Ж ивотът на Джой Милн се е променил в деня, в който тя скочила срещу изтъкнат биолог по стволови клетки по време на лекция в Единбург и го зашеметила с въпроса си защо миризмата не се използва за откриване на болестта на Паркинсон, след като забелязала характерна промяна в миризмата на съпруга си Лес повече от десетилетие преди поставянето на диагнозата, пише The Telegraph.
След това се появява работата, която за Милн и нейния сътрудник професор Пердита Барън се е развила в невъобразим досега брой направления.
Двамата работят заедно от 2013 г., когато Барън, химик, понастоящем в Университета на Манчестър, е помолена да помогне в пилотно проучване, за да провери твърдението на Милн, че може да усети миризмата на Паркинсон. Милн е помоленa да подуши и произнесе мнението си за набор от тениски, които са били носени през нощта, или от страдащ от Паркинсон, или от контролна група. Тя се справила отлично с теста, като допуснала само една грешка, причислявайки тениска от контролната група към групата на болните от Паркинсон. Или по-скоро две грешки: 12-те тениски са били разрязани наполовина, за да се създаде по-голяма съвкупност от данни, и Милн е поставила и двете половини на тази тениска в групата на Паркинсон. Девет месеца по-късно нейният притежател съобщава, че и той е бил диагностициран. Милн не просто е поставила вярно всички диагнози, но и е надминала медицинските специалисти.
Паркинсон е най-бързо развиващото се неврологично заболяване в света и второто най-често срещано невродегенеративно заболяване след болестта на Алцхаймер. То се характеризира с прогресивна загуба на неврони, произвеждащи допамин, в част от средния мозък, наречена substantia nigra, която е свързана с движението и мускулния тонус.
Важното обаче е, че заболяването обикновено не се диагностицира, докато 60-80 % от тези неврони вече не са загубени. Фондация „Майкъл Джей Фокс“ координира многомилионна инвестиция в търсенето на биомаркер, който може да покаже ранното наличие на Паркинсон, като през 2023 г. обяви, че е открит метод за откриване на анормален протеин в гръбначно-мозъчната течност.
Благодарение на носа на Милн Барън е успяла да анализира много малки молекулни маркери и е „много близо“ до прост, неинвазивен тест с кожен тампон, който да бъде клинично полезен за „навременна диагноза“ и който се очаква да бъде подложен на изпитания в болницата Wythenshawe в Манчестър по-късно тази година. Както Барън е наясно, „навременната“ диагноза се смята за нещо като смесена благословия, като се има предвид, че понастоящем липсват лечения, които да забавят или спрат развитието на болестта.
"It's very difficult."
— Sky News (@SkyNews) March 24, 2025
Joy Milne, who can smell Parkinson's disease, talks to Prof Perdita Barran and @SkySarahJane about the ethical dilemma she faced when deciding whether she should use her unusual ability.#SJUK https://t.co/fPiR70HQQJ
📺 Sky 501, Virgin 602 and YouTube pic.twitter.com/TniZq3QN0D
Но много страдащи и техните роднини (сред които и Милн) казват, че животът им е щял да бъде по-лесен, ако са разбрали по-рано какво се случва с тях. Освен това идентифицирането на набор от биомаркери за ранния стадий на Паркинсон вероятно ще ускори и насочи възможностите за лечение, които се разработват.
Баран също така предстои да публикува статия за работата си с д-р Клеър Гест в Medical Detection Dogs, която обучава кучета да откриват обонятелните сигнали на рака, а сега и на Паркинсон.
„Най-доброто куче, кръстоска на златен ретривър и лабрадор, наречена Фъстък, беше толкова добро, колкото и Джой“, казва Баран. Гостът обяснява: „Наученото от проучването се надяваме да приложим в бъдеще към изкуствения интелект и електронните носове.“
Освен за болестта на Паркинсон, изследванията, които възникнаха с носа на Милн, имат значение и за потенциалното идентифициране и лечение на други заболявания, тъй като извеждат на преден план телесна течност, която обикновено се пренебрегва като диагностична: себум.
