Т радиционната човешка представа за интелект включва учене, решаване на задачи и памет. Процеси, които по всичко изглежда издигат хората над останалите живи същества на Земята.
Само че последните проучвания показват, че дори едноклетъчен паразит без мозък, нервна тъкан или неврони, има подобни способности.
Плазмодият Physarum polycephalum или многоглава слузеста плесен изпълнява важна екологична роля, подпомагайки разпадането на органичните вещества.
Този вид яркожълта слузеста плесен процъфтява, повече или по-малко непроменен, в продължение на милиард години. Това, което се променя, е човешката оценка за него.
Има ли връзка между размера на мозъка и интелигентността
„Мисля, че това е същият вид революция, която се случи, когато хората осъзнаха, че растенията могат да комуникират помежду си”, коментира биологът Одри Дюсутур от Френския национален център за научни изследвания. „Дори този малък микроорганизъм може да се учи”.
Въпреки че е едноклетъчна дървесна плесен P. polycephalum трябва, както всички живи същества, да може да взема решения относно средата си. Трябва да търси храна и да избягва опасности. Трябва да намира идеалните условия за своя репродуктивен цикъл.
Нищо, че няма нервна система, той все пак може да решава сложни пъзели, като лабиринти и да помни нови вещества.
Изненадващи факти за човешката еволюция
„Говорим за познание без мозък, очевидно, но също така и без никакви неврони. Така че основните механизми, цялата архитектурна рамка на това, как се справя с информацията, е напълно различна от начина, по който работи човешкият мозък”, посочва пред „Сайнс алърт” биологът Крис Рийд от университета „Макария” в Австралия.
Биологът Тошиюки Накагаки от „Рикен” в Япония доказа способностите на жълтата плесен за преодоляване на сложни проблеми, като публикува изследването „Разрешаване на лабиринт от амебоиден организъм” в „Нейчър”.
Същество със 720 различни пола стана сензация
Друг екип от изследователи установи, че микроорганизмът може ефективно да реши „проблема с пътуващия продавач” - експоненциално сложна математическа задача, която програмистите рутинно използват за тестване на алгоритми.
По-рано тази година екип от изследователи установи, че P. polycephalum може да „запомни” къде е намирал храна.
Колко умни са били всъщност неандерталците?
Дюсутур и нейните колеги пък откриха, че плесента може да научава и запомня вещества, които не харесва и да предава тази информация на други плазмодии, след като се слеят.
Удивително е, че попадайки в среда, която смята за враждебна, P. Polycephalum започва да изгражда сложни триизмерни структури, опитвайки се да се предпази и да избяга.
Учените все още не разбират напълно механизмите на тези действия. Водещата теория е, че въпреки че технически е едноклетъчен организъм, P. Polycephalum действа като система с колективно поведение. Всяка част от плесента работи независимо и споделя информация със съседните си секции, без централизирана обработка, създавайки нещо подобно на мрежа от неврони.
Признаци, че сте по-интелигентни (СНИМКИ)
Не е ясно как информацията се разпространява и споделя вътре в слузестата форма. Вероятно е това да става с промени в честотата на циркулацията на цитоплазмената течност в микроорганизма.
Какво образование ще завърши човек зависи от ДНК
По отношение на цялостната си биология P. Polycephalum е изключително прост. И с този факт той променя начина, по който разбираме решаването на проблеми и интелекта.
„Това ни учи за естеството на интелигентността и наистина оспорва определени възгледи, но всъщност разширява концепцията”, смята Рийд. „Принуждава ни да отхвърлим дългогодишните антропоцентрични вярвания, че сме уникални и способни на много повече от другите живи същества”.
