У чени разгадаха част от тайните на външните пръстени на ледения гигант, откривайки изненадващи разлики в техния състав и формиране, които поставят нови въпроси пред астрономията.
Пръстените на Уран бяха открити едва през 1977 г., а външните от тях, наречени с гръцките букви μ (мю) и ν (ню), отдавна представляват интересна загадка. На първо място, те са с различни цветове – пръстенът ν е по-червеникав, докато μ е по-синкав. Това само по себе си загатва за разлика в химичния състав. Ново изследване сега предполага, че двата пръстена имат съвсем различен произход.
Изследователите са комбинирали наблюдения от телескопите „Джеймс Уеб“ (JWST), „Хъбъл“ и обсерваторията „Кек“, за да разберат по-добре от какво са направени тези структури и откъде идват.
„Чрез дешифриране на светлината от тези пръстени можем да проследим както разпределението на размера на частиците, така и техния състав. Това хвърля светлина върху техния произход, предлагайки нов поглед върху това как се е формирала и развила системата на Уран и планети като нея“, заяви водещият автор Имке де Патер, професор в Калифорнийския университет, Бъркли.
И двата пръстена споделят обща характеристика на поглъщане в близкия инфрачервен спектър при дължина на вълната от 3 микрона. С това обаче приликите приключват. Пръстенът ν е нещо повече от обикновен скалист материал – между 10 и 15 процента от него са смесени с богати на въглерод органични съединения, които са често срещани във външната Слънчева система.
Пръстенът μ вероятно е съставен от миниатюрни ледени зърна, което обяснява синия му цвят. Единственият друг син пръстен в Слънчевата система е пръстенът Е на Сатурн, образуван от гейзерите, изхвърляни от неговата луна Енцелад. В системата на Уран не са известни подобни изригвания. Този пръстен произхожда от ледени частици, изхвърлени в орбита при сблъсъци на микрометеорити с Маб – една от най-малките от 29-те известни луни на Уран, с диаметър от едва 12 километра.
„За разлика от него, материалът в пръстена ν идва от удари на микрометеорити и сблъсъци между все още невидими скални тела, богати на органични материали, които трябва да орбитират между някои от известните луни“, обясни де Патер. „Интересният въпрос е защо родителските тела, захранващи тези пръстени, са толкова различни по състав.“
Това е наистина интригуващ въпрос без ясен отговор. Планетата и нейната система са пълни с мистерии. Уран се върти „странично“ (с голям наклон на оста), има изключително странна магнитосфера, която не преминава през центъра му, и още куп странности. Пръстени от различни източници може да не изглеждат като повод за безпокойство, но всички тези загадки биха се възползвали от специализирана космическа мисия до планетата.
„Подозирам, че ще ни трябват снимки отблизо от бъдеща мисия на космически апарат до Уран, за да отговорим на този въпрос“, казва Марк Шоуолтър, съавтор и старши научен сътрудник в института SETI (организация, занимаваща се с търсене на извънземен разум).
Докато проектът на НАСА „Uranus Orbiter and Probe“ не получи зелена светлина или друга космическа агенция не се възползва от възможността, телескопите на Земята или в нейна орбита са всичко, с което разполагаме, за да изучаваме този далечен свят.
„Виждаме признаци, че яркостта на пръстена µ се променя с времето, а какво причинява тези промени, все още е мистерия“, добави Мат Хедман, съавтор и професор в Университета на Айдахо.
