П разникът „Конете на българите“ се състоя на 28 февруари на късноантичната и средновековна крепост „Туида“ край Сливен. Инициативата се проведе за поредна година по повод Тодоровден, известен още като Конски Великден. Организатори на събитието са Регионалният исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ и Община Сливен.
В програмата бяха включени демонстрации по езда и традиционни кушии. В празника се включиха няколко клуба, както и групи за исторически възстановки. Сред основните участници бяха школата за бойни изкуства от кон „Мадарски конник“ от град Обзор, която е съорганизатор на събитието. Възстановките не бяха само с коне, а включваха и воини, които пресъздадоха бойни сцени.
В празника традиционно се включи и сливенската конна база „Стоте войводи“, която ще представи различни породи коне, включително понита. Част от животните бяха достъпни за публиката.
Tuida Fortress in Sliven (BG): living history, weapon training, but also excavations of the Antique & medieval remains - new EXARC member #Туида https://t.co/tio7c8hhBc pic.twitter.com/90pri1RD4F
— EXARC (@exarc_net) December 5, 2017
Освен конните демонстрации имаше и стрелби с лък и средновековни игри. Посетителите можаха да се разходят из крепостта, да направят пикник и да се запознаят отблизо с дейността на възстановчиците.
Ръководителят на екипа на крепост „Туида“ Мая Иванова посочи, че през септември или октомври ще се състои и по-мащабното събитие „Помни славата“, което обхваща няколко исторически периода и представя различни аспекти от живота в селището.
„Туида“: Каменният страж на Сливен под Сините камъни
Високо над съвременния Сливен, на хълма Хисарлъка, се издига една от най-старите и значими твърдини в българските земи – крепостта „Туида“. Разположена в подножието на величествения природен парк „Сините камъни“, тя не е просто археологически паметник, а емоционален разказ за възходи и падения, за срещи на цивилизации и за несломимия дух на хората, избрали това място за свой дом преди повече от две хилядолетия. От нейните стени се открива гледка, която спира дъха – градът в ниското и планината, която сякаш го прегръща, създавайки естествен декор на една хилядолетна драма.
Medieval Byzantine, Bulgarian Fortress Tuida in Bulgaria’s Sliven Generating Growing Interest among Tourists https://t.co/3OoEwsfJnX pic.twitter.com/6HTdibegtg
— Archaeology Bulgaria (@ArchaeologyinBG) April 26, 2018
От тракийското тържище до византийския град
Историята на Туида започва още през късножелязната епоха, но нейният истински разцвет настъпва през античността. Издигната на стратегическо място, тя е била ключова част от отбранителната система на Римската империя. Старото тракийско селище, чието име е достигнало до нас като „Туида“, „Суида“ или „Цоида“, бързо се превръща в процъфтяващо тържище – „емпорион“.
Тук, по пътя от Анхиало към Сердика, са се срещали търговци, войници и занаятчии. Свидетелство за икономическото благополучие на града са откритите мраморни постаменти, посветени на боговете Зевс и Аполон. „Туида“ не е била просто военен пост, а духовно и икономическо средище, чието значение е било толкова голямо, че през IV в. тя се превръща в епископски център, измествайки дори богатия съседен град Кабиле.
Архитектурното величие и гневът на нашествениците
Крепостта, която виждаме днес, е плод на мащабно строителство, започнало след преместването на столицата на Римската империя в Константинопол. Стените, изградени в стила opus incertum mixtum (смесица от камък и тухлени пояси), са били символ на мощ и сигурност.
Вътре в тях е туптяло сърцето на един истински град с военни и стопански сгради, таен проход към реката и изключителен култов комплекс. Особено впечатляваща е трикорабната базилика и уникалният шестконхален баптистерий (купел за кръщене), украсен с пъстри мозайки и стенописи, които разказват за ранното християнство в региона.
Историята на „Туида“ обаче е белязана и от разрушения. През V в. хуните помитат всичко по пътя си, оставяйки крепостта в руини за половин столетие. Възродена от император Анастасий I и по-късно укрепена от Юстиниан Велики, тя отново се издига по-мощна от всякога, със сложни водопроводни системи и канализация, които показват високия стандарт на живот на нейните обитатели.
Tuida #fortress near Bulgaria's #Sliven wins Best Eco #Museum prizehttps://t.co/5rQIqxsXgt pic.twitter.com/JeoZHLFhIu
— Radio Bulgaria (@RB_English) July 17, 2021
Печатът на българските владетели и легендите на Хисарлъка
С идването на българите в началото на VIII в., „Туида“ заживява нов живот в пределите на Първата българска държава. Макар името на старобългарското селище да остава загадка, археологическите находки говорят красноречиво – тук е намерен оловен печат на самия княз Борис-Михаил от 870 г., което подсказва, че крепостта е била важен административен център.
Българите не само ремонтират стените, но и внасят фино обработени мраморни плочи от ателиетата на Преслав, а по тухлите и до днес личи гордият прабългарски знак „Ипсилон“ ($I Y I$).
Около „Туида“ витаят множество легенди, които местните жители разказват и до днес. Една от най-известните е свързана с тайния подземен тунел, отвеждащ към реката. Преданието разказва, че по време на продължителна обсада, когато защитниците били на прага на глада, те използвали тунела, за да преведат през него „невидима войска“. Всъщност, те излизали през нощта, събирали храна и се връщали обратно, заблуждавайки врага, че крепостта е неизчерпаема на запаси.
Друга легенда разказва за „Златната карета“ на последен тракийски владетел, скрита някъде под основите на Зевсовото светилище. Говори се, че в нощи със силно лунно сияние, върху Сините камъни се появява сянката на конник – Тракийския херос, който пази спокойствието на своите предци и не позволява на алчни ръце да докоснат съкровищата на „Туида“.
Краят на един свят
Залезът на „Туида“ настъпва в началото на XIII в. След периоди на нашествия на печенегите и опити за възстановяване на блясъка, животът в крепостта прекъсва завинаги. Остава само малкият некропол и една самотна гробищна църква – последният пазител на паметта за славния град.
Днес „Туида“ е място за срещи с миналото, където сред редки птици като ястребовия орел и глухаря, посетителите могат да усетят пулса на вековете и да чуят шепота на камъните, които помнят имената на императори и ханове.
Хубавите неща се случват. Всеки ден. Тук, в България.
Вижте още позитивни новини от страната ТУК.
