И ма много видове самота - всеки я усеща по различен начин. Но каква е тя за вас?
Може би самотата е град. По неговите улици, сред шума, тълпите, разговорите и смеха, вие оставате чужденец - объркан, откъснат, пречещ.
Може би това е развалена връзка. Брак или партньорство с нечути думи и неудовлетворени нужди. Вие сте там, но не се виждате.
А може би се чувствате като Робърт Уолтън, полярният изследовател от „Франкенщайн“ на Мери Шели, който е заобиколен от надеждни съдружници, но всъщност желае само един истински приятел, „компанията на човек, който може да ми съчувства, чиито очи да отговарят на моите“.
Всеизвестно е, че физическата изолация може да доведе до самота - а малко неща са толкова болезнени, колкото хроничната, наложена самота, която изпитват много от най-уязвимите хора в обществото.
Но ако някога сте се сблъсквали със ситуации като тези, описани в началните изречения на тази статия, може би сте подозирали, че другите хора - противно на интуицията - не винаги са противоотрова за самотата. Те дори могат да бъдат част от проблема. Всъщност също толкова лесно можем да бъдем самотни в тълпа, в романтична връзка, сред приятели.
Това преживяване бе потвърдено наскоро от проучване от 2021 г., в което участваха 756 души, които редовно записваха как се чувстват с помощта на приложение за смартфон в продължение на две години. Чувството за самота изглежда се засилва в пренаселената, гъсто населена среда - с други думи, в съвременните градове. Възможно ли е нашият все по-урбанизиран, доминиран от технологиите начин на живот да ни кара да се чувстваме по-малко свързани един с друг? И има ли решения, които се крият в тези открития?
Със сигурност е важно да разберем този парадокс. Съобщава се, че преживяваме „епидемия от самота“ - глобална епидемия, която не познава граници, засяга млади и стари и дори може да пренастрои мозъците ни. Експериментът на Би Би Си за самотата, в който през 2018 г. бяха взети проби от 55 000 души по целия свят, установи, че 40 % от хората на възраст между 16 и 24 години се чувстват често или много често самотни. Други проучвания показват, че около 10% от възрастните по света се чувстват самотни - и то по много различни начини.
Но това се случва в момент, в който вероятно никога не сме имали повече начини за свързване с другите благодарение на технологиите, които ни позволяват да набираме приятели и роднини от другия край на света, да разговаряме онлайн с хора, които никога не сме срещали, и да следим живота на познатите си в социалните мрежи. Градското население също нараства бързо, като се очаква 68 % от хората по света да живеят в градове до средата на този век.
И така, защо в нашия забързан и свързан с технологиите свят все още се чувстваме самотни, дори и сред други хора? И наистина ли това е поредната пандемия - нещо, което винаги трябва да се избягва, да се лекува, да се изкоренява, да се заклеймява? Или можем да се поучим и от нея?
Самотата е размито и сложно понятие, което всеки от нас преживява по свой начин. Фей Баунд Алберти, професор по история в Кралския колеж в Лондон и автор на книгата „Биография на самотата“, твърди, че самотата, вместо да бъде едно-единствено състояние на духа, всъщност е „съвкупност“ от емоции, които могат да включват чувства като скръб, гняв и ревност. Нейните изследвания разкриват, че самотата е сравнително скорошно „изобретение“, като думата е придобила сегашното си значение едва около 1800 г. (повече за това по-късно).
Въпреки това самотата вече се определя от науката като разминаване между действителните и желаните социални взаимоотношения - което отразява реалността, че не е задължително да сте сами, за да сте самотни.
Сам Кар, психолог от университета в Бат, който изследва човешките взаимоотношения, смята, че „най-големият мит“ е, че хората винаги са решение на проблема със самотата.
„Всъщност хората могат да бъдат причина за това“, казва Кар, която е автор и на книгата „Всички самотни хора“, в която се изследват различните преживявания на хората, свързани със самотата.
„Всеки от нас е нещо като парче от пъзел и искаме да се чувстваме така, сякаш се вписваме в него. А другите хора често могат да бъдат причината да не се чувстваме така. Дори да са приятели или партньори, те може би не ни разпознават такива, каквито сме. Или ни карат да се чувстваме невидими. Или трябва да се преструваме, че сме някой друг в тяхната компания. За много хора това изглежда е същността на тяхната самота“, казва още Кар,
Баунд Алберти се съгласява, че физическата изолация от другите не е непременно това, което прави хората самотни.
„Хората си мислят, че да си самотен означава, че трябва да си сам. Но моите изследвания показват, че не толкова физическото разстояние от другите ни кара да се чувстваме най-самотни, а емоционалното разстояние. Най-самотните хора са тези, които имат връзки, които би трябвало да са пълноценни, но не са. Някои от най-самотните моменти, които съм преживявала, са били, когато съм била заобиколена от твърде много хора, с които не съм на една и съща вълна“, казва тя.
Кар наскоро получи писмо от Америка. Авторката му разкрива, че е омъжена за съпруга си от половин век. Разкрила също, че той винаги е бил източник на нейната самота. Надявала се, че бракът ще бъде лек - в крайна сметка се оказал причина.
В края на краищата, ако единият партньор дава предимство на физическата връзка, а другият желае любопитна, интелектуална връзка, може да се окаже, че двамата са самотни.
„Това може да е свързано с възприятието - дали чувствате, че нуждите ви са задоволени. Някои хора със силна връзка само с един човек не се чувстват самотни, докато други, които са заобиколени от много хора, но искат по-дълбоки връзки, се чувстват самотни“, казва Оливия Ремес, изследовател на психичното здраве в Университета в Кеймбридж и автор на книгата „Незабавно оправяне на настроението“.
Чувството за самота е заложено в човешката ни същност. Някои смятат, че то изпълнява адаптивна, еволюционна функция, която ни насърчава да предприемем действия за краткосрочното си оцеляване. Както гладът ни подсказва да си намерим храна, така и самотата, казва Ремес, „ни подсказва, че нещо не е наред с нашата социална среда и че трябва да направим нещо по въпроса“.
За праисторическите ни предци изолацията е била опасна. Тя ги е правела по-уязвими за животни и други опасности - и следователно е било по-малко вероятно да оцелеят и да предадат гените си. Така че чувството за самота, независимо от това как е било преживявано тогава, може да е било неврологичен механизъм за насърчаването им в безопасността на групата.
Но времената се променят. Както и отношението към самотата и уединението. Изследването на Баунд Алберти доказва, че преди XIX век езикът на „самотата“, както го използваме днес, всъщност не е съществувал. Тогава да си „самотен“ е означавало просто да си единствен, „единствен“. Това рядко е било нещо лошо. Самотата е засилвала връзката с природата или с Бога, като е премахвала фоновия шум.
„Това беше език на „единствеността“. И аз обичам този термин - иска ми се той да се върне на мода. Когато поетът]Уилям Уърдсуърт пише за странстването „самотен като облак“, той просто говори за това, че е сам. Това не е означавало, че е изпитвал емоционалната липса, която сега свързваме с думата самотен", казва Баунд Алберти.
Но през следващите два века обществата по света се променят радикално. Баунд Алберти твърди, че с отслабването на религиозните и други традиционни системи от вярвания, разрастването на градовете, разпръсването на общностите и семействата, хората стават по-„анонимни“ и по-малко свързани. Възходът на индивидуализма, който се наблюдава в някои изследвания, също може да е изиграл своята роля.
„Когато се огледам наоколо и видя липсата на социална грижа, липсата на свързаност, липсата на възможност да се чувстваме принадлежащи, освен когато си купуваме неща, което все повече е единственият начин да се събираме във физически пространства, ми се струва, че всъщност не е изненада, че се чувстваме самотни. Странното би било, ако не го правим“, казва Баунд Алберти.
И така, какво можем да направим, ако се чувстваме самотни, въпреки че сме заобиколени от хора? Първо, правете разлика между преходна и хронична самота.
„Ако имате чувството, че симптомите, които изпитвате, ви пречат да живеете живота си, да работите, да създавате връзки, ако са притеснителни, струва си да отидете при медицински специалист и да споделите какво преживявате“, казва Ремес.
Важно е също така да се прави разлика между наложената и избраната самота, казва Баунд Алберти. В края на краищата, всеки от нас може да избере да се изолира, но много хора се сблъскват със структурни обстоятелства - от възраст и здравословни проблеми до бедност и дискриминация - които им налагат изолация. Тези структурни фактори се нуждаят от спешна корекция на общностно и правителствено ниво, казва тя.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
