Р одена в днешна Украйна през 1916 г., Людмила Павличенко се сражава за Червената армия по време на Втората световна война и става най-смъртоносната жена снайперист в историята. Известна като „Лейди Смърт“, името ѝ всява страх в сърцата на германските войници. Нейната репутация на фронта е оправдана с 309 потвърдени убийства, извършени само за няколко месеца - число, което я поставя сред най-великите снайперисти на всички времена.
От ранна възраст Павличенко демонстрира спортни умения, като се състезава в няколко атлетически дисциплини. Започва да се занимава със стрелба, след като чува как едно момче се хвали с постиженията си.
„Това беше достатъчно, за да ме накара да избягам на стрелбището“, пише тя веднъж. Скоро тя се влюбва в този спорт и се присъединява към клуба по стрелба. Скоро получава значка за снайперист, както и сертификат за стрелец, а докато учи в Киевския университет, Павличенко решава да доразвие уменията си и се записва в училище за снайперисти.
Когато Хитлер започва операция „Барбароса“ през юни 1941 г., 24-годишната Павличенко се втурва към службата за набиране на войници в Одеса, Украйна. Офицерът по набиране на персонал се опитва да я убеди да избере друга кариера, като ѝ предлага да стане медицинска сестра. Скоро той се отказва, след като тя разкрива сертификатите и удостоверенията си за стрелба.
Павличенко е записана в 25-а стрелкова дивизия на Червената армия като снайперистка. Общо 2000 жени стават снайперисти в Червената армия по време на Втората световна война, като само 500 от тях ще оцелеят.
On this day in 1916, the most successful female sniper, Hero of the Soviet Union Lyudmila Pavlichenko was born. pic.twitter.com/i12nOILvfG
— USSR Pictures (@PicturesUssr) July 12, 2024
При недостиг на оръжия и консумативи Павличенко трябвало да се задоволи отначало без пушка, само с осколъчна граната.
„Беше много неприятно да наблюдаваш хода на битката само с една граната в ръка“, пише тя в мемоарите си. Накрая един паднал другар, който е твърде ранен, за да продължи да се бие, предава на Павличенко своята пушка „Мосин-Нагант“. Не след дълго на Павличенко се предоставя възможност да открие своята „лична сметка с врага“.
Двама румънски войници се бяха окопали само на няколкостотин метра от позицията на Павличенко. След като получава разрешение да стреля, тя стабилизира целта си и отбеляза първите си убийства. Описва момента като „бойно кръщение“ и въпреки че двамата румънци не се броят в крайната ѝ сметка, тъй като са просто „пробни изстрели“, другарите ѝ вече смятат Павличенко за една от тях.
През следващите месеци Павличенко усъвършенства своето изкуство. Напускайки лагера в ранните сутрешни часове и връщайки се едва през нощта, тя се насочва към предни позиции близо до врага и залягала неподвижно в очакване на възможност да стреля.
„Нужен е голям самоконтрол, воля и издръжливост, за да лежиш петнадесет часа, без да се движиш. Най-малкото помръдване може да означава смърт.“, пише тя по-късно.
Играе безброй игри на котка и мишка с противниковите немски снайперисти, като един дуел продължава три дни, което тя описва като „едно от най-тежките преживявания в живота ми“. В крайна сметка врагът ѝ „направил твърде много ходове“ и станал един от 36-те снайперисти, които паднали под нейното оръжие. Тя не изпитва угризения за убийствата си: „Единственото чувство, което изпитвам, е голямото удовлетворение, което изпитва ловецът, убил хищен звяр“.
Today marks the anniversary of Red Army hero Lyudmila Pavlichenko's death. 🚩☭
— Challenge Magazine (@ChallengeYCL) October 27, 2021
1/9 pic.twitter.com/eK0zloPL3d
Но не всичко е било по нейно желание. Една романтична връзка на фронта завършва с това, че любовникът ѝ умира в ръцете ѝ. Това е събитие, от което тя никога не се отърсва и което в крайна сметка предизвиква депресия в по-късните ѝ години.
Когато идва заповедта за евакуация на Одеса, Павличенко се отправя към Севастапол на Кримския полуостров, където прекарва следващите осем месеца в боеве за защита на града, както и в обучение на нови снайперисти.
Повишена е два пъти - първо в старши сержант, след като е потвърдила, че е достигнала 100 убийства, и втори път в лейтенант, когато броят им надхвърля 200. Германците толкова се страхуват от Лейди Смърт, че се опитват да я подкупят. „Людмила Павличенко, елате при нас. Ще ти дадем много шоколад и ще те направим немски офицер" - спомня си веднъж Павличенко, когато чува по високоговорителя.
Когато обаянието не подействало, преминали към заплахи и в последния ден на Павличенко на фронта викали: „Ако те хванем, ще те разкъсаме на 309 парчета и ще ги разпръснем на вятъра!“. Павличенко била доволна да разбере, че дори врагът е сметнал правилно.
I was listening to Pete Hegseth's confirmation hearing for the Secretary of Defense role, and they kept debating whether women can serve in combat units. The Soviet Union had 19-year-old female tank commanders, snipers, and assault platoon commanders!
— WW2 The Eastern Front (@ShoahUkraine) January 15, 2025
Lyudmila Pavlichenko, for… pic.twitter.com/IYSU9i5CS5
Павличенко е ранявана четири пъти в битка, шрапнел в лицето през юни 1942 г. възвестява края на бойния ѝ път. Съветското върховно командване вече смята Павличенко за твърде ценна, за да бъде загубена, заповядана е евакуацията ѝ от Севастапол с подводница.
След едномесечно възстановяване в болница Павличенко получава нова роля - да набира подкрепа за втори фронт в Европа, който да помогне на Русия в борбата ѝ срещу германците. В края на 1942 г. тя е изпратена да обиколи Канада, САЩ и Великобритания.
В САЩ Павличенко става първият съветски гражданин, приет от американски президент, след като Франклин Д. Рузвелт я посреща в Белия дом. Първата дама, Елинор Рузвелт, кани Павличенко да обиколи страната и да разкаже на американците за бойните си преживявания, за да подпомогне събирането на подкрепа за войната.
В началото американската преса изглеждаше по-заета с това какво носи Павличенко, отколкото с постиженията ѝ на бойното поле - журналистите я засипват с въпроси дали жените могат да носят грим на фронта или я питаха защо носи униформа, която я прави да изглежда дебела. Вестниците я наричат „момичето снайперист“, омаловажавайки постиженията ѝ със снизхождение и сексизъм.
Любезното отношение на Павличенко към въпросите скоро се превръща в разбираемо разочарование: „Иска ми се да преживеете бомбардировка - отговаря тя веднъж на един журналист, - веднага ще забравите за кройката на облеклото си“.
Смутена от американските приоритети, тя най-накрая казва пред списание Time: „Удивена съм от въпросите, които ми задават жените кореспонденти във Вашингтон... Нося униформата си с чест. На нея има орден „Ленин“. Тя е била покрита с кръв в битка. Ясно се вижда, че за американските жени е важно дали носят копринено бельо под униформата си. Какво означава униформата, те тепърва трябва да научат.
Когато рекламното ѝ турне стига до Чикаго, окуражената Павличенко се качва на сцената и подканя мъжете в публиката: „Джентълмени. Аз съм на 25 години и досега съм убила 309 фашистки окупатори. Не мислите ли, господа, че твърде дълго се криете зад гърба ми?". В тълпата настъпва миг мълчание, след което тя е заменена от бурен рев на подкрепа.
В родината си Павличенко е повишен в чин майор и е награден със Златна звезда на Герой на Съветския съюз, както и два пъти с орден „Ленин“. Макар че обиколката ѝ на Запад не постига целта си да осигури незабавен втори фронт в Европа, Павличенко се завръща у дома като герой и продължава да обучава съветски снайперисти за фронтовете.
След войната завършва образованието си в Киевския университет и става историк. През 1957 г. Елинор Рузвелт посещава Павличенко в Москва по време на посещение в Съветския съюз. При нарастващото напрежение в Студената война Рузвелт може да посети Павличенко само с придружител. Историята разказва, че двете стари приятелки успели да уловят момент заедно, разказвайки си истории за лятото, когато заедно обикаляли Америка.
На 58-годишна възраст Павличенко умира от инсулт, след като години наред страда от посттравматично стресово разстройство, депресия и алкохолизъм - фактори, за които се твърди, че са допринесли за ранната ѝ смърт.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
