О питът показа, че зрителите имат нужда да се върнат в театъра след дългото затворничество между дивана и хладилника, каза в интервю за Vesti.bg режисьорът Нина Димитрова, основател и артистичен директор на театър "Кредо".
От 1 юни театърът започва юбилейно турне, с което ще отбележи петата годишнина от създаването на спектакъла "Дневникът на един луд" по Гогол. На 1, 2, 3 и 4 юни постановката ще се играе, на сцената на Държавния куклен театър, на 7 юни - в Силистра, на сцената на Драматично-кукления театър, на 9 юни - на сцената Държавния куклен театър в Добрич. Турнето се реализира с подкрепата на националния фонд "Култура" и е част от едногодишния проект на театъра - "Кредостарт", осъществяващ се по "Едногодишната програма за подкрепа на частни организации в областта на изкуството" (2020).
През есента (на 25 септември) турнето продължава с участие на международния фестивал "Пиеро" в Стара Загора, който се организира от местния куклен театър. На 5 и 6 октомври е ред на Бургас, на сцената на Държавния куклен театър.
"Дневникът на един луд" е третото гоголево заглавие в репертоара на "Кредо" след обявения от руската критика за явление в световния театър спектакъл "Шинел" и "Ревизорът", отличен с 11 награди, между които и "Икар". Премиерата на "Дневникът на един луд" с участието на Стелиан Радев е на 17 октомври 2015 г., на сцената "Театър 199". Представлението е създадено специално за отбелязване на 50-годишния юбилей на театъра, който е копродуцент и партньор на "Кредо". Сценарист и режисьор е Нина Димитрова.
Ето какво разказа още тя за Vesti.bg:
- Как Ковид пандемията се отрази на театъра?
- Всички коментират финансовите последствия от челния сблъсък на театъра с пандемията. За мен по-интересен е завоят на театъра от залата към компютърния екран. Пандемията удари в сърцевината на театралното изкуство – прякото му общуване със зрителя и театралните творци насочиха усилията си да достигнат до закрепостените по домовете, пред екраните на компютрите, зрители. По едно време имах ужасното усещане за режисиран опит да се изтръгне хилядолетния корен на театъра и да се присади към компютъра. Видяхме какви ли не опити за виртуални театрални присадки. Но това е технологична заблуда и бледо копие на домашно кино. Все още не е измислена техника, която да регистрира диханието на театралната зала и превъртането на прашния въздух в нея от сцената към публиката и обратно. Винаги ще има зрители, които ще искат да вдишват този въздух заедно с артистите, без да се страхуват, че заедно с него ще вдишат и смъртоносен вирус. През месеците, когато играхме първо на 50 %, после на 30 % капацитет на залата, имах усещането, че пандемията отся плявата от просото и в театъра останаха онези, които наистина имат нужда, както казва Гогол, от „храна за душата“. Който има нужда от „храна за душата“, не се плаши от мръсния въздух в театъра. Който няма нужда от такава храна, ползва пандемията като оправдание да не ходи на театър.
- Връща ли се публиката към театралната зала?
- Странно, но факт е, че на представленията на Театър „Кредо“ при 30% и 50% разрешен брой зрители се налагаше да бъде връщана публика поради липса на места. Някои вероятно ще окачествят това поведение на зрителите като лудост – зорлем да се тикаш да се заразиш. Но така смятат тези, които, както казва Гоголевият герой в „Дневникът на един луд“, „мислят, че човешкият мозък се намира в главата. Нищо подобно, той духа с вятъра откъм Каспийско море“.
Именно частицата инстинктивна градивна лудост, заложена у човека, се оказва по-силна от страха. Опитът показа, че зрителите имат нужда да се върнат в театъра след дългото затворничество между дивана и хладилника. През есента на 2020 г., в пика на пандемията, с подкрепата на Министерството на културата, Театър „Кредо“ отбеляза с национално турне 15-годишнината на спектакъла „Каквото направи дядо, все е хубаво“ по Андерсен и противно на опасенията, че зрителите ще се огънат пред страха от заразяване и залите ще бъдат празни, се случи точно обратното, салоните бяха пълни. Вярвам, че и турнето на спектакъла „Дневникът на един луд“ по Гогол по случай 5-годишния му юбилей, ще се превърне в театрален празник на лечебната лудост, алтернатива на съмнителната нормалност в критична ситуация. Благодаря на Национале фонд „Култура“ за подкрепата на турнето на един луд.
криза, която тихо расте" />
