О т основаването си през 1901 г., Нобеловите награди са се утвърдили като едни от най-престижните отличия в света. Въпреки това, те нерядко предизвикват големи скандали и биват подлагани на ожесточени критики. Спорни лауреати, съмнителни решения и обвинения в конфликт на интереси са само част от противоречията, свързани с Нобеловите награди.
Търговецът на смърт
Проблемите около престижните отличия започват още с техния основател – Алфред Нобел. Шведският изобретател остава в историята като създателя на динамита, което кара много хора да отправят остри критики срещу него. Когато неговият брат умрял, френски вестник допуска грешката да публикува статия, в която се казва, че починалият всъщност е Алфред Нобел. Тя е озаглавена „Търговецът на смърт умря“, а в нея се отбелязва, че „той натрупал голямо богатство, измисляйки нови начини да се убиват хора възможно най-бързо“. Предполага се, че въпросната статия шокира Нобел и го провокира да основе наградите.
A brief history of the Nobel Prizes, named for Swedish businessman and inventor Alfred Nobel pic.twitter.com/Kjx2eQIRIc
— Reuters (@Reuters) October 5, 2019
Необичайни номинации
В историята на отличията има редица противоречиви номинации, но едва ли някоя може да се мери с тази на…Адолф Хитлер. Малко известен факт е, че през 1939 г. лидерът на нацистка Германия е номиниран за Нобелова награда за мир. Всъщност, става въпрос за шега, инициирана от шведския политик Ерик Бранд. Тя, обаче, предизвиква огромен скандал и в резултат номинацията на Хитлер е оттеглена. През 1945 и 1948 г. съвсем насериозно за наградата пък е номиниран друг диктатор, известен с жестокото си управление – ръководителят на СССР Йосиф Сталин.
Нобеловите лауреати, които обърнаха гръб на мира
Хитлер срещу Нобеловите награди
Съществува и още една любопитна връзка между престижните отличия и Адолф Хитлер. През 1935 г. Нобеловата награда за мир е връчена на германския журналист Карл фон Осиецки, който е отявлен критик на Хитлер. Това вбесява нацисткия лидер и в резултат той забранява на германците да получават Нобелови награди. Хитлер дори създава тяхна алтернатива – Националните отличия за изкуство и наука. Общо трима Нобелови лауреати – Рихард Кун, Адолф Бутенанд и Герхард Домаг (първите двама спечелили награди за химия, а Домаг – за медицина), били принудени да се откажат от наградите си. След края на Втората световна и падането на нацисткия режим, учените все пак получават отличията си.
Jean-Paul Sartre Rejects the Nobel Prize in Literature in 1964: “It Was Monstrous!” https://t.co/zVp61y9WCA pic.twitter.com/3HVrODWVOs
— Open Culture (@openculture) February 24, 2018
Да се откажеш от престижната награда
Повечето хора смятат, че да получиш Нобелова награда е огромна чест, но все пак има и такива, които не споделят това мнение. В историята на отличията има два случая, в които наградените отказват да приемат призовете си. Единият от тях е писателят Жан-Пол Сартр (отличен с Нобелова награда за литература през 1964 г.), който не желаел да приема каквито и да било награди. Десет години по-късно, виетнамският политик Ле Дък Тхо печели Нобелова награда за мир заедно с американския си колега Хенри Кисинджър заради усилията им да бъде сложен край на войната във Виетнам. Тхо, обаче, отказва да приеме приза с мотива, че в азиатската страна мир все още няма.
Peres won 1994 Nobel Peace Prize with then-Prime Minister & rival Yitzhak Rabin & Palestinian leader Yasser Arafat https://t.co/28fpE96MAU pic.twitter.com/RrrdUt4kz3
— NBC News (@NBCNews) September 28, 2016
Спорни решения
Нобеловата награда за мир е изключително престижно отличие, но то често се превръща в обект на разпалени противоречия. Причина за това е биографията на някои от лауреатите. Ярък пример в това отношение е палестинският революционер и политик Ясер Арафат. През 1994 г. той печели наградата за мир заедно с Шимон Перес и Ицхак Рабин заради усилията им да бъде постигнат мир между Израел и Палестина. Решението предизвиква вълна от недоволство. Много хора отбелязват, че окончателно споразумение между двете враждуващи страни не е постигнато, а по време на преговорите не е било разгледано тежкото положение на палестинските бежанци. Освен това, Арафат е подложен на критики, че като ръководител на Фатах и Организацията за освобождение на Палестина е бил замесен в извършването на редица кървави атентати.
ON THIS DAY: President Barack Obama was awarded the 2009 Nobel Peace Prize ”for his extraordinary efforts to strengthen international diplomacy and cooperation between peoples." He is only the third sitting president to receive the honor.
— CBS News (@CBSNews) October 9, 2020
📷. :Jewel Samad/AFP via Getty Images pic.twitter.com/r1ENOpRF8R
Друга спорна Нобелова награда за мир е тази, която американският президент Барак Обама получава през 2009 г. Това става по-малко от година след встъпването му в длъжност и поражда критики, че държавният глава не е направил достатъчно, за да заслужи престижното отличие. Самият Обама също заявява, че не се чувства достоен да получи приза.
Нобелова награда и скандал в едно изречение? Да, случи се
Не по-малко спорове предизвика и Нобеловата награда за мир, с която е отличен ЕС през 2012 г. Няколко бивши лауреати осъждат това решение, посочвайки, че то идва в момент, когато липсата на консенсус между страните-членки по въпроса за приемането на бежанци коства живота на хиляди хора, удавили се в Средиземно море в опит да достигнат Европа.
Конфликт на интереси
През 2008 г. германският лекар Харалд цур Хаузен печели Нобелова награда за медицина за откритието на човешкия папилома вирус, който може да предизвиква рак на маточната шийка. Това става повод за сериозно недоволство, тъй като компанията AstraZeneca, която е един от основните спонсори на Нобеловите награди, произвежда ваксини срещу въпросния вирус. Освен това, двама души от комисията, присъдила наградата на цур Хаузен, били свързани с AstraZeneca. Въпреки че последвалото разследване достига до заключението, че няма доказателства за извършени нарушения, скандалът нанася тежък удар по имиджа на Нобеловата фондация.
Проклятието и поличбата на Нобеловата награда за мир
