П илето, независимо дали пържено, печено с масло, или полято със сос, е ключова част от от човешката диета. Всяка една култура има свои начини на приготвяне и яде пиле в изобилие. Средностатистическият американец, например, изяжда около 45 килограма пиле годишно, според Националния съвет по птицевъдство, предаде IFL Sceince.
Може би сте се чудили защо не отглеждаме и не ядем други птици в такъв мащаб. Дали просто се заяждаме с пилетата? В известен смисъл, да. Но има няколко основателни причини, поради които консумацията на пиле стана толкова популярна, и една от тях е, че пилетата не отлитат.
Нека започнем с това защо ядем толкова много кокошки и петли. Историята на консумацията на пиле датира отдавна, като част от нея е изгубена във времето. Английският натуралист и биолог Чарлз Дарвин първи предполага, че тези животни произхождат от червен джунглов петел (Gallus gallus), базирайки се на сходството във външния им вид, способността им да бъдат опитомени и вариациите в вида. По-нови генетични изследвания показват, че те вероятно са хибридни животни.
The red junglefowl, native to Southeast Asia, is the primary ancestor of domestic chickens. Males are adorned with vibrant red and gold plumage, while females have more subdued brown feathers for camouflage. They inhabit dense forests and grasslands, often foraging for seeds,… pic.twitter.com/HjP0cdoozV
— amazing world 😎 (@MohammedSa53720) March 21, 2024
„Докато домашните пилета наследяват митохондриалния и по-голямата част от ядрения си геном от червения джунглов петел, жълтата им кожа произхожда от друг вид джунглов петел, най-вероятно от сивия джунглов петел“, обяснява екип, изследващ произхода на пилетата в своя научен труд.
„Алтернативното обяснение, че хаплотиповете W и Y са се разделяли в популациите на червения джунглов петел за достатъчно дълго време, за да натрупат наблюдаваната последователност на различия, може да бъде отхвърлено, защото последователността на жълтата кожа е твърде подобна на тази на сивия джунглов петел.“
Не е напълно ясно къде пилетата са били първо опитомени и консумирани. Учените предполагат, въз основа на изображения на пилета и кости, намерени в региона, че животното е било опитомено за първи път в района на долината на Инд около 2000 г. пр.н.е. По-нови изследвания, предоставящи по-убедителни доказателства за произхода на домашните пилета, датират опитомяването между 1650 и 1250 г. пр.н.е.
Римската империя спомага за популяризирането на пилетата и техните яйца като храна, но минава още много време, преди те да станат толкова важна част от диетата на хората. Втората световна война и недостигът на червено месо определено спомагат за издигането на пилето до днешния му хранителен статус.
Една от причините за неговата популярност е, че пилетата са бавни и сравнително глупави, докато хората са интелигентни и мързеливи. Видовете, от които произхождат, са били подходящи за опитомяване, тъй като с охота живеели близо до хората.
Did you know chickens can be traced to the red junglefowl of Southeast Asia about 8,000 years ago? 🐔 pic.twitter.com/OfCgS5nalA
— National Geographic (@NatGeo) May 7, 2025
В началото обаче много учени смятат, че пилетата първоначално са били опитомени за боеве и се разпространили по света за тази цел, преди втората им употреба (сандвичи, яхнии, пържено) да измести спортните им качества. Както е демонстрирано другаде с додото, хората не могат да устоят на птица, която не може да отлети.
И други птици са годни за консумация. Гълъбите, например, вероятно са били ядени хиляди години, докато гъските може да са били опитомени преди 4-5 хиляди години. Гълъбите, отглеждани за храна, се консумират редовно, но не са толкова популярни като пилето и са по-трудни за отглеждане, тъй като малките изискват мляко през първите 10 дни от живота си.
„Не можете да правите изкуствено осеменяване, както при пуйките или пилетата“, обяснява Ариан Даген, основател на D’Artagnan Foods, пред Food and Wine. „Така че наистина ви трябват татко и мама всеки път, когато искате бебе. Това е дълъг процес и е много, много по-интензивен от всяка друга птица.“
И други птици са годни за ядене, включително лебедите. В Западна Европа вид лебед, наречен „ням лебед“, е бил опитомяван и консумиран в продължение на векове и е бил любимо ястие в двора на Хенри VIII и Елизабет I. Въпреки това те не придобили популярност, тъй като били по-трудни за готвене и имали рибен вкус.
Накратко, ядем пилета, защото са по-лесни за опитомяване и отглеждане и са много по-вкусни за хората в сравнение с други птици. Но разпространението им по света не било възпрепятствано и от това, че древните хора обичали да ги гледат как се бият.
