К олкото повече крачки правят тийнейджърите, толкова по-малко проблеми с психичното здраве съобщават, като ползите не показват признаци на достигане на предел. Това показва ново проучване сред над 5500 деца на около 12-годишна възраст. Изследователите установяват и промени в структурата на мозъка, които помагат да се обясни тази връзка.
Учените отдавна предполагат, че физическата активност подобрява емоционалното състояние на младите хора. Новото изследване се отличава със своя мащаб и методология. Вместо да разчитат на приблизителни оценки на самите тийнейджъри за това колко се движат, изследователите проследяват броя на крачките на хиляди подрастващи с помощта на фитнес гривни, а впоследствие изследват мозъците им със скенер.
Резултатите разкриват по-ясно от досега как ежедневното ходене е свързано с процесите в развиващия се мозък. Проучването е публикувано в научното списание JAMA Network Open и използва данни от изследването Adolescent Brain Cognitive Development Study – мащабен дългосрочен проект, който проследява деца в САЩ.
Учените искат да установят дали нещо толкова просто като броя на крачките, който вече се показва на смарт часовници и телефони, може да предскаже бъдещото емоционално състояние и успеха в училище на младите хора, както и дали промените в мозъчната структура могат да обяснят тази връзка.
Изследователите проследяват 5515 подрастващи момичета и момчета на средна възраст малко под 12 години. В продължение на три седмици участниците носят гривни Fitbit, които отчитат броя на крачките им, за да се изчисли средната им дневна активност. Резултатите показват, че децата правят средно около 9595 крачки на ден, макар че активността им варира значително.
Около година по-късно учените съпоставят данните с резултатите от въпросници, чрез които тийнейджърите оценяват собствените си емоционални и поведенчески проблеми и затрудненията с концентрацията. Те сравняват и училищните им оценки, предоставени от родителите и самите деца. Освен това изследователите анализират мозъчни изображения, за да измерят подробно дебелината, повърхността и обема на десетки мозъчни области.
За да гарантират, че резултатите не се дължат единствено на материалното положение или условията в квартала, учените отчитат семейните доходи, образованието на родителите, неблагоприятните условия в района на живеене и достъпа до зелени площи. Те вземат предвид и индекса на телесната маса и други здравни фактори.
Това е важно, тъй като децата от по-заможни семейства обикновено са по-физически активни и имат по-добър достъп до психологическа и психиатрична помощ. Ако тези фактори не бъдат отчетени, резултатите от изследването могат да се окажат подвеждащи.
Данните показват ясна връзка между физическата активност и психичното здраве на тийнейджърите: тези, които правят повече крачки дневно, съобщават за по-малко психични затруднения.
Изследователите разделят децата на пет групи според дневния брой крачки – от под 5000 до 12 000 и повече. Резултатите показват, че с увеличаването на физическата активност намаляват съобщените симптоми на психични затруднения. Тийнейджърите, които правят поне 12 000 крачки дневно, имат значително по-малко такива симптоми от връстниците си, които правят между 5000 и 9999 крачки.
Учените проверяват и дали ползите достигат определено ниво, след което престават да нарастват. В рамките на изследвания диапазон обаче не се наблюдава подобен ефект – повече крачки дневно се свързват с по-малко симптоми на психични затруднения.
При училищните резултати картината е различна. Като цяло не се установява ясна връзка между броя на крачките и оценките, с изключение на групата, която прави между 10 000 и 11 999 крачки дневно – тя показва малко по-добри резултати спрямо най-малко активната група.
Изследователите предполагат, че успехът в училище зависи от много повече фактори от физическата активност, включително качеството на преподаване, трудността на учебния материал и умения, които не са пряко свързани с упражненията.
Мозъчните сканирания показват, че по-големият брой крачки е свързан с по-голяма дебелина на две мозъчни области: парацентралната дялова област, която участва в контрола на движенията и обработката на телесните усещания, и ростралната предна поясна кора, която участва в обработката на противоречива информация и регулирането на реакциите. Нито една от тези области не се смята традиционно за център на емоциите, както някои други мозъчни структури, което прави откритието донякъде изненадващо.
По-задълбоченият анализ сочи, че по-голямата дебелина на парацентралната област отчасти обяснява връзката между по-високата физическа активност и по-малкото проблеми с психичното здраве при тийнейджърите година по-късно. Това насочва към ролята на мозъчните области, свързани с движението и възприемането на телесните усещания, а не само на центровете за мислене и планиране, които обикновено са във фокуса на подобни изследвания.
Не се установява връзка между броя на крачките и обема на по-дълбоки мозъчни структури, като хипокампуса, който в други изследвания се свързва с паметта и настроението. Според учените е възможно тези структури да реагират по-силно на нивото на кардиореспираторна физическа форма – способността на сърцето и белите дробове да осигуряват кислород при натоварване – отколкото на самия брой крачки дневно.
Най-същественото откритие е, че не се наблюдава праг, след който ползите за психичното здраве престават да нарастват. Предишни изследвания показват, че ползите от физическата активност за сърдечното здраве могат да започнат да се изравняват при около 8000 крачки дневно. При подрастващите обаче подобна тенденция не се установява по отношение на психичното здраве. Напротив, повече крачки дневно се свързват с по-малко симптоми на психични затруднения дори при най-високото изследвано ниво на активност.
Проучването обаче е наблюдателно, което означава, че не може да докаже, че ходенето директно причинява подобрение на психичното здраве или промени в мозъка. Възможно е тийнейджърите, които вече се чувстват по-добре емоционално, просто да са по-склонни да се движат, а не самото ходене да води до подобрение.
Изследователите отчитат и психичните затруднения, които участниците са имали в началото на проучването, но връзката между физическата активност и психичното здраве се запазва. Това подсилва предположението, че установената зависимост не се обяснява единствено с първоначалното емоционално състояние на децата.
Основният извод е ясен: повече движение в ежедневието – чрез спорт, ходене пеша до училище или прекарване на повече време навън – е свързано с особености в структурата на мозъка и с по-малко проблеми с психичното здраве при подрастващите. В изследвания диапазон не се установява праг, след който тези ползи престават да нарастват.
За семействата, които търсят леснодостъпен начин да подкрепят психичното здраве на тийнейджърите, проследяването на дневния брой крачки със смарт часовник може да бъде полезен ориентир. Резултатите от проучването обаче показват връзка, а не доказват, че ходенето само по себе си предотвратява психични проблеми.
