У чени обявиха сериозен пробив в изследванията за произхода на земната вода. Океаните на нашата планета са уникални в слънчевата система и са от съществено значение за живота, но според експерти Земята далеч не винаги е била „синята планета“, съобщава Daily Mail.
Всъщност изследователи от Университета на Ню Мексико твърдят, че при своето формиране Земята е била напълно суха. Вместо водата да бъде доставена от Kосмоса чрез комети и метеорити, планетата може би е създала цялото количество вода директно от собствените си сурови скални материали.
„Дъждът“ от скални песъчинки, който роди океаните
Според новата теория, публикувана в научното списание Nature Geoscience, в ранния етап от формирането на младата планета от небето са вали скални песъчинки. Те са падали през плътната и богата на водород атмосфера на младия свят.
При изключително високи температури железният оксид в тези скали е реагирал с водорода, при което са се получили две неща: вода и чисто желязо, което впоследствие се е стило към центъра на планетата, за да формира металното ѝ ядро.
„Когато гледаш голям воден басейн, е трудно да си представиш, че тази вода може да е била създадена преди 4,5 милиарда години в адска атмосфера, но много вероятно е било точно така“, коментира съавторът на изследването проф. Закари Шарп, планетарен учен от Университета на Ню Мексико.
Where did Earth's water come from? Scientists make major breakthrough as they find our planet was completely DRY when it formed https://t.co/Bl2Uj44kmD
— Daily Mail (@DailyMail) October 28, 2026
Защо досегашните теории бяха поставени под въпрос?
Досега се смяташе, че водата на Земята е дошла от външни източници - предимно ледени комети или богати на вода астероиди, идващи от по-студените краища на слънчевата система. Тази теза обаче изисква Земята да е била ударена от невъобразимо количество комети, което много учени намират за малко вероятно.
Освен това, в ранните етапи от формирането на слънчевата система, близо до центъра на протопланетарния диск, слънчевата радиация е била толкова силна, че водните молекули са щели да бъдат унищожени и разбити обратно на водород и кислород.
За да тестват новата си хипотеза, учените провели лабораторни експерименти, нагрявайки скални проби до температури между 1 200°C и 1 400°C в среда от водород и, за сравнение, хелий.
Резултатите показали, че 80% от железния оксид в пробите под въздействието на водород се е превърнал в металическо желязо, произвеждайки вода само в рамките на минути. Експериментите с хелий не довели до такава реакция, доказвайки ключовата роля на горещата водородна атмосфера.
Екстраполацията на данните показва, че по този механизъм са се образували еквиваленти на стотици океани.
Какво означава това за търсенето на извънземен живот?
Откритието има огромни последствия не само за миналото на Земята, но и за търсенето на живот извън Слънчевата система.
Тъй като много скалисти планети се формират по сходен начин (чрез акумулация на космически прах и песъчинки), изследователите предполагат, че същият процес на водно производство може да се случва и на други планети с размерите на Земята. Вместо да чакат водата да дойде случайно от космоса, планетите могат сами да генерират своите океани.
„Това обяснява защо нашата планета е обитаема. По аналогия е напълно логично да очакваме, че други подобни на Земята светове около други звезди също имат вода и потенциално - живот“, заключава проф. Шарп.
