са се правели от президента.
Например, президентът Джордж Вашингтон назначи Хенри Лонг за пазач на фара Кейп Фиър в Северна Каролина.
Задълженията на пазачите
Освен поддържане на светлината, те са поддържали сами всички свои домашни задължения. Фаровете са големи структури, редовно построени на скала до морето - самото им поддържане е отнемало много време.
Въпреки това, не е било рядкост пазачът на фар да доведе съпругата и семейството си да живеят с него, както направи и Лонг.
Години по-късно, съпрузите на една от дъщерите му го е застрелял случайно по време на ловен излет. Той е починал, оставяйки съпругата си сама във фара, и тъй като светлината не може да угасне, тя трябва да поеме работата. Дъжд или слънце, това означаваше да се качва по шест етажа стълби няколко пъти на нощ, с кофи с масло, за да се увери, че светлината продължава да свети.
Това би било трудна задача за всеки и са били предложени други имена на хора, които биха могли да я заместят, но след няколко месеца тя продължи да се справя чудесно, дори след няколко големи бури. Така че някой написа назначението й и го изпрати на бюрото на тогавашния президент Томас Джеферсън, който отговори: „Назначаването на жена на длъжност е нововъведение, за което обществото не е подготвено, нито пък аз.“
Въпреки отказа на Джеферсън да я назначи за официален пазач на фар, по това време е имало няколко неофициални пазачи на фарове жени, като повечето са наследили позицията от починалите си съпрузи.
Нищо в това да си пазач на фар не изглежда особено добро за здравето – студ, самота, сушени и консервирани храни с месеци наред.
