Р ядко се случва промишлена авария да се превърне в голяма туристическа атракция.
Но когато преди повече от 50 години съветски изследователски екип прави сондажи за природен газ в Туркменистан, се смята, че е предизвикал верижна реакция, която е създала газовия кратер Дарваза - гигантска огнена дупка, която в крайна сметка се е превърнала в най-посещаваната забележителност в страната.
Наричан още „Портата на ада“ и „Сиянието на Каракум“, феноменът се причинява от пламъци, подхранвани от метан, които излизат от десетки отвори по повърхността на кратера. Заставайки около ръба, можете да усетите силна топлина, която се излъчва от дупката. Особено драматично е през нощта - огнените езици пламтят под звездното небе.
Обграден от дюни и скални възвишения в отдалечена част на пустинята Каракум, кратерът е основна спирка в почти всяка обиколка на централноазиатската страна.
Когато пътниците за първи път започват да се стичат към Дарваза, там не е имало никакви услуги или удобства за посетителите и е трябвало да си донесете всичко необходимо за нощувка. В днешно време има три постоянни лагера с възможност за нощувка в юрти или палатки, както и за хранене и моторизиран транспорт до ръба на кратера за тези, които не искат да ходят пеша.
Known as “The Gates of Hell”, this 230 feet wide hole has been continuously burning since a 1971 Soviet drilling accident. pic.twitter.com/LGCoVtwCSf
— Terrifying As Fuck (@TerrifyingAsfuk) August 23, 2024
Кратерът е широк приблизително 70 м и дълбок 30 м, с вертикални стени, които рязко се спускат в разпръснато по дъното скално поле от отломки. През 2018 г. е добавена предпазна ограда, която не позволява на посетителите да навлизат твърде близо до пламтящата дупка.
„Това е срутена газова пещера, което звучи толкова интересно, колкото и стара газова печка. Но в нея има нещо страховито и всъщност ми се стори доста страшна“, казва авторът Гед Гилмор, който пише за кратера в книгата „Станс до мен: една вихрена обиколка из Централна Азия“.
Въпреки това кратерът може да не съществува още дълго, поне не в огнения си вид. На няколко пъти правителството на Туркменистан е споменавало възможността кратерът да бъде запечатан по някакъв начин. Междувременно тези, които посещават Дарваза от години, казват, че пламъците са много по-малки, отколкото някога са били.
„Бих казал, че гори само на около 40 % от нивото, на което за първи път станах свидетел там през 2009 г. Тогава в много по-голяма част от кратера са горели пламъци. Сега те са по-малко и не са толкова високи, колкото са били“, казва Дилън Лупин, чиято британска компания Lupine Travel е един от пионерите в привличането на туристи в Туркменистан.
Застанал на ръба на кратера, местен екскурзовод, който пожелава да остане анонимен, защото не е упълномощен да говори с медиите, потвърждава, че пламъците стават все по-ниски през последните седем години и неговите около 40 посещения в Дарваза.
„Преди имаше повече пламъци, отколкото сега, вероятно защото газовият джоб се износва“, казва той.
Но това не намалява очарованието на хибридното чудо, създадено от човека и природата, което е особено удивително, когато се разрази пясъчна буря и затъмни всичко, освен трептящия огън, който достига от потъмнялата яма долу.
Мистериозен произход
Никой не е съвсем сигурен кога се е отворил газовият кратер, очевидно защото докладите от съветската епоха липсват, не са пълни или все още са поверителни.
„Има много спорове и разногласия относно начина, по който е започнал. Дори не знам в какво да вярвам. Има толкова много истории и митология за това място. Това е лудост“, казва Джордж Курунис, канадски авантюрист и телевизионен водещ, който е единственият известен човек, изследвал вътрешността на газовия кратер.
Според Курунис най-разпространената теория е, че кратерът се е образувал през 1971 г. и малко след това е бил запален.
„Но докато бях в Туркменистан, двама геолози от старата школа на правителството излязоха с нас до кратера и това, което ми казаха, беше, че кратерът всъщност се е образувал по някое време през 60-те години на миналия век и доста дълго време е бълбукал с кал и газ и се е запалил едва през 80-те години на миналия век“, казва Курунис.
8. Cehenneme Açılan Kapı, Türkmenistan
— canali (@canliali) August 25, 2024
Türkmenistan'daki Cehenneme açılan kapı, Sovyet mühendislerin bir sondaj sırasında sızan gazı yaklamaları sonucu yanmaya başlayan ve onlarca yıldır yanan bir kraterdir. pic.twitter.com/k6cJzTlheZ
Друга загадка е как газът се е възпламенил за първи път.
„Някои казват, че това е била ръчна граната. Някои казват, че Съветският съюз просто е хвърлил запалка. Чувал съм история, че по някое време пиян фермер е вкарал трактора си там“, добавя Курунис.
Местният водач издига и друга теория: „В онези дни наблизо е имало село и съм чувал, че са подпалили кратера, защото не са искали миризмата да съсипе живота или отровният газ да стане вреден за здравето на селяните. Смятали са, че ще изгори за няколко седмици“.
Освен че е изпитал тръпката да се гмурне в пламтящ кратер, Курунис е бил на научна мисия, финансирана от National Geographic, за да открие всякакви форми на живот, които биха могли да оцелеят в тази среда, особено такива, които биха могли да ни подскажат какво бихме могли да открием при подобни условия на други планети.
По време на 17-минутното спускане през 2013 г. - в алуминиев костюм с кевларен колан и въжета Technora, каквито се използват при мисиите на НАСА на Марс - той събира почвени проби за проекта Extreme Microbiome Project. По-късно анализът разкрива прости организми, като бактерии и термофили, които по някакъв начин са в състояние да оцелеят при екстремните температури във вътрешността на кратера.
Достигане на Дарваза
Газовият кратер се намира на четири часа път с кола северно от Ашхабад, столицата на страната. Задвижването на четирите колела е силно препоръчително за пътуване по неравния двулентов път и пясъчните пустинни пътища, които водят до Дарваза.
По пътя често се срещат скитащи камили.
Освен универсалните магазини в Бокурдак и Ербент, отдалечени пустинни села покрай магистралата, след напускането на Ашхабад няма къде да се снабдите с провизии.
Лагерът Darwaza е най-престижният от трите варианта за нощувка. Разположен на около пет минути пеша от ръба на кратера, лагерът разполага с юрти с легла и столове, сенчеста трапезария и тоалетни в стил „портоп“ или „къщичка“.
На противоположната страна на кратера лагерът „Гарагум“ предлага юрти с подови постелки, подобни на футони, разстлани върху традиционни туркменистански килими, вътрешно осветление, захранвано със слънчева енергия, и вечерно барбекю, сервирано на маси на открито.
Гарагум се намира на около 10 минути пеша от ръба на кратера и още по-близо до малък скалист връх, откъдето посетителите могат да видят Портите на ада от птичи поглед.
„Пристигането в Дарваза през нощта определено е най-хубаво. Това е невероятно нещо, което за пръв път виждаш отдалеч след часове шофиране през пустинята. В близост до него няма никакво друго осветление и наистина имаш чувството, че наистина си пред портите на ада“, казва Гилмор.
Наблизо се намират два други случайни кратера - образувани по същото време и от подобни погрешни сондажи - които са също толкова големи, колкото Дарваза, но не са толкова впечатляващи.
Близо до пресечната точка на асфалтовата магистрала и пясъчния път към Дарваза се намира газов кратер с много по-малки пламъци. По-далеч на юг по магистралата в посока Ашхабад има кратер, запълнен с вода, с газови мехурчета, но без пламъци.
Ще изчезне ли газовият кратер?
От години се говори, че правителството на Туркменистан ще превърне Дарваза в място за добив на природен газ, като потуши пламъците.
През 2022 г. държавният вестник „Нейтрални Туркменистан“ съобщи, че президентът е поискал от кабинета си да се консултира с учени, за да намери начин да потуши пламъците и да затвори обекта за туризъм.
Сред посочените причини за затварянето на кратера са загубата на ценен природен ресурс, увреждането на околната среда и опасенията за здравето.
Оттогава насам много се обсъжда прогнозираната гибел на кратера, но няма нищо конкретно, което да доказва, че правителството ще потуши пламъците в скоро време.
Някои твърдят, че правителството вече е прокарало близък проучвателен сондаж, който е изсмукал значително количество газ, който се е отделял през кратера, и е накарал нивото на пламъците да спадне значително.
„Това са само слухове“, казва местният екскурзовод, който допълва, че „все още няма нищо официално за прекратяването“.
И се чуди как би могло да стане това.
„Могат да го запълнят с цимент или пяна, но газът просто ще излезе на друго място. Не знаем как ще стане това и дали ще стане“, споделя още екскурзоводът.
CNN Travel потърси правителствени служители за коментар относно бъдещето на кратера.
Лупин, който посещава мястото отново по-рано тази година, е съгласен, че Дарваза може да е обречена.
„Местните жители вярват, че това ще бъде подновен опит за окончателно потушаване на пламъците. Местните жители са много загрижени, тъй като смятат, че ако кратерът бъде угасен, това ще нанесе огромен удар върху туризма в Туркменистан и много от тях ще останат без работа“, казва Лупин.
Засега газовият кратер Дарваза продължава да удивлява посетителите, които предприемат дългия и труден преход през пустинята Каракум, за да видят случайното природно чудо на Туркменистан.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
