Т урция отчита най-високото увеличение на наемите в Европа през 2025 г., като цените са нараснали със 78%, значително изпреварвайки останалите държави, съобщава „Евронюз“, позовавайки се на данни на Евростат.
В рамките на Европейския съюз наемите са се повишили средно с 3,1%, като в повечето страни ръстът е едноцифрен. След Турция най-големи увеличения са регистрирани в Хърватия и Черна гора - около 18%, което подчертава колко силно се откроява турският пазар дори сред най-бързо растящите.
При включване на страните кандидатки за ЕС и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия - Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария - Турция остава далеч пред всички останали сред общо 36 държави, с годишна инфлация на наемите от 77,6%. В другия край на класацията са страни като Финландия и Косово, където ръстът е около 1%, както и Люксембург с около 1,6%.
Голямата разлика отразява по-дълбоки проблеми на турския жилищен пазар, където нарастващите разходи принуждават все повече домакинства да преминават към наемане на жилища.
„Инфлацията в Турция е изключително висока, което означава, че тя формира значителна част от номиналния ръст на наемите“, посочва Кейт Еверет-Алън, ръководител на изследванията на жилищния пазар в Европа в компанията „Найт Франк“, цитирана от „Евронюз бизнес“.
Тя допълва, че придобиването на собствено жилище става все по-недостъпно. Бързото поскъпване на имотите, високите ипотечни лихви и ограничените възможности за дългосрочно финансиране с фиксирани лихви на практика изключват много домакинства от пазара, което увеличава търсенето на наеми.
Години на висока инфлация и значително обезценяване на турската лира допълнително засилват тенденцията. През 2023 г. годишната инфлация надхвърли 60 процента и остана висока и през 2024 г., докато лирата загуби сериозна стойност спрямо основните валути. Това превърна недвижимите имоти в средство за защита от инфлация и валутни загуби, което доведе до ръст както на цените на имотите, така и на наемите.
Временното ограничение на наемите, въведено през юли 2022 г. и удължено до юли 2024 г., също оказа влияние. Мярката ограничаваше годишното увеличение на наемите за съществуващи договори до 25% - значително под нивата на инфлацията.
Макар че това защити настоящите наематели, собствениците компенсираха чрез рязко увеличение на цените при новите договори, което задълбочи разликата между старите и новите наеми.
„Контролът върху наемите доведе до непредвидени ефекти“, отбелязва Еверет-Алън, като подчертава, че ограниченията върху съществуващите договори са стимулирали повишения при новите наеми и са изтласкали нагоре общите пазарни цени.
Нарастващите разходи за финансиране, поддръжка и регулации също оказват натиск върху наемодателите, които често прехвърлят тези разходи върху наемателите.
Скокът на наемите в Турция подчертава, че жилищният пазар се влияе не само от търсенето и предлагането, но и от трайната инфлация и политическите решения, което поражда сериозни опасения за достъпността на жилищата в бъдеще.
